Определение № 2819 от 11.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1527/2024 г.

Производство по реда на глава тринадесета във връзка с чл. 248 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. Образувано е по частна жалба от П. Запрянов от гр. Димитровград, чрез процес. представител – адв. Б. Бойчев, против Определение № 281 от 17.01.2024г. по адм. дело № 888/2023г.на Административен съд Хасково. Претендира се наличие на правен интерес от оспорване на нищожните разпоредби от жаления в главното производство подзаконов нормативен акт и липса на законоворегламентирано ограничение, оспорването на отделни разпоредби да бъде осъществено в отделни производства. Сочи се неправилен анализ от страна на първоинстанционния съд относно наличие на „злоупотреба с право“ и незаконосъобразност на постановения отказ да се присъдят разноски за жалбоподателя предвид положителния резултат в инициираното от него съдебно производство. Иска се отмяна на жаленото определение и допълване на Решение № 944/30.11.2023г. по АД № 888/2023г. по описа на АС- Хасково, в частта му на разноските, като се присъдят на П. Запрянов от гр. Димитровград разноски в размер на 1040 лв., съгласно приложен в първоинстанционното производство списък. Претендират се и разноски за пред касационната инстанция направени с оглед процесното производство. Ответникът по частната касационна жалба – Общински съвет Димитровград, не взема становище в предоставения му срок, съгласно чл. 232 от АПК. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид частната жалба, определението предмет на жалбата, доказателствата и изискванията на закона констатира следното: Частната жалба е подадена в срок, поради което е допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: С Решение № 944/30.11.2023г. по АД № 888/2023г. по описа на АС- Хасково съдът е уважил жалбата на П. Запрянов, като е прогласил за нищожна разпоредбата на чл.49, ал.3 - в частта на разпоредбата „на физическите лица се налага глоба в размер от 50 до 200 лева“, и ал.4 - на разпоредбата „на физическо лице се налага глоба от 200 до 500 лева“ от Наредба № 5 за чистотата и управление на дейностите по опазване на околната среда на територията на община Димитровград, приета от Общински съвет Димитровград. В случая независимо от извода за основателност на жалбата съдът не е присъдил разноски в полза на жалбоподателя, тъй като е установил последователно оспорване на отделни разпоредби от един и същ нормативен акт при въвеждане на едни и същи възражения от страна на жалбоподателя. Това е обосновало извод за упражнявани недобросъвестно права с цел присъждане на разноски по последващи идентични жалби, касаещи известни отпреди разпоредби, по което има формиран от съда извод по същество. С оспореното определение съдът е отказал да допълни цитираното решение, в частта му на разноските, с оглед липсата на посочени от жалбоподателя нови обстоятелства, които да променят направения в решението извод за недобросъвестно упражнени процесуални права с цел присъждане на разноски. Този извод на съда изхожда от служебно установеното в главното производство, завеждане от страна на жалбоподателя на две последователни дела, с предмет оспорване на различни разпоредби от административнонаказателните такива на един и същ нормативен акт, като второто производство е било инициирано след влизане в сила на решението по първото. Така изложените от страна на първоинстанционния съд аргументи за оставяне без уважение искането на П. Запрянов за допълване на Решение № 944/30.11.2023г. по АД № 888/2023г. по описа на АС- Хасково, като на същия се присъдят сторените и своевременно поискани, по приложен списък разноски, не се споделят от настоящият касационен състав. Злоупотребата с права по смисъла на чл. 3 от ГПК е възможно да се прояви в посочената от съда фактическа хипотеза при наличие на множество идентични съдебни производства с предизвестен резултат, с оглед финансово облагодетелстване от присъдените разноски, но във всеки един конкретен случай недобросъвестното поведение трябва да бъде доказано по несъмнен начин. Такива доказателства в процесния случай липсват. Заведеното второ дело по оспорване на наказателноправна разпоредба съществуваща в правния мир на даден подзаконов нормативен акт, при наличие на влязло в сила решение по обявяване нищожност на идентична разпоредба от същия подзаконов нормативен акт, не би могло да доведе до злоупотреба с правото на жалба, с което разполага всеки български гражданин по отношение нищожни и незаконосъобразни разпоредби от нормативни актове. Последното обстоятелство обаче следва да се тълкува в светлината на необходимите и положените усилия от страната за доказване на изложените в жалбата твърдения. Видно от Решение № 944/30.11.2023г. по АД № 888/2023г. по описа на АС- Хасково, съдът е уважил жалбата на П. Запрянов инициирала главното производство, като е прогласил за нищожна разпоредбата на чл.49, ал.3 - в частта на разпоредбата „на физическите лица се налага глоба в размер от 50 до 200 лева“, и ал.4 - на разпоредбата „на физическо лице се налага глоба от 200 до 500 лева“ от Наредба № 5 за чистотата и управление на дейностите по опазване на околната среда на територията на община Димитровград, приета от Общински съвет Димитровград. При този резултат от оспорването и съгласно чл. 143 от АПК, П. Запрянов има право на разноски в производството и като е отказал присъждането на такива, Административен съд Хасково е постановил неправилен съдебен акт. По изложените съображения обжалваното определение трябва да бъде отменено, а на основание чл. 235, ал. 1 от АПК въпросът относно разноските да бъде решен от настоящата инстанция. Настоящият касационен състав намира, че с оглед наличния за жалбоподателя предходен правен резултат по идентичен спор, в настоящият случай между страните напрактика липсва спор по фактите и тълкуването на закона. Последното предопределя липсата на фактическа и правна сложност, която да оправдава възлагането на пълния размер на договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат в тежест на другата страна. Ето защо, с оглед фактическата и правната сложност в производството и осъщественото от адв. Бойчев процесуално представителство, разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат определени под предвидения в чл. 8, ал.3 от Наредба № 1 /2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размер от 1000 лв. Възражение за прекомерност на така поискания адвокатски хонорар е направено изрично с придружаващото административната преписка писмо в първоинстанционното производство, като настоящата съдебна инстанция намира същото за основателно. При това положение и с оглед даденото с Решение по дело С438/2022г. на СЕС тълкуване относно възможността на националните съдилища да определят разноски под минимално предвидените такива с Наредба № 1 /2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, касационната инстанция намира, че на П. Запрянов следва да бъдат присъдени разноски в размер на 540 лв., от които 10 лв. за ДТ, 30 лв. за обнародване е ДВ и 500 лв. за адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното определението следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора за разноските, като следва да се осъди Общински съвет Димитровград да заплати в полза на П. Запрянов разноски в размер на 540 лв. Частният жалбоподател претендира разноски и в настоящото производство. Следва да се посочи, че с оглед характера на спора разноски не се дължат, независимо от постановения резултат. Доколкото в настоящото производство не се разрешава съдебен спор по същество, а въпроса относно разноските, то направените по този повод разноски не подлежат на възстановяване по правилата на чл. 143 от АПК, респективно Глава Осма, Раздел II от ГПК. В този смисъл е трайно установената съдебна практика (определение № 716/16.01.2020 г., постановено по адм. д. № 23/2010 г. по описа на Върховния административен съд и цитираните в него съдебни актове). По изложените съображения, Върховният административен съд, Шесто отделение