Определение № 1217 от 12.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2153/2025 г.

Производство по чл.248 ,ал.1 от ГПК. Образувано е по молба на адв.А. Б. като пълномощник на Т. И. Р. за допълване на определение №5323 от 20.11.2025г по гр.д№2153 /2025г на ВКС ІІІ г.о в частта за разноските.С определението по чл.288 ГПК Върховен касационен съд не е допуснал до касационно обжалване на решение № 6713 от 06.12.2024г. по в.гр.д. № 5924/2024г. по описа на Софийски градски съд. Адвокат .А. Б. е поела безплатно защита на ответника Т. И. Р., –помощник частен съдебен изпалнител при ЧСИ В. Матова,на осн. чл.38, ал.1 т.3 от Закона за адзвокатурата, съгласно приложения към отговора на касационната жалба договор с пълномощно Защита е осъществена чрез отговор на касационната жалба,постъпил по делото с вх.№20333 /19.02.2025г по описа на СГС .С настоящата молба се претендира присъждане на възнаграждение от 1500 лева за адвоката като се твърди ,че искането е направено своевременно. Постъпило е становище от ищеца по делото Т. Д. П., който не вижда причина да изразява становище по молбата на ответника.Изразява единствено становище, че съдът е длъжен да спазва закона. Молбата е неоснователна. Във фазата по селектиране на касационните жалби страната в производството пред касационната инстанция също следва да е поискала присъждане разноски, тъй като съдът не възлага разноските служебно, а единствено по искане на страната – чл.81,вр.чл.80 и чл. 78, ал.1 ГПК.Макар претенцията за разноски да е акцесорна,тя съставлява искане,свързано със спорния предмет и също като него трябва да бъде заявена до приключване на съдебното заседание, с което завършва делото пред съответната инстанция /т.11 № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.на ОСГТК/. В случая открито съдебно заседание не се провежда,затова пределният срок за искането налага писмена форма за въвеждането му в процеса.За ответика по касационната жалба защитата се осъществява чрез отговор и искането следва да бъде изрично направено най-късно с отговора на касационната жалба, независимо дали се касае за претендиране на платени от ответника разноски за адвокатска защита,или за възнаграждение на адвокат,който е поел защитата безплатно.При деподзиран писмен отговор,в който не е направено сезиращо искане за разноските ,поради което и с окончателния съдебен акт те не са присъдени, по същество не са налице предвидените в чл.248, ал.1 ГПК предпоставки. Това производство е предназначено за отстраняване на допуснати единствено от съда пропуски и грешки при произнасянето му относно разноските, а не пропуските на страните. В този смисъл е практиката на ВКС, съдържаща се в определения № 42 от 19.02.2020 г. по т. д. № 2464/2018 г. на I ТО, № 130 от 29.04.2015 г. по гр. д. № 6914/2014 г. на I ГО, № 157 от 5.07.2018 г.по гр. д. № 4575/2017 г. на I ГО и цитираните в него определения. Данните по делото не подкрепят твърдението по молбата ,че искането е направено своевременно.Както при постановяване на определението ,чието допълване се иска, така и понастоящем се констатира от ВКС, че в постъпилия по делото отговор на касационната жалба с вх.№20333 /19.02.2025г по описа на СГС, изготвен от адв.А. Б. като пълномощник на Т. И. Р., не е направено искане по чл.38, ал.2 ЗА съдът да определи и присъди нейното възнаграждение за касационната инстанция. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.