Решение № 237 от 11.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 2687/2017 г.

Решение № 237 от 11.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 2687/2017 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Тотка Калчева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на "Авамед" ЕООД (с предишно наименование "Мадара - МСИ" ЕООД), гр. София срещу решение № 1445/22.06.2017 г. по в. т. д. № 1878/2017 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 1652/27.09.2016 г. по т. д. № 6428/2015 г. на Софийския градски съд за осъждане на касатора да заплати на "Софпартнерс груп " ООД, гр. София на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД сумата от 38 512 лв., получена по развален договор от 27.09.2013 г., както и в частта за отхвърляне на иска на "Авамед" ЕООД срещу "Софпартнерс груп" ООД с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за сумата от 5 768 лв., представляваща неизплатена част от цената на апарат за измерване на костна плътност и на иска с правно основание чл. 309а ТЗ, във вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата от 1 159, 11 лв. – законна лихва за периода от 19.11.2013 г. до 10.11.2015 г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно и моли същото да бъде отменено, като се отхвърли предявеният от "Софпартнерс груп" ООД иск за връщане на даденото по развален договор и се уважи насрещният иск за заплащане на цената на предадената вещ, както и да му се присъдят разноските по делото. Алтернативно моли въззивното решение да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от Софийския градски съд. Ответникът оспорва жалбата. Моли решението да се остави в сила. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за покупко-продажба от 27.09.2013 г. Продавачът – "Авамед" ЕООД се е задължил да достави и монтира апарат за измерване на костна плътност, както и да обучи персонала на купувача – "Софпартнерс груп" ООД. Според състава на апелативния съд купувачът е доказал, че е превел на продавача авансово сумата от 38 512 лв., както и е приел, че с нотариална покана от 16.07.2015 г., връчена на "Авамед" ЕООД, "Софпартнерс груп " ООД е развалил процесния договор поради неизпълнение на задължението на продавача да достави апарата в срок. Софийският апелативен съд е счел за неоснователно възражението на въззивника за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 301 ТЗ. С приемно-предавателен протокол от 05.11.2013 г. търговският пълномощник на продавача е предал срещу подпис на неизвестно лице процесния апарат. В протокола липсвало името на лице, което се е подписало за "Софпартнерс груп" ООД, и не бил посочен адрес на доставката. С писмо от 22.05.2015 г. по телепоща "Авамед" ЕООД е поканило "Софпартнерс груп" ООД да заплати остатъка от цената ведно с обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, но в същата не било посочено конкретното лице, което е получило доставката и е подписало протокола, както и мястото на доставката. По тези съображения въззивният съд е приел, че не е установено търговецът да е потвърдил извършените без представителна власт действия. Според въззивния съд първоинстанционният съд е разпределил правилно доказателствената тежест, като "Авамед" ЕООД следвало да докаже, че доставката е била предназначена за д-р К. (получил апарата) и той е бил овластено лице по смисъла на чл. 4. 1 от процесния договор с "Софпартнерс груп" ООД. Косвеното доказване не било достатъчно, тъй като д-р К. също имал договор за покупка на същата апаратура, за същата цена и същото място за доставка, а по делото не било установено по кой от двата договора престира "Авамед" ЕООД. С определение № 249/18.05.2018 г. ВКС допусна касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за приложението на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗЗД при уговорено в договора място на изпълнение. Съставът на ВКС излага следните съображения по поставения въпрос: Изпълнението на поети с договор задължения трябва да се направи точно и добросъвестно съгласно чл. 63 ЗЗД. Мястото на изпълнение може да се уговори в договора, в който случай не се прилагат правилата по чл. 68, б. б. "а", "б" и "в" ЗЗД. Изпълнението е добросъвестно и длъжникът се освобождава от отговорност, ако е изпълнил към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи изпълнението – чл. 75, ал. 2, изр. 1 ЗЗД. Нормата на чл. 75, ал. 2 ЗЗД въвежда изключение от правилото за точно изпълнение, когато длъжникът е престирал на кредитора или на друго лице, овластено съгласно чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Добросъвестността на длъжника по смисъла на чл. 75, ал. 2, изр. 1 ЗЗД произтича от недвусмислеността на обстоятелствата за овластяване на лицето, приело изпълнението. Съпоставянето на правилата за точно изпълнение на задълженията – за мястото на изпълнение, когато е изрично уговорено в договора (чл. 68, пр. 2 ЗЗД), и за лицето, което приема изпълнението (чл. 75, ал. 2, изр. 1 ЗЗД), обосновават извод, че при предложено от длъжника изпълнение на уговореното място, би могло да се предположи, че лицето, приело изпълнението на това място е било овластено да го получи и съответно длъжникът да се освободи от отговорност. Преценката за недвусмисленост на обстоятелствата по изпълнението се извършва във всеки конкретен случай. Обстоятелствата се обсъждат в тяхната съвкупност и от значение е не само уговорката за място на изпълнение, но може да е от значение и дали тази уговорка е свързана с естеството на задължението; с особени характеристики на вещта, предмет на договора; със специални изисквания на кредитора; с начина на легитимация на лицето, приело изпълнението, или други факти. При изпълнение в хипотезата на чл. 75, ал. 2, изр. 1 ЗЗД възниква право на иск на истинския кредитор срещу лицето, получило изпълнението – чл. 75, ал. 2, изр. 2 ЗЗД, но длъжникът се освобождава от отговорност. По същество на касационната жалба. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон – не е приложена презумпцията по чл. 301 ТЗ; нарушения на процесуалните правила – оставени са без уважение доказателствени искания, които са заявени своевременно и въззивният съд не се е произнесъл по въведените с въззивната жалба оплаквания за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, както и не е обсъдил всички доказателства по делото и е основал решението си на предположения, вследствие на което обжалваният акт е необоснован. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение намира, че е налице основанието по чл. 281, т. 3, пр. 2 ГПК за отмяна на въззивното решение. Във въззивната жалба са въведени твърдения за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалните правила – неправилно разпределена доказателствена тежест; не е допуснато събирането на гласни доказателства за установяване на изпълнението по сделката и за местонахождението на апарата; липсва произнасяне по доказателственото искане за извършване на оглед по реда на чл. 204 ГПК; допусната е съдебно – счетоводна експертиза за установяване на обстоятелството, че не е извършена доставка, като не са допуснати допълнителни въпроси; приложената по делото експертиза е изготвена по друго дело; не са обсъдени всички доказателства, включително непреките, които са от значение за установяване на предаването на вещта и не е обсъждана уговорката за място на изпълнение, различно от местоседалището на приемащия доставката. С разпореждане от 27.04.2017 г. САС е дал указания на въззивника да уточни в едноседмичен срок искането си "въззивния съд да се произнесе по допуснатите процесуални нарушения". В изпълнението на това разпореждане с молба от 18.05.2017 г. е направено уточнение в седем точки, които хронологично следват и възпроизвеждат оплакванията във въззивната жалба. Въззивният съд е оставил без уважение доказателствените искания на въззивника – настоящ касатор по съображения, че същите са направени с допълнителна молба след изтичане на законоустановения срок за обжалване на първоинстанционното решение. Според състава на САС доводите за неправилност на решението и свързаните с тях доказателствени искания, заявени след изтичане на срока за въззивно обжалване, не следва да се разглеждат, тъй като въззивната жалба не би могла да се допълва с такива доводи. Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата основания за неправилност на въззивното решение. По силата на чл. 266, ал. 3 ГПК във въззивното производство може да се иска събиране на доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения. В случая, всички уточнения, направени в изпълнение на разпореждане на съдията – докладчик от 27.04.2017 г., представляват повторение на основанията за отмяна, изложени във въззивната жалба, поради което е неправилен изводът на Софийския апелативен съд, че са заявени нови доводи, които не следва да се обсъждат и съответно не са допуснати свързаните с тях доказателствени искания. По т. ІІІ. 1 на въззивната жалба е посочено, че със свидетелски показания може да бъде установено, че апаратът се намира и работи на адреса, на който е доставен, във връзка с представеното с отговора на исковата молба доказателство за извършена на 26.10.2015 г. остеметрия. Въведеното твърдение е във връзка с оплакването, че според разпределението на доказателствената тежест от първоинстанционния съд въззивникът е следвало да доказва какви са вътрешните отношения между купувача и лицето, приело апарата. В т. 1 на молбата от 18.05.2017 г. след повтаряне на доводите по жалбата изрично е заявено доказателствено искане за разпит на свидетел. По т. ІІІ. 2 от въззивната жалба е посочено, че не са допуснати поисканите с отговора на исковата молба гласни доказателства и в т. 2 на молбата от 18.05.2017 г. е уточнено искането за допускане на разпит на трима свидетели. Съставът на ВКС приема, че с молбата от 18.05.2017 г. не са въведени нови доводи, незаявени във въззивната жалба, поради което същите следва да се обсъдят от въззивния съд, който дължи произнасяне и по направените доказателствени искания. Заявеното от въззивника твърдение за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на процесуалните правила във връзка със събирането на доказателствата, следва да се разглежда и като искане за събирането им от въззивния съд. В този смисъл и съдията – докладчик е дал указания на въззивника с разпореждането от 27.04.2017 г., поради което на основание чл. 266, ал. 3 ГПК въззивният съд е следвало да се произнесе по исканията за събиране на доказателства. Направените доказателствени искания са свързани с твърдения и възражения на страната, че апаратът е доставен на адреса, посочен в договора и че лицето, което го е приело, е подписало приемо-предавателния протокол от името на купувача. Първоинстанционният съд е обсъждал хипотезата по чл. 75, ал. 1 ЗЗД за оправомощаване на лицето да приеме изпълнението. Обстоятелствата, свързани с изпълнението, така както се твърдят от продавача, са от значение за спора с оглед и на изложените съображения от състава на ВКС по въпроса, по който бе допуснато касационно обжалване. По т. ІІІ. 3 на въззивната жалба е направено оплакване за липса на произнасяне от първоинстанционния съд за извършване на оглед по чл. 204 ГПК. В т. 3 на молбата от 18.05.2017 г. е заявено доказателственото искане за оглед. По този довод въззивният съд се е произнесъл с определение в откритото съдебно заседание на 13.06.2017 г. Искането е оставено без уважение с оглед на уговорката в договора, че приемането на доставката се удостоверява с подписан от двете страни приемо – предавателен протокол, както и предвид допуснатия от първоинстанционния съд свидетел и съдебно – техническа експертиза. Допълнителните съображения са, че огледът може евентуално да установи дали към момента на извършването му апаратът е на твърдяното място, но не и кога и от кого е доставен там. В този смисъл въззивният съд се е произнесъл по направеното искане, но впоследствие с решението е посочил, че експертизата неправилно е приобщена към доказателствата по делото. Съставът на ВКС намира, че доказателственото искане е свързано и с исканията по т. ІІІ. 1 и т. ІІІ. 2 от въззивната жалба и с доводите, заявени във връзка с възраженията на насрещната страна, че задължението за предаване на вещта не е изпълнено, както и предвид оспорването на приемо-предавателния протокол и изявлението на купувача относно лицето, което е приело апарата. В случая характеристиките на апарата (обем, особености на монтажа, данни да които се съдържат в събраните свидетелски показания) позволяват при установяване на мястото, където той се намира, да се формират евентуално изводи относно изпълнението на задълженията на купувача в хипотезата на чл. 75, ал. 2 ЗЗД. По т. ІІІ. 4 и т. ІІІ. 5 на въззивната жалба е направено оплакване във връзка с допуснатата счетоводна експертиза и недопуснатите допълнителни въпроси, като в т. 4 и т. 5 на молбата от 18.05.2017 г. е заявено искането за допускане на допълнителни задачи на счетоводната експертиза. По тези искания въззивният съд не се е произнесъл при доклада на жалбата. По т. ІІІ. 6 на въззивната жалба е направено оплакване за прилагане на заключение по друго дело и съответно в т. 6 на молбата от 18.05.2017 г. искането е същото да се изключи от доказателствата по делото. По този довод въззивният съд се е произнесъл в мотивите на решението, като същият е следвало да се разгледа и във връзка с искането по чл. 204 ГПК. По т. ІІІ. 7 от въззивната жалба е направено оплакването за необсъждане на доказателствата по делото и съответно в т. 7 на молбата от 18.05.2017 г. искането е за обсъждане на доказателствата и възраженията на страните по делото. Посочените доводи са свързани с въпроса, по който бе допуснато касационното обжалване и следва да се обсъдят от въззивния съд. Основанието за отмяна на въззивното решение по чл. 281, т. 3, пр. 3 ГПК е изведено от касатора с оглед основаването от страна на въззивния съд на предположения за възникнало паралелно правоотношение между касатора и трето лице. По делото са ангажирани доказателства за съществуването на такова правоотношение и за развалянето на сключения между тези лица договор, като от значение за спора е в какво качество лицето К. е приело апарата. Посоченото обстоятелство е останало неизяснено по делото предвид на допуснатите нарушения при събирането на доказателствата. Основанието за отмяна по чл. 281, т. 3, пр. 1 ГПК не следва да се обсъжда предвид констатираните от състава на ВКС процесуални нарушения. Прилагането на презумпцията по чл. 301 ТЗ е поставено в зависимост от разрешението от фактическа страна дали длъжникът е изпълнил задължението да предаде вещта, след което да се прецени дали апаратът е получен от лице, което се е явило овластено да го получи или е извършено от името на търговеца действие без представителна власт, което би могло да се потвърди, евентуално, че продавачът е престирал по друг договор. По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд. При новото разглеждане въззивният съд следва да се произнесе по доказателствените искания, заявени с въззивната жалба и съобразно мотивите на ВКС, и да постанови решение по съществото на спора след обсъждане на всички събрани по делото доказателства и доводи на страните. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд