Определение № 2682 от 21.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3600/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. В. Б.-А., М. В. Б.-М., П. Н. М. и А. М. Б., чрез процесуалния си представител адвокат Б. К., срещу решение №146 от 28.02.2025г. по в.гр.д.№1916/2024г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1408/11.07.2024 г., постановено по гр.д. № 4290/2023 г. по описа на PC-Бургас, с което е отхвърлен предявеният от „ЕЛКАБЕЛ“ АД против въззивниците иск за делба на поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], както и е допусната делба на този имот между „ЕЛКАБЕЛ“ АД, А. А. А., А. Х. А., О. К. Н. и П. К. Н. при следните квоти: за „ЕЛКАБЕЛ“ АД – 83993/86658 кв.м. ид.ч., за А. А. А. – 444.17/86658 кв.м.ид.ч., за А. Х. А.– 444.17/86658 кв.м.ид.ч., за О. К. Н. – 888.33/86658 кв.м.ид.ч. и за П. К. Н. – 1888.33/86658 кв.м. ид.ч. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се моли за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което делбата на процесния имот да бъде допусната с тяхното участие, при посочените в молбата за главно встъпване квоти. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани въпроси, които според касатора са обуславящи за изхода на делото и по които се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС.Въпросите са следните: 1/Съществуването на утайници, шахти, незаконно изградени сгради и жп- коловози, обслужвали бившия кабелен завод „Васил Коларов“ в гр. Бургас, съставляват ли пречка за настъпване на реституционния ефект по ЗВСОНИ и възможна ли е реституция на одържавения имот или част от него поради промяната на функционалното му предназначение и евентуалното му застрояване; Навеждат се доводи, че въззивното решение е постановено в противоречие с Тълкувателно решение № 1/17.10.1995г. на ОСГК, решение № 151/04.05.2012 г. по гр.д.№1082/11г. на ВКС, ІІг.о., решение № 179/08.06.2012г. на ВКС по гр.д.№ 1241/2011г., ІІ г.о., решение №567/21.06.2010г. по гр.д.№1112/2009г. на ВКС, І г.о., решение №70/11.07.2019г. на ВКС по гр.д.№2036/2018г., ІІ г.о.и решение №54/08.05.2015г. по гр.д.№4484/2014г. на ВКС, ІІ г.о. 2/Необходима предпоставка за възстановяване на един имот ли е към датата на влизане в сила на ЗВСОНИ същият да се намира в патримониума на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон; Твърди се, че изводите на въззивния съд са формирани в противоречие с Тълкувателно решение №1/17.10.1995г. на ОСГК на ВКС и решение № 28 от 18.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 677/2012 г., II г. о. 3/Какъв е предметният обхват на понятието „незаконно строителство“ по смисъла на чл. 2, ал. 6 от ЗОСОИ и по-конкретно дали наличието на генерален план и протокол за приемателна комисия за приемане на подобекти към Цех за кабели е достатъчно за да се приеме строителството за законно. Въззивното решение е постановено в противоречие с Тълкувателно решение № 6/10.05.2006 г. на ОСГК на ВКС,, решение № 301 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1221/2009 г., II г. о. решение № 60151 от 11.11.2022 г. на ВКС по гр. д. 3471/2020г, II г. о., решение № 281 от 1.09.1998 г. на ВКС по гр. д. № 522/97 г., 5-членен с-в; 4/ Нормата на чл. 2, ал. 6 от ЗОСОИ, касаеща извършено незаконно строителство, приложима ли е в хипотезите на реституция на недвижим имот, одържавен по реда на ЗОЕГПНС; Твърди се, че по този въпрос изводите на въззивния съд са постановени в отклонение на т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. на ВКС по т. гр. д. № 6/2005 г Решение №476 от 9.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1608/2010 г., I г. о. 5/Д опустимо ли е след обезсилването на първоинстанционното решение поради неучастието на задължителен другар, в производството по новото разглеждане на делото пред първата инстанция ищецът, който е участвал в производството от самото начало, да сочи нови доказателства и да твърди нови факти и обстоятелства при условие, че новоконституираните задължителни другари не твърдят нови факти и не сочат доказателства, различни от тези в производството преди тяхното конституиране.Може ли съдът да основе решението си на тези доказателства, при условие, че възможността на страната да ги представи е била преклудирана. Навеждат се доводи, че въззивното решение е постановено в противоречие с т.6 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1 /2013г. на ВКС, ОСГТК, решение № 92 от 13.02.2025 г. на ВКС по гр.д.№5163/2023г., III г.о., решение № 690 от 21.11.2024 г. на ВКС по гр. д. №4251/2023г., III г.о., решение № 19 от 21.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4830/2023г., IV г.о., решение № 300 от 4.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 136/2011г., II г.о., решение №50055 от 9.03.2023г. на ВКС по гр.д.№ 919/2022г., IV г.о., решение №29/27.03.2019г. по гр.д.№1482/2018г. на ВКС, I г.о. 6/Длъжен ли е въззивният съд, при постановяване на своето решение, да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и във връзка с доводите и възраженията на страните и може ли съдът да основе решението си на документи, които не са приобщени като доказателства по делото.В този смисъл може ли въззивният съд, при постановяването на своя съдебен акт, да се позове на едностранчив и извадков анализ на събрания по делото доказателствен материал, без да отчете възраженията на другата страна. Въззивният съд се е произнесъл по така поставения правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т. 19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по тълк.гр.д. № 1/2000 г. на ВКС, ОСГК, т. 3 от ППВС № 1/1953 год., решение № 5/11.05.2020 г. по гр.д. № 1241/2019 г. на ВКС, I г.о., решение №173/06.11.2020г. по гр.д.№4404/2019г. на ВКС,ІІІ г.о., решение №22 от 24.02.2015г. на ВКС по гр.д.№4581/2014г., І г.о., решение №3 от 22.07.2013г. на ВКС по гр.д.№534/2012 г, IV г.о, решение №411 от 27.10.2011г. на ВКС по гр.д.№1857/2010г, IV г.о., решение № 24 от 28.01.2010г. на ВКС по гр.д.№4744/2008г., I г.о., решение №589 от 29.06.2010г. на ВКС по гр.д.№1359/2009г.,I г.о., решение № 27/ 28.06.2017г. по т.д.№2430/2015г. на ТК, I т.о., решение №283/2014г. по гр.д.№1609/2014г. на ВКС, IV г.о., решение №101/2015г. по т.д.№ 1740/2014г. на ВКС, I т.о., решение №10/01.02.2012г. по гр.д.№130/2011г. на ВКС, I г.о., решение №230 от 11.02.2013г. на ВКС по т.д.№1090/2011г., II т. о. 7/длъжен ли е въззивният съд, като инстанция по съществото на правния спор, да обсъди всички доводи и възражения на страните, въведени със въззивната жалба и представения писмен отговор на същата; По този въпрос въззивното решение е постановено в отклонение на ППВС№7/1965г., ППВС № 1/198 г., т.19 от Тълкувателно решение № 1/4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, решение №227 от 22.03.2019г. на ВКС по гр.д.№896/2018г., ІІІ г.о., решение №29/28.03.2012г. по гр.д.№1144/2010г. на ВКС, IVг.о., решение №22 от 29.06.2017г. на ВКС по гр.д.№2113/2016г., I г.о., решение №186 от 2.07.2015г. на ВКС по гр.д.№4465/2014г., IV г.о., р ешение №157 от 08.11.2011 г. по т.д.№823/2010г. на II т.о., решение №120 от 04.04.2013г. по гр.д.№964/2012г. на ВКС, IV г.о., решение № 68 от 24.04.2013г. по т.д. №78/2012г. на II т. о.; решение №268 по гр.д.№191/2011г. на ВКС, II г.о., решение №383 от 29.11.2012г. по гр.д.№141/2012г. на ВКС, III г.о. и др. 8/Може ли съдът да кредитира и да обоснове решението си върху копие от документ, заверен от процесуалния представител на страна в процеса/в конкретния случай - протокол обр. 16 от приемателна комисия за приемане и въвеждане в действие на подобекти към Цех за кабели/, който е оспорен от другата страна и последната е изискала оригинал, респективно заверен официален препис от него, като вместо това да се довери на заверка с оригинала на документа по ред на чл. 32 от Закона за адвокатурата; Изводите на въззивния съд са формирани в отклонения на решение №225 от 7.01.2019г. на ВКС по гр.д.№567/2018г., ІІІ г.о., решение № 50061 от 11.05.2023г. на ВКС по гр.д.№1543/2022г., III г.о. 9/Какви са предпоставките за валидност на споразумението за прехвърляне на акции, сключено по реда на чл.18 от ЗППДОП – отм. Въззивното решение е постановено в противоречие с решение №216 от 1997г. на ВКС, 5-членен с-в, решение №1/30.03.2009г. на ВКС по гр.д. №2237/2008г., I г.о. и решение № 163 от 25.05.2010г. на ВКС по гр.д.№676 /2009г., І г.о. Ответникът по касация „Елкабел“АД, чрез процесуалните си представители адв.С. Н. и адв.М. И. от АК – [населено място], е депозирал отговор на подадената касационна жалба, в който се оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел, че производството по делото е образувано по предявена от „ЕЛКАБЕЛ“ АД искова молба против А. А. А., А. Х. А., Д. Я. Н., О. К. Н., П. К. Н. и допълнително конституираните ответници В. В. Б.-А., М. В. Б.-М., А. М. Б. и П. Н. М., за делба на поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], с площ от 86 658 кв.м.Ищецът е твърдял, че е правоприемник на КЗ „Васил Коларов“ - гр. Бургас, съответно на дружествата „Елкабел“ ООД и „Елкабел“ ЕАД, като собствеността върху процесния имот му е предадена от държавата въз основа на заповед № РД-11-257/19.07.2006г. на Областния управител на област Бургас и допълнителна заповед № РД-11-165/30.04.2009г.Сочи, че първоначалните ответници са наследници на братята Я. и П. А., част от чийто имот „Фабрика за захарни изделия“ се е намирал в границите на делбения имот и е бил отчужден с Указ № Ц-4872/1947г.Със Заповед № 1970/28.10.1992 г. на кмета на Община Бургас в полза на наследниците на братя А. са били възстановени 2285 кв.м. от отчуждения им имот - бивше дворно място, без новопостроените върху терена сгради и прилежащите им части, а с решение № 688/26.07.2000 г. по адм.д. № 390/1999 г. по описа на БОС на наследниците на Я. и П. А. са възстановени още 380 кв.м. от национализираното дворно място.Ищецът също така твърди, че в процесния имот са построени множество сгради, които са собственост на „Елкабел“ АД, а наследниците на братя А. притежават самостоятелни обекти единствено в сграда с идентификатор ***.С оглед на това първоначално заявеното искане е било делба да се допусне между ищцовото дружество и горепосочените лица. В хода на делото вещни права върху идеална част от делбения имот са заявили и В. В. Б.-А., М. В. Б.-М., А. М. Б. и П. Н. М., с твърденията, че в качеството им на наследници на И. К. по реда на ЗВСОНИ им е било възстановено правото на собственост върху празно дворно място с площ от 3 800 кв.м., попадащо в делбения имот.Считат, че от споразумение от 07.07.1999г., с което на наследодателите им са прехвърлени акции от капитала на „Елкабел“АД срещу правото на собственост, не става ясно за каква част от имота им са получили акции от дружеството – дали за застроената или незастроената част, или за цялото място, като според тях това би могло да стане единствено за застроената част от имота, но не и за незастроената част от 330 кв.м. Въззивният съд е приел, че от заключенията по допуснатите по делото съдебно-технически експертизи се установява, че върху бившето дворно място на И. К., което е било с площ от 3800кв.м., попадат следните постройки: 590 кв.м. от сграда 48 /цялата с площ от 6752 кв.м./ - промишлена сграда на един етаж; 1 188кв.м. от сграда 49 /цялата с площ от 1510 кв.м./ - промишлена сграда на два етажа и цялата сграда 51 с площ 594 кв.м. - промишлена сграда на три етажа, като не се спори, че тези сгради са били изградени и ползвани за нуждите на завод „Елпром“.След приспадане на площите, заети от сградите и от други съоръжения по смисъла на ЗТСУ /съгласно дадените в с.з. от вещото лице обяснения/, вещото лице е установило, че към 1992 г. незастроеното пространство от бившето дворно място е било 1090 кв.м., но през него преминават два вътрешно ведомствени коловоза, които го разделят на три части.От събраните по делото свидетелски показания се установява, че горепосочените две ЖП линии са били използвани интензивно за доставка на материали за завод „Елпром“.Установява се също така, че в незастроената част от имота попада и водомерна шахта за промишлена вода, която е обслужвала целия завод, като там са били изградени и утайници.При тези данни относно състоянието на претендирания от наследниците на И. К. имот с площ от 3 800 кв.м. към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ, е прието, че върху този имот е било осъществено строителството на завод, който към 1992г. е функционирал, т.е. било е осъществено комплексно мероприятие, засягащо и одържавеното по реда на ЗОЕГПНС от И. К. дворно място, а не строителство на отделни сгради.Въз основа на това е формиран извод, че към датата на влизане в сила на ЗВСОНИ бившето дворно място от 3 800 кв.м. не е съществувало реално до размерите, в които е бил отчуждено, нито е имало свободна част от него, която да е подлежала на реституция, предвид осъщественото в него комплексно строителство, изградените ЖП коловози, обслужващи завода, както и наличието на други допълнителни елементи /шахта и утайници/, които също са обслужвали завода. Поради това, в полза на наследниците на И. К. не е настъпила реституция на горепосочения имот по реда на ЗВСОНИ, нито на част от него, тъй като не са били налице предвидените в закона условия за това. Прието е още, че дори да се приеме, че в полза на наследниците на И. К. е било възстановено правото на собственост върху имота от 3800кв.м. или върху част от него на основание ЗВСОНИ, то налице е и друго основание за невключване на наследниците му в настоящата делба, тъй от представеното по делото споразумение за прехвърляне на акции по чл.18 от ЗЗПДОП от 07.07.1999г., сключено между Министерството на промишлеността на РБ и Л. И. Б. и С. П. К. /наследници на И. К./, представлявани от пълномощника си М. Х. А., наследниците на К. са били обезщетени с 673 броя поименни акции от капитала на „ЕЛКАБЕЛ“АД, като те са вписани и в книгата на акционерите на това дружество, извлечение от която е представено по делото.Прието е за неоснователно възражението за нищожност на това споразумение, тъй като ако се приеме, че одържавеното дворно място от 3800 кв.м. е подлежало на реституция, то са били налице и условията на чл. 18 от ЗППДОП, защото този имот е бил включен в ДМА на държавно предприятие.Неоснователно е и възражението за нищожност на горепосоченото споразумение, поради липса представителна власт на пълномощника М. Х. А., който го е подписал от името на правоимащите лица.Действително по делото е представено единствено пълномощно от 31.05.1999г., с което Л. Б. е упълномощила М. А. да получи и да разполага с акциите от „ЕЛКАБЕЛ“ АД, които й се полагат по чл. 18 от ЗППДОП, както и да я представлява пред съответните държавни органи, юридически и физически лица във връзка с извършване на сделки с тези акции.Не е представено пълномощно, изхождащо от С. К., но е представена подписана от Л. И. Б. и С. П. К. клетвена декларация – разделителен протокол с нотариални заверки на подписите от 17.11.1999 г. и 18.11.1999 г., с която двете са декларирали, че са получили определените им 673 броя акции от капитала на „ЕЛКАБЕЛ“АД и са се съгласили тези акции да бъдат разпределени помежду им, т.е. дори да се приеме, че С. К. не е била надлежно представлявана от М. А. при подписване на споразумението по чл. 18 от ЗППДОП, то с подписаната от нея впоследствие клетвена декларация тя е признала получаването на полагащите й се акции, с което е потвърдила извършените от пълномощника без представителна власт действия във връзка с тяхното получаване.Прието е за неоснователно и възражението на въззивниците, че от споразумението от 07.07.1999г. не става ясно за каква част от одържавения имот от 3 800кв.м. са получени акциите от капитала на „ЕЛКАБЕЛ“ АД – дали за целия имот или за част от него.Действително в текста на споразумението не е посочено изрично за какъв имот правоимащите лица – наследници на И. К. са получили обезщетение в размер на 673 бр. акции от капитала на „ЕЛКАБЕЛ“ АД, но видно от представената по делото преписка, по която е сключено това споразумение, същата е била образувана по искане на наследниците на И. К. на осн. чл. 18 от ЗППДОП да бъдат обезщетени с акции или дялове от капитала на „ЕЛКАБЕЛ“ ООД, съответстващи на имота им, представляващ дворно място от 3 800 кв.м., т.е. прехвърлените им 673 бр. поименни акции представляват обезщетение за цялото бивше дворно място от 3 800 кв.м., съответно след получаването на тези акции наследниците на И. К. не притежават никаква част от правото на собственост върху процесния имот. Допускането на касационното обжалване на обжалваните въззивни решения е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В мотивите към решение № 13 от 27.VII.1995 г. на Конституционния съд на РБ по конст.д.№11/95г. е прието, че със създаването на чл. 18, ал. 1 ЗППДОП в първоначалната му редакция и при последвалото му изменение не се засяга действието на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти.В този смисъл чл.18, ал. 1 ЗППДОП не е специална норма на чл. 1 и 2 ЗВСОНИ. Придобиването на дялове или акции става по искане на заинтересуваните собственици, а не по силата на закона.Основание за такова тълкуване представлява и обстоятелството, че независимо от изменението на чл. 18, ал. 1 ЗППДОП не е изменен § 6, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на същия закон, който запазва възможността за заявяване на вещното право.При действието на § 6, ал. 1 ПЗРЗППДОП и след изменението на чл. 18, ал. 1 от закона се запазва възможността да се поиска предаване на владението на имотите, собствеността върху които се възстановява по силата на ЗВСОНИ.Само ако това не бъде направено в срока по § 6, ал. 1, изр. 1, тази възможност се замества от правото да се получи съответна част от дялове или акции на дружеството. По делото се установява, че между държавата и наследниците на И. К. е сключено споразумение за прехвърляне на акции по чл.18 от ЗЗПДОП-отм. от 07.07.1999г., което означава, че между страните не е съществувал спор, че към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ одържавеният от техния наследодател имот е съществувал реално и са били налице предпоставките за неговото възстановяване.Въззивната инстанция, възприемайки изцяло изводите на първоинстанционния съд, е изложил мотиви в обратен смисъл, като е приел, че върху имота на И. К. има постройки и елементи на обслужващата инфраструктура /водомерна шахта и утайници/, които представляват част от реализираното комплексно мероприятие по изграждане на завод за кабели „Васил Коларов“ – гр.Бургас.Тези негови изводи са били необосновани, но не само въз основа на тях е формиран извод, че наследниците на И. К. не притежават идеални части от спорния имот.Посочено е, че правото им на реална реституция е било заместено от правото да се получи съответна част от акциите на дружеството. Изложеното означава, че въпроси №№1, 2, 3, 4 и 8 са неотносими към решаващите изводи на въззивния съд, че касаторите не притежават вещни права върху процесния имот.На това основание се явява неотносим и петия поставен в изложението въпрос, тъй като дори да се приеме, че е налице допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от страна на първоинстанционния съд, който е уважил доказателствено искане на ищеца след изтичане на преклузивните срокове за това, то същите са имали отношение дали е реализирано мероприятието, за което имота на И.К. е бил одържавен. Последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че въззивният съд като инстанция по същество е длъжен да направи своите фактически констатации и правни изводи, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, когато това е необходимо с оглед съдържащите се във въззивната жалба оплаквания. Длъжен е при това да съобрази и обсъди не само доводите, съдържащи се във въззивната жалба и отговора към нея, но и твърденията на страните по релеватните за спора факти, техните доводи и възражения, съдържащи се в исковата молба, в отговора към нея и в становищата на страните, изразени в хода на производството и да се произнесе, отчитайки по кои релевантни за спора факти и обстоятелства между страните съществува спор. В този смисъл решение № 57 от 2.3.2011 г. по гр. д. № 1416/2010 г. на III г. о. на ВКС; решение № 37 от 29.03.2012 г. по гр. д. № 241/2011 г. на I г. о. на ВКС; решение № 536 от 19.12.2012 г. по гр. д. № 89/2012 г. на IV г. о. на ВКС; решение № 149 от 3.7.2012 г. по гр. д. № 1084/2011 г. на III г. о. на ВКС; решение № 7 от 8.2.2012 г. по гр. д. № 510/2011 г. на II г. о. на ВКС; решение № 115 от 30.04.2013 г. по т. д. № 805/2011 г. на II т. о. на ВКС; решение № 22 от 24.02.2015 г. по гр. д. № 4581/2014 г. на I г. о. на ВКС и много други.Доказателствата при това следва да бъдат обсъдени в тяхната съвкупност и при спазване на установените в ГПК правила на доказване, както и на опитните и логични правила.Въззивният съд се е съобразил с тази практика, което е основание да не бъде допускано касационно обжалване по шестия и седмия поставени въпроси. Въз основа на представените по делото доказателства е прието, че по заявление на наследниците на И. К. е сключено споразумение с Министерството на промишлеността на РБ, с което същите са били обезщетени с 673 броя поименни акции от капитала на „ЕЛКАБЕЛ“АД, а впоследствие вписани и в книгата на акционерите на това дружество. Изложени са мотиви за неоснователност на трите довода за нищожност на споразумението.Прието е, че предпоставка за сключване на това споразумение е да е възстановена по ЗВСОНИ собствеността върху одържавения имот, реституентите да не са заявили своето вещно право пред органа по чл. 3 от ЗППДОП-отм. в предвидените от закона срокове, както и да са заявили изрично, че желаят да бъдат обезщетени с акции от капитала на дружеството, което е в процес на приватизация.Такъв е процесния случай, в който реституентите са се възползвали от правото се да получат обезщетение по чл.18 от ЗППДОП-отм.Посочено е, че Л. Б. и С. К. са били представлявани пред Министерство на промишлеността от лицето М.А., но са представени доказателства, че последният е бил изрично упълномощен само от Л.Б..Представена е декларация от двете, в която са признали получаване на обезщетението, като са посочили как ще разпределят помежду си получените акции, т.е. С. К. е потвърдила извършените без представителна власт действия.Обосновано е прието, че е неоснователен и последният довод, тъй като изрично в заявление вх.№992/07.05.1993г. е посочено, че наследниците на И. И. К. желаят да участват с дялове или акции в бъдещото приватизиране на „Елкабел“ООД – гр.Бургас, които им се дължат като обезщетение за притежавания от тях недвижим имот от 3 800кв.м., т.е. полученото обезщетение е за целия, а не част от притежавания от тях недвижим имот. Не са налице основания за допускане на касационно по поставения от касатора осми въпрос, тъй като не е налице противоречие между изводите на въззивния съд и посочените решения на ВКС/само последното решение попада в обхвата на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК, тъй като останалите са постановени по реда на ГПК-отм./.В нито едно от решенията не е бил разгледан въпросът кои предпоставките за сключване на споразумение по чл.18 от ЗППДОП.Както бе посочено по-горе въззивният съд се е произнесъл по довода за нищожност на споразумението от 1999г., поради липса на предмет, като е обсъдил наличието на всички материалноправни предпоставки за това – възстановено по реда на ЗВСОНИ право на собственост на одържавен имот; реституентите да не са заявили своето вещно право пред органа по чл. 3 от ЗППДОбП в предвидените от закона срокове; изрично заявено желание да бъдат обезщетени с акции от капитала на дружеството, което е в процес на приватизация. От изложеното по-горе следва, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. С отговора на касационната жалба ответникът по касация е направил искане за присъждане на разноски, но по делото не са представени доказателства, че такива реално са били направени.Поради изложеното разноски на страната не следва да се присъждат. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение