Решение № 4304 от 28.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9998/2013 г.

Решение № 4304 от 28.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9998/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е във фазата на втора касация. Образувано е по касационна жалба ЕТ "Мариана Друмева-Мърфи" срещу Решение № 1148 от 10.05.2013, постановено от Административен съд Варна по адм. дело № 1191 по описа на същия съд за 2013 г., в частта, в която е отхвърлена жалбата против Ревизионен акт № 191102689/21.09.2011 г. потвърден с Решение № 861/7.02.2012 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, които съставляват отменителното касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба- Директорът на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП гр. Варна, редовно призован, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Делото е за втори път пред ВАС. С решение № 4222/26.03.2013 г. по адм. дело № 9149/2012 г. по описа на ВАС е отменено Решение № 1391/28.05.2012 г. по адм. дело № 867/2012 г. по описа на Административен съд - Варна, и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав с указания при новото разглеждане на делото да се открие производство по оспорване на доказателствата, посочени в молбата от 24.04.2012 г. на касатора и да се съберат доказателства, които страните ще посочат във връзка с оспорването по чл. 193, ал. 2 ГПК. При новото разглеждане на делото Административен съд - Варна е постановил решение, с което е отменил Ревизионен акт № 191102689/21.09.2011 г. потвърден с Решение № 861/7.02.2012 г., в частта, с която на Мариана Тодорова Друмева, действаща и като ЕТ "Мариана Друмева-Мърфи", с който са установени задължения за данък върху доходите: за 2005 г. - за размера над 153,23 лв. и за лихвите над 104,34 лв. и за 2006 г. - за размера над 51,08 лв. и за лихвите над 28,01 лв. и е отхвърлил жалбата в останалата част. Съдът е изложил самостоятелни мотиви за валидността на РА и съответствието му с административно - производствените правила за неговото издаване, които не са предмет на оспорване и се споделят от настоящата инстанция. За да постанови това решение първостепенният съд се е съобразил с указанията, дадени в отменителното решение № 4222/26.03.2013 г. по адм. д. № 9149/2012 г. по описа на ВАС. Мотивираният извод за частична основателност на оспорването, депозиран в процесната част в отхвърляне жалбата на настоящия касатор срещу административно потвърдения РА за установени по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) от 153,23 лв. и лихви за 2005 г., 51,08 лв. и лихви за 2006 г. и по чл. 48 от ЗДДФЛ от 3 746,59 лв. и лихви за 2007 г. е в съответствие с фактически установеното и правилно приложени съответните законови регламенти. При преценката на доказаните факти и приложимите по ДОПК, ЗОДФЛ и ЗДДФЛ правни уредби за тези, определени с РА данъчни задължения на оспорилия не се установява наличие на предпоставки, обуславящи приложимост на основания по чл. 146 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК за отмяна на същия, както аргументирано и законосъобразно е приел и постановил съдът с процесната на решението част. Постановено решение е правилно в обжалваната си част. Не са налице релевираните касационни основния за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Основното оплакване на този касатор против отхвърлителната част на решението е за необоснованост, която е довела и до неправилно приложение на материалния закон. Според ЕТ "Мариана Друмева-Мърфи", съдът неправилно е приел, че в хода на съдебното обжалване не са представени безспорни доказателства за предоставени суми от Петя Ханджиева и за признаването на представения договор за продажба на мебели от 12.05.2005 г. сключен със Светослава Тодорова за сумата от 4760 лв. По отношение на оплакването свързано с 2006 г. балансът на разполагаемите парични средства следва да остане, така както е установен от органите по приходите, тъй като липсва положителен остатък от 2005 г. към 1.01.2006 г. и заемът по договор с "Бона Импекс" ООД не е признат с влязло в сила решение. По отношение на ревизираната 2005 г. съдът намира, че правилно ревизиращите не са съобразили представения договор за продажба на мебели от 12.05.2005 г. сключен със Светослава Тодорова и правилно сумата от 4760 лв. не е включена в разполагаемите парични средства на ревизираното лице. За да откажат да признаят този договор и дохода от него, органите по приходите са приели, че договорът за продажба по чл. 183 от ЗЗД е реален и се счита сключен от момента на предаване на парите като родовоопределени, заместими вещи. Представянето на договор за покупко-продажба не води автоматично до извода за реално предаване на сумите, а доказателства за това не са представени. Позовали са се на чл. 145, ал. 1 от ГПК, която предвижда, че частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който подписите са заверени. Приета е за абстрактна възможността Светослава Тодорова да е имала финансовата възможност за плащане на сумата по договора. По тези съображения представения договор за продажба не е кредитиран. В договора, само е указан начина на плащане на цената - в брой, но липсва изрично изявление оформено като разписка в смисъл, че сумата е изплатена в деня на подписване на договора. Други документи, доказващи плащането на цената не са представени. При извършване на насрещната проверка Светослава Тодорова е потвърдила сключването на договора, но не представя документ за извършено плащане на цената. Отделно от това не са ангажирани никакви доказателства за това тя да е имала възможността да извърши разход на такава стойност към датата на сключване на договора - 12.04.2005 г. По отношение на 2007 г., правилно ревизиращите не са съобразили договора за заем от 1.02.2007 г. сключен с Петя Ханджиева. Видно от договора за заем, същият е в размер на 3600 лв., с уговорен срок за предаването му - 5.02.2007 г. Предвид уговорката на срок за предаване на сумата обосновано може да се приеме, че сумата не е предадена в деня на подписване на договора, поради което съдът не кредитира писмените обяснения на Петя Ханджиева дадени пред ревизиращите, за това че договорът има характер на разписка. След като липсват доказателства за предаване на сумата заема в уговорения срок, правилно ревизиращите не са признали сумата като разполагаема в баланса за 2007 г. Отделно от това не са представени безспорни доказателства за това заемодателят да е разполагал действително с тази сума. Подробно съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя, които са част и от доводите изложени в касационната жалба. Правилно съдът е приел, че не е установен факта на предаване на сумите предмет на приетите по делото договори за предоставяне заем и договор за покупко-продажба. Не са представени доказателства за наличие на сумите у лицата, поради което като частни документи обсъдени с останалите доказателства, правилно съдът е приел, че не следва да бъдат кредитирани. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че не е доказано, че посоченият като заемодател в представения договор за заем, действително е дал в заем материализираните в договорите суми. Съдът правилно е преценил доказателствата по делото, от които наистина не се установява нито, че сумите реално са постъпили в патримониума на лицето, нито, че са напуснали патримониума на заемателя или лицето по договора за покупко-продажба. В конкретния случай договорите нямат нотариална заверка или друг от подробно уредените в чл. 181 от ГПК белези, които да доказват достоверно, че на датата, вписана в тях, сделката е била извършена, т. е., че посочената в тях сума е била предадена. Действително договорът за заем като неформален не изисква специална писмена нотариална форма за действителност, но за целите на данъчното облагане, предаването на сумите т. е. реалното изпълнение на договора следва да бъде установено по безспорен начин, като е допустимо да бъдат разпитани и свидетели. Именно във връзка с доказване произхода на сумите по договорите за заем и договорът за продажба, съдът е обсъждал свидетелските показания, като част от тях не е кредитирал, тъй като те не съответстват на нормалната житейска логика, да се уговарят заеми в големи размери, без гаранции за връщане, без лихви, без клаузи за неустойка и без никакви обезпечения. Следва по безспорен начин да се установи, като се докаже, че процесните суми съществуват в патримониума на заемодателя и купувача, към периода на предоставяне на заем. От изложеното следва обоснован извод, че касаторът не може да установи по начин, противопоставим на ответната страна, че сумите, посочени в договора за заем и в договора за покупко-продажба с лицата, посочени по- горе, реално са били предоставени, т. е. тезата на жалбоподателя се явява недоказана с ангажираните писмени и гласни доказателства. При липсата на писмени доказателства за движение на парични суми по банкови сметки на жалбоподателя и на сочените като заематели лица, както и на убедителни доказателства, че последните действително са разполагали с възможност да предоставят средствата, законосъобразен е изводът на съда, че правилно от органите по приходите към доходите на ревизираното лице не са приобщени сумите по цитираните договори за заем. Както бе отбелязано по-горе, този извод на първостепенния съд е основан на изключително подробно обсъждане на доказателствата, което е довело до обосновани изводи, които като споделени от настоящата инстанция не се налага да бъдат преповтаряни. Изводите на съда са формирани и при правилно разпределение на доказателствената тежест между страните в процеса. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК фактическите констатации на ревизионния акт, издаден при ревизия при особени случаи, в производството по обжалването му се ползват с презумптивна доказателствена сила, от което следва, че в тежест на жалбоподателя е било да ангажира доказателства, относими към спора за предоставените заеми от горепосочените лица и опровергаващи установеното от органа по приходите. Както в хода на административното обжалване, така и в хода на съдебното обжалване, Мариана Тодорова Друмева не е представила доказателства, които да опровергават изводите на ревизиращите органи, за да се приеме, че насрещните престации са изпълнени. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че при постановяване на първоинстанционното решение, в обжалваната му част, с която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице, не са допуснати сочените от касатора нарушения. В останалата част на решението, с която е отменен РА същото е влязло в сила като необжалвано. При този изход от спора съдебни разноски за касационната инстанция не следва да се присъждат. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пред. първо, ВАС, тричленен състав на осмо отделение,