Решение № 57 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7493/2013 г.

Решение № 57 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7493/2013 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 1687 от 24.07.2013 г. постановено от Варненски окръжен съд по гр. д. № 173/2013 г., в частта му, с която е отменено първоинстанционното решение на Варненски районен съд по гр. д. № 2489/2006 г. относно претенцията на Й. С. М. за заплащане на обезщетение за ползване на дворното място и двуетажната жилищна сграда и вместо това е постановено друго, с което С. К. С. е осъден да заплати на Й. С. М. сумата 16 670 лв., представляваща обезщетение за ползването, от което е била лишена, на дворно място с площ 780 кв. м, съставляващо ПИ № 235 в [населено място], СО "А." с построената в него двуетажна жилищна сграда за периода 2.06.2006 г. - 1.07.2009 г. Касационната жалба е подадена от С. К. С. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е изложил мотиви защо възприема заключението на единичната техническа експертиза и съответно защо не взема под внимание заключението на тройната експертиза по въпроса за размера на дължимото обезщетение за ползване. Ответницата по жалбата Й. С. М. е представила писмен отговор, в който поддържа, че решението е правилно. С определение № 30 от 23.01.2014 г. настоящият състав на Върховния касационен съд е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие със задължителната практика на ВКС по въпроса за преценката на разнопосочни заключения на вещи лица. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по съдебна делба във фазата по извършването й. С решението на въззивния съд е променен способа за извършване на делбата - от разпределение по чл. 292 ГПК (отм.) в публична продан и са разрешени предявените от двамата съделители претенции по сметки. Касационната жалба касае претенцията на Й. С. М. против С. К. С. с правно основание по чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на сумата 18 500 лв. обезщетение за лишаването от ползване на дворното място и жилищната сграда за периода от 2.06.2006 г. до 1.07.2009 г. В. съд е уважил този иск за сумата 16 670 лв. Приел е за установено, че имотът е ползван еднолично от С. С. в исковия период и че на 2.06.2006 г. му е връчена покана от страна на Й. М. за заплащане на обезщетение. Относно размера на дължимото обезщетение съдът е посочил, че според заключението на вещото лице Г. пазарният наем за дворното място с къщата е 3 810 лв. /сумата не кореспондира с посочената в заключението такава от 33 340 лв./, а според тройната експертиза наемът за обитаемия първи етаж на сградата е 17 140 лв. Приел е, че претенцията следва да бъде уважена според заключението на вещото лице Г. в размер на 16 670 лв. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие със задължителната съдебна практика по въпроса за преценката на разнопосочни заключения на вещи лица. Според Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, т. 19 във въззивното производство съдът извършва самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото и прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Съгласно Решение № 324 от 13.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 378/2009 г. на I г. о. и Решение № 58 от 13.02.2012 г. по гр. д. № 408/2010 г. на I г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, при наличие на противоречиви експертни заключения на вещи лица съдът е длъжен да изложи мотиви по какви съображения възприема едното, а не кредитира другото заключение. Посочените решения са израз на трайната практика на Върховния касационен съд по въпроса за преценката на разнопосочни заключения на вещи лица. По основателността на касационната жалба и с оглед приетото по въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване, съдът приема следното: В. решение в обжалваната част е неправилно поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила при преценка на приетите експертизи. По въпроса за размера на претендираното от Й. М. обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС са приети пред първата инстанция еднолично заключение на вещо лице Г. и две тройни експертизи. В. съд е уважил иска според заключението на вещото лице Г. /л. 361 и сл. от първоинстанционното дело/, без да изложи съображения защо не възприема заключението на тройната експертиза на вещите лица Г., В., А. /л. 390 от делото на В./ и без да отбележи, че има и втора тройна експертиза по същия въпрос, изготвена от вещите лица О., П. и В., приета в съдебно заседание на 28.06.2011 г. от Варненски районен съд. Освен това, съдът погрешно е интерпретирал сумите по заключението на вещото лице Г. - посочената в мотивите сума 3810 лв. е наемната цена за гаража, а пазарната наемна цена за поземления имот и сградата е 33 340 лв., която съдът не е посочил, но в крайна сметка е присъдил половината от нея. Според заключението на тройната експертиза на вещите лица Г., В. и А. размерът на обезщетението за ползване е 17 140 лв. за първия етаж, който единствено е обитаем и би могъл да се отдава под наем. Според втората тройна експертиза на вещите лица О., П. и В. пазарният наем за периода е в размер на 7 086 лв.; тези експерти също уточняват, че вторият етаж на къщата е недовършен и необитаем, затова оценяват само първия етаж; според тях отделна наемна цена за дворното място не следва да се определя поради високата плътност на застрояване. Експертизата е приета без възражения от страните /виж протокола от съдебното заседание на посочената по-горе дата/. При преценка на трите заключения настоящият състав счита, че следва да бъде възприета оценката на последната /втора/ тройна експертиза. От една страна, тя не е оспорена от страните, а от друга страна - обстойно е обяснила от какви критерии изхожда, отчела е в най-висока степен конкретните особености на имота - високата плътност на застрояване, възможността останалата незастроена част да се полза единствено за паркиране на кола, незавършеността на втория етаж. Единичната експертиза е определила твърде висока наемна цена за дворното място, въпреки че то не може да бъде използвано самостоятелно, а първата тройна експертиза е възприела необосновано завишени стойности на пазарна наемна цена на квадратен метър. Предвид изложеното претенцията за обезщетение за лишаване от ползване е основателна за сумата 3543 лв. /1/2 от 7086 лв./, съответно на дела на ищцата в съсобствеността. До пълния предявен размер искът е неоснователен. При тези изводи обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС е уважена за разликата над 3543 лв. до 16670 лв. и за тази разлика претенцията да се отхвърли. В осъдителната част до размер на посочената сума от 3543 лв. въззивното решение е правилно и следва да остане в сила. К. претендира присъждане на разноски и е представил списък, според който е направил разноски в размер на 1990 лв. за държавни такси и адвокатско възнаграждение. Ответницата не е направила искане за присъждане на разноски. Според уважената част на иска касаторът има право на 1567 лв. разноски. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на II г. о.,