Определение № 2152 от 30.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1038/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на адв. Н. Т. – пълномощник на ответника И. М. Д., против определение № 539/27.02.2024 г. по в.ч.гр.д. № 3395/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е допълнено на основание чл. 248 ГПК определение № 74/10.01.2024 г. по същото дело в частта за разноските, като в полза на адв. Н. Т. като процесуален представител на ответника е присъдено адвокатско възнаграждение пред ОС – Пловдив по чл. 38, ал. 2 ЗА само от 100 лева. В частната жалба са въведени оплаквания за неправилност на определението. Счита се, че при постановяване на съдебния акт окръжният съд не се е съобразил с материалния интерес по делото, възлизащ общо на 15 284,08 лева, както и с обема и характера на извършената от процесуалния представител на ответника работа, изразяваща се в изготвяне на отговор на частната жалба, съдържащ коментар на всички доводи на насрещната страна и анализ на съдебната практика. Прави искане да бъде увеличено определеното адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ от 100 лева на 591,86 лева. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по частната жалба “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД подава отговор, в който оспорва същата като неоснователна. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 ГПК, намира следното: Частната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК. С определение № 74/10.01.2024 г. по в.ч.гр.д. № 3395/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив е потвърдено определение № 12008/20.10.2023 г. по гр.д. № 3637/2023 г. на районен съд – Пловдив за прекратяване на производството по делото в частта относно предявените от дружеството срещу И. М. Д. евентуални осъдителни искове за заплащане на дължими суми по договор за потребителски кредит № CARU-18158487/05.10.2020 г., сключен между ответницата и цедента “БНП П. Пърсънъл Файненс” С.А. – клон България. В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена от адв. Н. Т. молба за допълване на определението на ПОС в частта за разноските, като се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА. С обжалваното определение от 27.02.2024 г. окръжният съд е приел, че са налице предпоставките по чл. 248, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на спора, на ответната страна по частната жалба се дължи плащането на разноски, тъй като искането за присъждането им е своевременно направено. Съобразил е, че въведеното с чл. 38, ал. 2 ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решение по дело C-438/22 на СЕС. Изтъкнал е, че посочените в Наредба № 1/09.01.2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда, а подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Решаващият състав на окръжния съд е намерил, че в полза на адв. Н. Т. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на И. Д. като материално затруднено лице по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в размер от 100 лева - под минималния по чл. 7, ал. 1, т. 7 от наредбата, тъй като е депозиран само отговор на частна жалба срещу първоинстанционно определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, и делото не се отличава с фактическа или правна сложност. Настоящият съдебен състав намира, че определението в обжалваната част е правилно. В случая пред втората инстанция е направено искане от адвоката за присъждане на възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА. С оглед препращащата разпоредба на чл. 36, ал. 2 ЗА, относима при преценката на размера на адвокатското възнаграждение на ищеца, е Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която не е обвързваща за съда и третите лица с оглед даденото тълкуване в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. Поради това същата не може да се приложи. За определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъдат съобразени фактическата и правна сложност на делото, както и извършените от упълномощения адвокат процесуални действия. В случая делото не се отличава с фактическа и правна сложност, от страна на адвоката е депозиран единствено отговор на подадената частна жалба. Не е провеждано и открито съдебно заседание в частното производство съгласно чл. 278, ал. 1, изр. 2 ГПК. При тези данни няма основание за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ над определения от ПОС размер. По изложените съображения настоящият състав намира, че разглежданата частна жалба е неоснователна, а определението на Окръжен съд – Пловдив в обжалваната част следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,