Определение № 4370 от 15.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3271/2026 г.

Производството е образувано по касационни жалби на спорещите страни – на ищеца М. В. Ж. и на ответника „ТЕБ“ ЕООД, против решение № 37 от 27.02.2026г., постановено по в.гр.д.№ 456/2025г. на Апелативен съд-Велико Търново. С молба от 09.09.2026г. М. В. Ж. е отправил искане да бъде допуснато обезпечение на предявения от него против „ТЕБ“ ЕООД осъдителен иск. Като основание за това искане сочи разпоредбата на чл. 389 ГПК (според който до приключване на съдебното дирене във въззивното производство ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска). Като обезпечителна мярка иска да бъде наложен запор на вземането на длъжника – търговско дружество по изп.дело № 412/2026г. на ЧСИ В.Н. с рег. № * при КЧСИ. Върховният касационен съд намира подадената молба за неоснователна. Разпоредбата на чл.389, ал.1 ГПК посочва крайния момент, до който ищецът може да направи искане за допускане на обезпечение - до приключване на съдебното дирене във въззивното производство, чрез сезиране с молба по чл. 389 ГПК въззивния съд. Приложението на чл. 389, ал. 1 ГПК не може да се дерогира въз основа на преценка за наличие на обезпечителна нужда. В случая делото към момента е висящо пред касационната инстанция, поради което обезпечаване на иска не може да бъде допуснато. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО