Определение № 403 от 10.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6756/2013 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. С. К. от [населено място] срещу определение № 2451 от 9.08.2013 г. по ч.гр.д. № 2313/2013 г. на Пловдивския окръжен съд, с което не е прието за разглеждане възражение по чл.423 ГПК подадено от жалбоподателя срещу издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1350 от 2009 г. на Карловския районен съд. Излагат се съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска неговата отмяна. Ответната страна - [фирма], [населено място] чрез юрисконсулт Р. Х. в писмен отговор оспорва жалбата. С определение от 19.11.2013 г. състав на ІІІ г.о. е оставил без разглеждане като процесуално недопустима частната жалба С определение № 180 от 10.03.2014 г. по ч.гр.д. №1031/2014 г. на ВКС, ІV г.о. е отменено определението и делото върнато за произнасяне по същество по частна жалба на Г. С. К. срещу определение от 9.08.2013 г. по гр.д. № 2313/2013 г. на Пловдивския окръжен съд. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Против заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 17.12.2009 г. частният жалбоподател е подал възражение по чл. 432, ал.1, т.1 ГПК с твърдения, че не му е била връчена и за нея е разбрал от призовката на частния съдебен изпълнител за принудително изпълнение. С обжалваното определение № 2451 от 9.08.2013 г. по ч. гр. д. № 2313/2013г. Пловдивският окръжен съд е оставил без разглеждане възражението, като подадено извън едномесечния преклузивен срок. Приел е, че не се установява заповедта да е ненадлежно връчена - съобщението е връчено по реда на чл.47, ал.1-5 ГПК. Ж. не е бил открит на посочения в заявлението адрес. Изискана е справка за постоянния и настоящ адрес, като съобщението е изпратено на посочения в издаденото от Областна дирекция на МВР, [населено място] удостоверение- [населено място], [улица]. От този адрес същото се е върнало в цялост с отбелязване, че жалбоподателят не е открит и е извършено залепване на 20.05.2010 г., като в указания срок съобщението за заповедта не е потърсено. Определението на въззивния съд е правилно. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.1-5 ГПК на 20.05.2010 г., едномесечният срок от узнаването й е изтекъл далече преди датата на подаване на възражението по чл.432 ГПК - 27.06.2013 г. Получаването на покана за принудително изпълнение от съдебния изпълнител не може да обоснове различен момент на узнаване на заповедта. Въведените в частната жалба оплаквания, че е нарушен реда за връчване на издадената заповед за изпълнение - не е удостоверена самоличността на лицето, дало сведения, че жалбоподателят не живее на посочения в заявлението адрес, адресът посочен в удостоверението на ОД на МВР, [населено място] бил непълен, преди да се извърши залепване на съобщението следвало да бъде изискана нова справка за адресната му регистрация, за да се убеди съдът, че това е постоянният и настоящ адрес са неоснователни. Ж. не е бил намерен на посочения в заявлението адрес, поради което е предприето връчване на съобщението на посочения постоянен и настоящ адрес. Същото е връчено по реда на чл.47 ГПК на посочения в удостоверението на ОД на МВР, [населено място] адрес на 20.05.2010 г. Спрямо тази дата възражението по чл. 423, ал. 1 ГПК е просрочено, затова правилно не е било прието за разглеждане от въззивния съд. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,