Определение № 9444 от 08.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9345/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 407, ал. 1 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК). Образувано е по частна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Пловдив, против Разпореждане № 3566/15.04.2025 г. на Административен съд – Пловдив, постановено в закрито съдебно заседание по адм. дело № 2211/2024 г., в частта с която е разпоредено да се издаде изпълнителен лист в полза на адв. Л. М. Казанлиев за сумата от 5,00 (пет) лева – внесена държавна такса за издаване на изпълнителен лист. В частната жалба се твърди, че изпълнителният лист възпроизвежда изпълнителния титул и не може да предвижда друго извън съдебния акт, въз основа на който се издава – чл. 405, ал. 1 от ГПК. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане, в частта с която е разпоредено да се издаде изпълнителен лист в полза на адв. Л. М. Казанлиев за сумата от 5,00 (пет) лева – внесена държавна такса за издаване на изпълнителен лист. Ответникът не ангажира становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на Шесто отделение намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и основателна по следните съображения: С писмена молба от 09.04.2025 г. адв. Л. М. Казанлиев, в качеството си на процесуален представител на Ц. Б. Т. по адм. дело № 2211/2024 г., е поискал от Административен съд – Пловдив издаване на изпълнителен лист за присъдените суми в размер на 500,00 (петстотин) лева - разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата и 5,00 (пет) лева за държавна такса за издаване на изпълнителен лист. С процесното Разпореждане № 3566 от 15.04.2025 г. искането е уважено, като е разпоредено издаването на изпълнителен лист в полза на адв. Л. М. Казанлиев за присъдените разноски с Решение № 2450/14.03.2025 г. по адм. дело № 2211/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, както и за сумата от 5,00 (пет) лева – внесена държавна такса за издаване на изпълнителен лист. Изпълнителният процес се различава от исковия процес не само по основанието и реда за защита, но и по материалните права, които са негов предмет. Производството по издаване на изпълнителен лист е самостоятелно съдебно производство, уредено в чл. 404 - чл. 409 ГПК, чийто предмет се състои в извършване на проверка досежно съществуването на правото на принудително изпълнение в полза на лицето, което се сочи за кредитор и против лицето, което се сочи за длъжник по изпълняемото право. Предпоставките за издаване на изпълнителен лист са законодателно уредени в разпоредбата на чл. 405 ГПК, съгласно която, изпълнителен лист се издава при наличие на конкретно изброени изпълнителни основания, визирани в нормата на чл. 404 ГПК. Съгласно чл. 406, ал.1 ГПК при издаване на изпълнителен лист съдът проверява редовността на акта от външна страна и дали актът удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника. Изпълнителният лист е съдебен акт, който удостоверява право за принудително изпълнение и разрешава то да бъде упражнено, като задължава и овластява изпълнителния орган да пристъпи по молба на кредитора към принудително изпълнение на притезанието, доказано с изпълнителното основание, въз основа на което изпълнителният лист се издава и чието съдържание той възпроизвежда. Сумата за сторените разноски в размер на 5,00 (пет) лева, съставляваща държавна такса за издаване на изпълнителен лист, не е сред изчерпателно посочените изпълнителни основания в разпоредбата на чл. 404 ГПК. При липсата на изпълнителен титул не може да се издаде изпълнителен лист. Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в законоустановените хипотези, изброени в тази разпоредба. Държавната такса, заплатена от частния жалбоподател за издаването на изпълнителен лист, се явява разноски по изпълнението на паричното задължение, за което е издаден този изпълнителен лист и могат да се претендират при изпълнението на задължението от длъжника /в този см. Определение № 1730 от 06.02.2013 г. по адм. д. № 170/2013 г., VІІІ отд. на ВАС, Определение № 11216 от 25.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10627/2018 г., VIII о., Определение № 9913 от 19.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8193/2018 г., I о., Определение № 11856 от 22.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11306/2021 г., VIII о., Определение № 8312 от 31.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5845/2025 г., VI о., Определение № 8308 от 31.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6273/2025 г., III о./. По изложените съображения Разпореждане № 3566/15.04.2025 г. по адм. д. № 2211/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, следва да се отмени в частта, с която е разпоредено да се издаде изпълнителен лист в полза на адв. Л. М. Казанлиев за сумата от 5,00 (пет) лева, представляваща държавна такса за издаване на изпълнителен лист. Предвид горното, издаденият изпълнителен лист, в частта за сумата от 5,00 (пет) лева – внесена държавна такса за издаването му, следва да се обезсили и делото да се върне на първостепенния съд за издаване на изпълнителен лист, в който да се възпроизведе вярно и точно диспозитива на осъдителното решение. Първоинстанционният съд следва да предприеме необходимите действия във връзка с отразяване обезсилването на изпълнителния лист, в частта за сумата от 5,00 (пет) лева, предвид забраната за едновременното съществуване в правния мир на два изпълнителни листа въз основа на едно и също изпълнително основание – чл. 408, ал. 1 ГПК. Мотивиран така, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,