Определение № 60392 от 10.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4066/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 64648 от 01.06.2021 г., подадена от Ю. К. С. срещу определение № 36 от 15.02.2021 г. по ч.гр.д. № 2457/2020 г. по описа на ВКС, IV г.о., с което е оставена без разглеждане частна жалба с вх. № 786/28.01.2021 г. срещу определение № 326 от 24.09.2020 г., постановено по същото дело. Върховният касационен съд, състав на III г.о., след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: Подадената частна жалба е редовна и допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение състав на IV г.о. на Върховния касационен съд е констатирал, че частната жалба срещу определение № 326 от 24.09.2020 г. по ч.гр.д. № 2457/2020 г., е подадена след изтичане на преклузивния едноседмичен срок за обжалване. В частната жалба се излагат доводи, че спрямо жалбоподателя неправилно е приложена разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ГПК, в резултат на което съдът е приел, че частната му жалба срещу определение № 326 от 24.09.2020 г. е просрочена. Жалбоподателят счита, че при връчването на определението е следвало да бъде приложено правилото на чл. 47, ал. 1 ГПК, като поне едно от посещенията на връчителя бъде извършено в неприсъствен ден. Сочи също така, че съобщението му е изпратено на адрес, различен от посочения от него по делото. Фикцията за призоваване, уредена в чл. 41, ал. 2 ГПК, намира приложение във всички случаи, когато страната е посочила адрес по делото или вече успешно й е било връчено съобщение на нейния адрес. Нормата не изисква определен брой пъти адресът да бъде посетен от връчителя, нито едно от посещенията да е в неприсъствен ден. По-високият стандарт на защита, уреден в чл. 47 ГПК, където е предвидено връчване чрез залепване на уведомление при невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес при посещения на адреса най-малко три пъти с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден се обяснява с това, че в тази хипотеза ответникът все още не е получил съобщение, че срещу него се води дело. Напротив, по чл. 41 ГПК страната знае за делото (защото сама го е инициирала или защото вече е била уведомена по надлежен начин). В този случай законодателят също е предвидил гаранции за защита на страната, изразяващи се в това, че връчителят на книжа е длъжен да удостовери, че лицето отсъства от адреса повече от един месец. Сведение за това той може да събере от домоуправителя, от съсед или чрез няколко посещения в рамките на повече от месец в различно време на деня (определение № 113 от 10.07.2020 г. по ч. гр. д. № 1438/2020 г. на ВКС, I г.о.). Освен това лицето следва да е предупредено в първото съобщение по делото за последиците от напускане на адреса без уведомяване на съда. Настоящият състав на ВКС констатира, че още с първото съобщение по първоинстанционното дело жалбоподателят е уведомен, че при отсъствие повече от един месец от адреса, който е съобщил по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си адрес. Данни за такова уведомление липсват. Действително в някои от молбите си до съда при изписване на данните си жалбоподателят е посочил адрес: [населено място], [улица], [жилищен адрес] а в други: [населено място], [улица], [жилищен адрес]в. Не е заявил обаче желание съобщенията да се връчват на адрес, различен от този, на който са му се връчвали всички други съобщения по делото, а именно: [населено място], [улица], [жилищен адрес]. Поради това не може да се сподели тезата на жалбоподателя, че надлежно е уведомил съда за смяната на адреса си или за друг адрес на който да бъде призоваван. На следващо място, връчителят е удостоверил писмено, че е посетил адреса на жалбоподателя на посочените дати 30.09.2020 г. в 10:00 ч., 13.10.2020 г. в 16:00 ч., 26.10.2020 г. в 12:00 ч., 09.11.2020 г. от 8:00 ч., 23.11.2020 г. от 15:00 ч., 14.12.2020 г. от 17:00 ч. и 21.12.2020 г. от 11:00 ч. Извършени са 7 посещения в рамките на два месеца, в различни часове от деня, включително в началото и края на работния ден (8:00 и 17:00 ч.). Поради това са налице всички изисквания на чл. 41, ал. 2 ГПК за прилагане на съобщението по делото. Резолюцията на съдията-докладчик е постановена на 06.01.2021 г., т.е. едноседмичният срок за подаване на частна жалба срещу определение № 326 от 24.09.2021 г. е изтекъл на 13.01.2021г., а частната жалба е подадена на 28.01.2021 г. Така определение № 36 от 15.02.2021 г. по ч.гр.д. № 2457/2020 г. по описа на ВКС, IV г.о., с което е върната като просрочена частна жалба с вх. № 786/28.01.2021 г. срещу определение № 326 от 24.09.2020 г., постановено по същото дело, е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.