Определение № 112 от 27.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5965/2015 г.

Производството е по чл. 309 вр. чл. 282 ГПК. Постъпила е молба вх. № 3227/ 25.03.2016 г. на П. Л. П., чрез адв. Л., с искане за освобождаване на внесената по сметката на ВКС парична гаранция във връзка с молба за отмяна на влязлото в сила осъдително решение, по което е образувано настоящето дело, и направеното в нея искане за спиране на принудителното изпълнение. Върховният касационен съд, първо гражданско отделение като взе предвид относимите към депозираната молба данни по делото, намира следното: Й. Ц. П. е поискала, на основание чл. 304 ГПК, отмяна на влязло в сила решение № 154 от 01.06.2015 г. на Ловешкия окръжен съд по гр.д. №184/2015 г., с което е уважен предявения срещу съпруга и ревандикационен иск за санитарен възел в самостоятелен обект в сграда, в качеството си на негов необходим другар, предвид брачната връзка между тях, вида на иска и обстоятелството, че не е била конституирана като страна по делото. С молбата за отмяна молителката е поискала, на основание чл. 309, ал. 1, изр. 2 ГПК, спиране на започнатото принудително изпълнение на въззивното решение, което искане с определение № 342 от 08.10.2015 г. по ч.гр.д. № 4700/ 2015 г. ВКС, IV –то г.о. е уважил след като страната е представила доказателства за внесена по сметката на съда сума от 1355 лв. обезпечение, определена и по реда на чл.282,ал. 2 ГПК. С решение № 24 от 25.02.2016 г. по настоящето дело молбата за отмяна е уважена и атакуваното решение е отменено изцяло, като делото е върнато на районния съд за ново разглеждане от друг състав при конституиране на неучаствалата съпруга като необходим другар на ответника. При тези данни, искането за освобождаване на внесената парична гаранция се явява неоснователно. На първо място, то е заявено преждевременно, тъй като възобновеното инстанционно производство все още не е приключило. Смисълът от внасянето на парична гаранция при направено искане за спиране на принудителното изпълнение по влязло в сила решение по повод молба за отмяна на същото, е да се гарантира удовлетворяването на признатото с решението притезание, респективно да се обезпечат евентуалните вреди, които взискателят би понесъл от неоснователното забавяне на започнатото изпълнение. Ето защо и по аргумент от чл. 282, ал. 4 и ал. 5 ГПК към които чл. 309 ГПК препраща, правото да се иска възстановяване на сумата внесена като обезпечение възниква едва след като искът бъде отхвърлен или делото по него прекратено окончателно, с влязъл в сила съдебен акт. Искането, на второ място, е неоснователно и поради това, че е направено от П. Л. П., а не от Й. Ц. П., която като молител е внесла обезпечението, видно от документа за банков превод. Воден от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение