Определение № 50007 от 25.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 160/2022 г.

Постъпила е частна жалба от К. Т. Ц. с вх. № 510234/30.12.2022 г. срещу определение № 36 от 02.02.2022 г., постановено по настоящото дело, с което е потвърдено определение № 60208 от 29.12.2021 г. по гр. д. № 5010/2021 г. на ВКС, I г. о., за недопускане до разглеждане на подадена от жалбоподателя молба за отмяна на влязло в сила определение № 60075 от 10.06.2021 г. по ч. гр. д. № 1791/2021 г. на ВКС, II г. о. Подадената частната жалба е недопустима и следва да бъде върната. Съображенията за това са следните: Определението, с което състав на ВКС се произнася по реда на чл. 274, ал. 2, във вр. с ал. 1 ГПК по правилността на прекратително определение, постановено за първи път от състав на ВКС, както е посочено и в самото определение, не подлежи на обжалване. В нормата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК изрично е посочено, че подлежат на обжалване пред ВКС определения на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото. Чрез нея се гарантира триинстанционния контрол срещу първоинстанционните прекратителни определения. Макар и да действа с правомощия на въззивна инстанция, вторият състав на ВКС не заема това място в инстанционния контрол. Правото на жалба срещу прекратителните определения, постановени от състав на ВКС, произтича от изричната разпоредба на чл. 274, ал. 2 ГПК, която не може да се тълкува разширително. Тя допуска по изключение обжалваемост на постановените за първи път прекратителни определения от състав на ВКС, за да се провери правилността им пред друг състав на ВКС. Неговото определение не подлежи на по-нататъшен контрол, тъй като липсва горестояща инстанция, пред която да се развие производството. Изрично предвидената в чл. 274, ал. 2 ГПК обжалваемост на прекратителните определения, постановени от състав на ВКС, не създава право на нов триинстанционен контрол. Воден от горното, Върховният касационен съд, II г. о.,