Определение № 138 от 01.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1079/2022 г.

Производството е по реда на чл.307, ал.1 от ГПК Образувано е по молба на Г. Г. Г. за отмяна на влезлите в сила решение № 444694 от 5.7.2018 г., постановено по гр. д. № 73351 по описа за 2017 г. на Софийския районен съд, III ГО, 92 състав, и решение № 5110 от 24.08.2020 г. от 24.08.2020 г. по възз. гр. д. № 13423 по описа за 2018 г. на Софийския градски съд, ГО, първи въззивен брачен състав. Молителят твърди, че след влизане в сила на решенията е бил съставен нов превод на документ, установена е неистинността на представен по делото документ и е отменено решението по ЗЗДН, въз основа на което са постановени решенията. Ето защо счита, че са осъществени основанията по чл.303, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК за отмяна на решенията на Софийския районен и Софийския градски съд. Е. В. И. застъпва становището, че молбата е недопустима, а по същество-неоснователна. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, по допустимостта на молбата приема следното: Посредством решенията, чиято отмяна се иска, упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Й. Г. Г. са предоставени на неговата майка Е. В. И. и е определен решим на лични отношения с бащата Г. Г. Г.. Тези решения не са постановени в исково производство, а в производство по спорна съдебна администрация и имат за предмет промяна на граждански правоотношения на страните/в случая- по упражняването на родителските права по отношение на малолетните и непълнолетни деца, на тяхното местоживеене, както и на режима на личните отношения между родители и деца/. Влизането в сила на въпросната категория решения не поражда последиците на силата на пресъдено нещо. Те могат да бъдат отменени или изменени при възникването на нови обстоятелства, чиято релевантност съдът преценява по целесъобразност. Тяхната обжалваемост не ги прави идентични, нито близки по правен ефект с решенията, които се ползват със силата на пресъдено нещо. С тях не се разрешава материалноправен спор относно съществуването на такова право, чрез правоустановяващото действие на силата на пресъдено нещо /СПН/ в аспектите на нейното проявление - правопотвърждаващо или правоотричащо действие към момента на приключване на устните състезания. Същите актове не разрешават и процесуалноправни въпроси, например- за нищожността на съдебно решение или за неговата недопустимост. При решенията, постановени в производства за спорна съдебна администрация, промяната на правното положение може да се реализира въз основа на факти, съществували към момента на постановяване на съдебния акт, но останали неизвестни за страната, респективно и за съда, тъй като не са били процесуално въведени и са останали извън неговата преценка. Затова при разглежданата категория решения не може да се прояви и преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо. Постановеното решение може да бъде изменено или отменено въз основа на новооткрити или нововъзникнали факти по искане на страната. Ето защо този вид решения не подлежат на отмяна по реда на глава 24 от ГПК съгласно указанията на т.4 на ТР № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по тълкувателно дело № 7/2014 г., ОСГТК. По тези съображения настоящата инстанция приема, че молбата за отмяна на влезлите в сила решения, определящи упражняването на родителските права относно малолетното дете Й. Г. Г. и режима на лични отношения с другия родител е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното производство трябва да бъде прекратено. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение