Определение № 895 от 25.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 754/2024 г.

Производството по реда на чл. 229 и сл. от Адмнистративнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Ц. Николова, чрез адв. В. Волева, против Определение № 9620 от 07.11.2023г., постановено по адм. дело № 269/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Ответникът – Директора на ТД на НАП – София, чрез юрк. Коцева, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, намира, че частната жалба е недопустима. С обжалваното определение е оставено без уважение искането на Ц. Николова с правно основание чл. 248 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК за изменение на Решение № 4328 от 29.06.2023г., постановено по адм. дело № 269/2023 г. по описа на Административен съд София-град, в частта му за разноските. Съгласно чл. 248, ал. 3 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК определението за разноските се постановява в закрито заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. С Решение № 4328 от 29.06.2023г., постановено по адм. дело № 269/2023 г. по описа на Административен съд София-град, в производство, проведено по реда на чл. 268 от ДОПК, по жалба на Ц. Николова е отменено Решение № ПИ-443/05.12.2022г. на директора на ТД на НАП – София, с което е оставена без уважение като неоснователна жалба с вх. № 94-Ц-59/21.11.2022 г. по регистъра на ТД на НАП – София., офис „София-област“ и вх. № С220022-000-0561387/22.11.2022 г. по регистъра на ТД на НАП - София, дирекция „Събиране“ срещу Разпореждане изх. № С220022-137-0009795/17.11.2022г., издадено от Ц. Сърменова, на длъжност публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – София и е изпратена административната преписка на публичен изпълнител при ТД на НАП-София за ново разглеждане и произнасяне по възражението Ц. Николова при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. С разпоредбата на чл. 268, ал. 2 от ДОПК е изключен касационният контрол върху така постановения съдебен акт, както правилно е посочено в самото решение. Въз основа на тези обстоятелства и разпоредбата на чл. 248, ал. 3 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК следва да се приеме, че след като Решение № 4328 от 29.06.2023г., постановено по адм. дело № 269/2023 г. по описа на Административен съд София-град не подлежи на обжалване пред ВАС, то и Определение № 9620 от 07.11.2023г., постановено по адм. дело № 269/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което съдът се е произнесъл по искането за изменението му в частта за разноските, също не подлежи на касационен контрол. Първоинстанционният съд правилно е посочил в оспореното определение, че същото е окончателно и не подлежи на обжалване. Липсата на положителната процесуална предпоставка по чл. 215, т. 4 във вр. с чл. 236 от АПК за надлежното упражняване на правото на частна жалба обуславя извод, че същата е недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство да се прекрати. Така мотивиран и на основание чл. 215, т. 4 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение