Определение № 2673 от 11.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 55/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от М. Г. Ц., чрез адв. Г. Царска, против определение № 5219/17.11.2025 г., постановено по адм. дело № 488/2025 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е оставена без разглеждане исковата му молба, подадена против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пазарджик и производството по делото е прекратено. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушения на материалния закон и необоснованост, поради и което е поискано да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна - Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пазарджик, в срока по чл. 232 АПК не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното определение АС – Пазарджик е оставил без разглеждане исковата молба, подадена от М. Г. Ц., с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пазарджик /ОДМВР - Пазарджик/ за сумата от 3 000 лева, представляващи причинени неимуществени вреди, с която се моли съдът да приеме, че: Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0340-000205 по чл. 171, т. 1, б. „Б“ от ЗДвП, е оттеглен административен акт, след което да го обяви за незаконосъобразен, и в резултат на това да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 1500 лв. - неимуществени вреди, за периода от 22.10.2024 г. до 24.04.2025 г., мораторна лихва от 22.10.2024 г. до 24.04.2025 г. в размер на 105,06 лв., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба - 08.05.2025 г. до окончателно изплащане на сумата; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0340-000206 по чл. 171, т. 2А, б. „Б“ от ЗДвП, е оттеглен административен акт, след което да го обяви за незаконосъобразен, и в резултат на това да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 1500 лв. неимуществени вреди, за периода от 22.10.2024 г. до 16.04.2025 г., мораторна лихва от 22.10.2024 г. до 16.04.2025 г. в размер на 100,52 лв., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба -08.05.2025 г. до окончателно изплащане на сумата“. Също така съдът е прекратил производството по делото и е върнал исковата молба. За да постанови този резултат, съдът приел, че предявените против ОДМВР - Пазарджик искове за репариране на неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са процесуално недопустими. От фактическа страна по делото е установено, че М. Г. Ц. претендира вреди във връзка с това, че на 22.10.2024 г. в гр. Септември, около 11:00 часа, е спрян за проверка от органи на МВР, в следствие на което са му били направени проби за употреба на алкохол и наркотици. Пробата за употреба на алкохол била отрицателна, а тази за употреба на наркотици – положителна. Поради това дал кръвна проба за изследване, но му било иззето свидетелството за управление на МПС и съответно прекратена регистрацията на лекия му автомобил с рег. № [рег. номер], считано от 22.10.2024 г. Също така, Ц. бил задържан за срок от 24 часа със заповед от 22.10.2024 г. и било образувано наказателно производство. След 6 месеца излязла отрицателна кръвна проба за употреба на наркотични вещества, след което наказателното производство било прекратено. С Разпореждане № 2048/12.05.2025 г. административният съд оставил без движение исковата молба, като на М. Г. Ц. е указано да посочи конкретно и ясно от кой или кои незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавен или общински орган или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност се търпят претендираните вреди; да посочи точно, ясно и конкретно исковите периоди, за които претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди; да уточни и акцесорните искове за лихва – по размер и по периоди; да формулира точен и конкретен петитум с искането му до съда, с посочване на основанието и размер на претендираните вреди, за конкретните периоди и в следствие на кои конкретни незаконосъобразни, включително отменени акт или действия, или бездействия се иска сумата; на основание чл. 127, ал. 4 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК да посочи банкова сметка или да посочи друг начин за плащане. В следствие на горното, с молба вх. № 4854/21.05.2025 г. М. Ц. посочил, че исковият период за главницата е от 22.10.2024 г. до 24.04.2025 г., акцесорният иск за законна лихва е от 22.10.2024 г. до 24.04.2025 г. в размер на 212,40 лева, като също така претендира и законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението. Посочена е и банкова сметка. Ищецът посочил още, че претендира обезщетение в размер на 3 000 лв. за конкретно посочени неимуществени вреди от лишаването му от свободно придвижване до работното ми място за реализиране на трудови доходи, незаконно отнемане на свидетелството ми за управление на МПС, незаконно спиране от движение на личното ми МПС и сваляне на регистрационните табели, незаконно извършване на личен обиск, незаконно задържане от органите на реда. Първоинстанционният съд приел, че с горната молба указанията на съда са изпълнени частично, поради което с Разпореждане № 2392/28.05.2025 г. отново оставил исковата молба без движение, като указал на ищеца да посочи конкретно и ясно от кой или кои незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавен или общински орган или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност се търпят претендираните вреди. С молба вх. № 5487/06.06.2025 г. от страна на М. Ц. е уточнено, че на основание чл. 204, ал. 3 АПК съдът следва да приеме, че: Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0340-000205 по чл. 171, т. 1, б. ,,Б“ от ЗДвП, с която е отнето СУМПС на ищеца, е оттеглен от административния орган акт; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0340-000206 по чл. 171, т. 2А, б. „Б“ от ЗДвП, с която е прекратена регистрацията на МПС на ищеца е оттеглен от административния орган акт. Посочено е, че от всяка една от двете заповедни претендира обезщетение в размер на 1500 лева. И двете заповеди не са обжалвани от Ц., поради което той иска от съда в това производство да бъдат обявени за незаконосъобразни, защото същите са оттеглени от органа. Въз основа на така установеното, от правна страна административният съд приел, че в процесния случай не е налице хипотезата нито на чл. 204, ал. 1 АПК, нито на чл. 204, ал. 3 АПК, доколкото не е налице нито отменен, нито оттеглен административен акт – по делото липсват доказателства за нарочен акт за оттегляне на двете заповеди. Прието е, че вписването в картоните на двете заповеди - отпаднало основание, както и постановление за прекратяване на наказателно производство по ДП, не представлява по същината си оттегляне на тези актове, защото прекратяването на образувано досъдебно производство не влече след себе си автоматична отмяна на издадени в друго, в случая административно производство, актове. Посочено е още, че в процесното исково производство съдът не може тепърва да установява незаконосъобразност на двата индивидуални административни акта преюдициално от съда, защото допустимостта на иска е предпоставена от отмяната на административния акт по съответния ред. По горните съображения съдът оставил без разглеждане исковата молба на М. Г. Ц. като недопустима, прекратил производството по делото и върнал иска. Определението е валидно, допустимо и правилно. Правилно административният съд е прел, че липсват процесуалните предпоставки за предявяване на иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предвидени в разпоредбата на чл. 204, ал. 1 АПК. Съгласно същата, когато се претендират вреди от незаконосъобразен административен акт, какъвто е настоящият случай, той следва предварително да е отменен по съответния административен или съдебен ред. По делото безспорно е установено, че Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0340-000205 по чл. 171, т. 1, б. ,,Б“ от ЗДвП и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0340-000206 по чл. 171, т. 2А, б. „Б“ от ЗДвП не са били оспорени нито пред съда по реда на АПК, нито пред по – горестоящия административен орган в 14 – дневен срок. М. Ц. основава иска си на това, че в картоните на двете заповеди е посочено -отпаднало основание - постановление за прекратяване на наказателно производство по ДП – т.е. че двете заповеди са оттеглени. Съгласно практиката на ВАС „Оттеглянето на административния акт винаги представлява един нов, отменителен акт на административния орган, с който се прекратява действието на един вече издаден акт. Отменителният акт ликвидира изцяло или частично съществуващите дотогава правоотношения между административния орган и адресата на акта“. Правото на отзив на административния орган по своята същност не е контрол по административен ред, а законова възможност в определен срок органът сам да оттегли, отмени или измени издадения от него административен акт при наличие на подадена жалба. Правото на отзив предполага наличието на жалба. Когато жалбата е подадена по административен ред, органът (ако не е колективен), разполага със 7-мо дневен срок, за да оттегли административния акт (чл. 91, ал. 1 АПК). Ако жалбата против административния акт е подадена до съда, приложение намира разпоредбата на чл. 156 АПК. В тази разпоредба е предвиден изричен ред за оттегляне на вече издаден административен акт в съдебното производство. Всичко посочено дотук води до извод, че оттеглянето на административния акт е възможно само ако е налице жалба – до съда или до по – горестоящия орган. В процесния случай жалба не е подавана и такова твърдение липсва в исковата молба. Не са налице твърдения и доказателства, че М. Г. Ц. във връзка с постановлението на прокуратурата е инициирал производство по възобновяване по реда на чл. 99, т. 2 АПК – откриване на обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. В случаите по чл. 99, т. 2 инициативата за възобновяването е на страната в производството. Сроковете за образуване на производството по възобновяване са уредени в чл. 102 АПК. Възобновяване на производството по чл. 99, т. 2 може да се направи в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна. Предвид гореизложеното, правилен е изводът на АС - Пазарджик за недопустимост на исковото производство поради липсата на изискуемата по закон положителна процесуална предпоставка – отменен по съответния ред като незаконосъобразен административен акт. Неоснователни са развитите от частния жалбоподател доводи за неправилност на определението, тъй като е налице хипотезата на оттеглени от административния орган административни актове - Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0340-000205 по чл. 171, т. 1, б. ,,Б“ от ЗДвП и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0340-000206 по чл. 171, т. 2А, б. „Б“ от ЗДвП, от които са настъпили вреди, поради което е приложима разпоредбата на чл. 204, ал. 3 от АПК и производството по делото не следва да се прекратява. Съгласно посочената разпоредба, предпоставка за проверка законосъобразността на административните актове е те да са били оттеглени от органа, което не е установено по делото, поради което съдът не дължи проверка за законосъобразност в посочената хипотеза и разпоредбата на чл. 204, ал. 3 АПК е неприложима. С оглед гореизложеното, частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение