Определение № 334 от 10.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 944/2011 г.

Производството е по чл.248 от ГПК. Образувано е по молба вх.№7344 от 16.07.2012г. на Н. Т. Д. и Н. П. Д. за допълване на решението на ВКС по настоящото дело в частта за разноските. Ответниците Д. П. Д. и М. П. И. оспорват молбата. Считат, че претендираната сума не е реално платена от другата страна, че адвокатското възнаграждение е прекомерно и че ако се присъждат разноски, те следва да бъдат само за настоящата инстанция. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в едномесечния срок по чл.248, ал.1 от ГПК. Разгледана по същество, молбата е основателна. Касационното производство по настоящото дело е образувано по жалба на Н. Т. Д. и Н. П. Д. срещу решението по гр.д.№547/11г. на Варненския окръжен съд. Тази жалба е уважена и е променен резултатът по делото. Съдебният състав не се е произнесъл по искането на жалбоподателите за присъждане на разноски, ето защо те следва да бъдат присъдени по реда на чл.248 ГПК. Искането за разноски е заявено своевременно, още с касационната жалба. В съдебното заседание е представен и списък на разноските по чл.80 ГПК. Разноските са в размер на 171,70 лв. държавна такса и 1000лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 10.07.2011г., в който е отбелязано, че сумата е внесена. Адвокатското възнаграждение съответства на минималния размер, определен съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Ето защо то не може да бъде намалявано по реда на чл.78, ал.5 ГПК. По изложените съображения и на основание чл.248 ГПК, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,