Определение № 5985 от 04.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5399/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс АПК/. Образувано е по частна жалба на А. Х. П. от гр. София, депозирана чрез адвокат Вълкова, против Определение № 10806/ 28. 03. 2025г., постановено по адм. дело № 2497/ 2025 г. по описа на Административен съд– София град (АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата на същия против извършена административна услуга от кмета на район „Панчарево“ при Столична община. Наведени са доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение. Иска се неговата отмяна, като се върне делото на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Алтернативно се иска при установена неподсъдност на спора, жалбата да бъде изпратена на горестоящия административен орган за разглеждане по административен ред. Ответната страна– Кметът на район „Панчарево“ към Столична община в писмен отговор моли да се приеме, че оспореното определение е валидно, допустимо и правилно и иска същото да се остави в сила. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК. Производството пред Административен съд София- град е образувано по жалба на А. Х. П., депозирана чрез адвокат Вълкова, против извършена административна услуга от кмета на район „Панчарево“ при Столична община- извършване на проверка и заверка на молба- декларация по обстоятелствена проверка на ПИ с идентификатор № 55419.6717.1585 по заявление с вх. № РПН24-УГ01-149/28. 10. 2024 г. в частта за посочените свидетели. По делото се установява, че производството пред административния орган е започнало с искане за извършване на административна услуга - заверяване на молба- декларация за извършване на обстоятелствена проверка. С обжалваното определение, на основание чл.159, т. 4 АПК е оставена без разглеждане жалбата на А. Х. П. против извършена административна услуга от кмета на район „Панчарево“ при Столична община- проверка и заверка на молба-декларация по обстоятелствена проверка на ПИ с идентификатор № 55419.6717.1585 по Заявление с вх. № РПН24-УГ01-149/ 28. 10. 2024 г. и е прекратено производството по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че по посоченото заявление кметът на район „Панчарево“ при Столична община се е произнесъл, като на 05.02. 2025 г. е извършил заверка на молбата-декларация. Същевременно е посочил свидетели, които да бъдат разпитани при извършване на обстоятелствената проверка, двама от които се различават от предложените от заявителя. Поради това, съдът приема, че исканата административна услуга е извършена и жалбоподателят няма правен интерес от оспорването. Удовлетворено било в цялост искането на жалбоподателя за заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка. В отговор на жалбоподателя, че неправилно административният орган е посочил свидетели, които се различават от предложените от заявителя, съдът приема, че се оспорва съдържанието на документ, което обаче можело да бъде извършено по административен ред, както предвижда чл. 81, ал. 2 от АПК. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Заверката на молбата- декларация по чл. 587 ГПК от кмета на Столична община- район „Панчарево” е вид административна услуга по см. на § 1, т. 2, б.”в” от ДР на ЗА, волеизявление за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения. Административният съдът е извел неправилен и необоснован извод, че кметът район „Панчарево” към Столична община- разполага с вменена му от закона компетентност да „заменя” едни лица с други, които да бъдат призовани, като свидетели в нотариалното производство, като е постановен благоприятен за молителя административен акт, с който са удовлетворени неговите права и законни интереси. С оглед на установената фактическа обстановка, неправилно съдът е приел, че жалбата е процесуално недопустима, на основание чл. 159, т. 4 АПК. Видно е, че волята на лицето е за извършване на административна услуга и снабдяването му с нотариален акт за собственост, въз основа на обстоятелствена проверка. Тази услуга е извършена, като подадената молба-декларация е била заверена и получена от заявителя, като в нея са вписани двама свидетели, различни от указаните от молителя. Първоинстанционният съд неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 587, ал. 2 от ГПК, съгласно която свидетелите се посочват от кмета на района, но по указания на молителя. Свидетелските показания са необходими, за да може нотариуса да се убеди в основателността на искането. Посочването им, макар и да е част от административната услуга по заверка на молбата декларация, има значение единствено за охранителното производство по издаването на констативен нотариален акт, въз основа на обстоятелствена проверка, като аргумент за това следва от разпоредбата на чл. 587, ал. 3 ГПК. Административният орган е длъжен, и то в условията на обвързана компетентност, да удостовери исканите факти и обстоятелства такива, каквито са посочени. Следва да отрази в молбата- декларация, както обстоятелството дали съответният недвижим имот е актуван като общински, така и да посочи трима свидетели, указани от заявителя, които да бъдат разпитани като свидетели в нотариалното производство, като направи заверка на техните данни. Същият не разполага с правото на преценка относно издаването на документа при положение, че административното производство е инициирано от лице, доказало своя правен интерес от неговото издаване. С волеизявлението на адм. орган се накърняват права и интереси, доколкото с него не се определят свидетелите, така както са посочени в молбата декларация, като двама от тях са заменени с други лица, непосочени в молбата. Оспорената част от административната услуга безспорно засяга правата на заявителя, тъй като го поставя в различно правно положение с предпоставки за невъзможност да довърши започнатата процедура. По тези съображения обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени, като делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение