Определение № 5889 от 16.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4645/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба на М. Д. Д., подадена против определение № 1526/11.06.2025г., постановено по в.ч.гр.д. № 1412/2025г. на Софийския апелативен съд, с което на основание чл. 23, ал. 3 ГПК – след отвод на всички съдии от СГС, е определен друг равен по степен съд - Окръжния съд - Видин, който да разгледа въззивно гр.д. № 6969/2020г. на СГС. Частният жалбоподател излага доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение и иска отмяната му. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, като прецени данните по делото, приема, че частната жалба е процесуално недопустима: Определението, с което след отвод на всички съдии от местнокомпетентния съд горестоящият съд е изпратил делото за разглеждане в друг равен съд, не е измежду съдебните актове, които подлежат на обжалване – с него нито се преграждаща по-нататъшното развитие на делото - не прегражда търсената с иска защита, напротив - постановено е, за да бъде осигурено разглеждането на делото, когато поради отстраняването на съдии от съответния съд това е станало невъзможно, нито законодателят изрично е уредил тази категория определения на съда да подлежат на самостоятелно обжалване. Следователно, частната жалба на М. Д. е недопустима, поради което трябва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея частно производство да бъде прекратено. Съставът на ВКС констатира, че частният жалбоподател не е внесъл дължимата държавна такса за разглеждане на частната жалба. Предвид това и на основание чл. 77 ГПК той трябва да бъде осъден да я заплати в полза на бюджета на ВКС. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО