Определение № 256 от 20.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 344/2020 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молбата на Н. Е. Е., с адрес в [населено място], обл. Б., представляван от адв. М. П., с искане за допълване на определение № 602 от 19 юли 2022 г., постановено по настоящото гражданско дело, в частта му за разноските. Молителят сочи, че с писмения отговор на касационната жалба е поискал присъждане на направените разходи за касационното производство и са представени доказателства за това, но съдът е пропуснал да се произнесе по искането. Касаторът Военно формирование 32890 – Б., не представя становище по искането. Молбата е основателна. С определение № 602 от 19 юли 2022 г., постановено по настоящото дело, съдът не допусна касационно обжалване на въззивното решение № I-117 от 29 октомври 2019 г., постановено по в.гр.д. № 201/2019 г. по описа на Окръжен съд Бургас, по касационната жалба на Военно формирование 32890 – Б.. В определението липсва произнасяне относно своевременно направените от Е. претенции за разноски. По делото се установява, че молителят е представил писмен отговор на касационната жалба, в който е направено искане за присъждане на направените разноски за касационното производство. Към отговора са приложени пълномощно за адв. П. да изготвя, приподписва и внесе писмен отговор срещу касационната жалба срещу договорено възнаграждение от 2500 лева, разписка от адв. П. за получаване на сумата от 2500 лева, както и списък по чл. 80 ГПК. При това положение искането е основателно – искането за присъждане на разноски е заявено своевременно, но съдът е пропуснал да се произнесе. Ето защо надлежно удостоверените като извършени разноски следва да се присъдят на молителя. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,