Определение № 8785 от 28.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8189/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. М. А., чрез адв. П. Йотов против Определение № 1207 от 13.07.2026 г. постановено по адм. дело № 318/2026 г. по описа на Административен съд – Враца, с което е оставено без уважение искането му за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед за прилагане принудителна административна мярка (ЗПАМ) № GRAM-1306243 от 19.06.2026 г., издадена от Инспектор към Районно управление (РУ) – Роман, ОД на МВР – Враца, с която на основание чл. 171, т. 2, б. „м” от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – временно спиране от движение на пътно превозно средство (ППС) на собственика – лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № [рег. номер], който допуска, организира или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице за участие в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение, за срок 3 месеца, поради нарушение чл. 104б, т. 2 ЗДвП. В жалбата са изложени доводи, че обжалваното определение е неправилно и необосновано. Според жалбоподателя първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е доказано настъпването на значителна вреда. Оспорва изводите на съда, че твърдените вреди са недоказани и представляват само обичайна последица от изпълнението на административната принуда. Сочи, че представените от него документи не са ирелевантни, а пряко установяват, че е лице, чиято професионална реализация е свързана с автомобилния транспорт. Твърди, че е налице противоречие между два съдебни акта на един и същ съд, постановени по отношение на едно и също лице и произтичащи от една и съща фактическа обстановка. Обосновава, че общественият интерес е преценен абстрактно и автоматично, без да е отчетена конкретната фактическа ситуация. Оспорва изводите на съда, че подписаният без възражения Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) обосновава отказа за спиране, както и че липсват нови обстоятелства. Според жалбоподателят е налице несъразмерност между предварителното изпълнение и целта на закона. Иска обжалваното определение да се отмени и вместо него касационната инстанция да постанови спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Ответникът не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество частната жалба е неоснователна. Процесната ПАМ е приложена на основание чл. 171, т. 2, б. „м” ЗДвП. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено, че лицето Д. М. А. на 19.06.2026г. в гр.Роман управлява лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ [рег. номер], като водачът А. прекомерно и умишлено форсира двигателя на управлявания от него автомобил, което довежда до загуба на сцепление на предните задвижващи колела, с което се извежда извън контрол и застрашава живота и здравето на околните и на тяхното движимо и недвижимо имущество, с което действие не използва пътя по предназначение за превоз на пътници и товари, в нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП. За да отхвърли искането за спиране на предварителното изпълнение на процесната заповед за прилагане на принудителна административна мярка съдът е преценил, че данните по делото не обосновават наличие на опасност от настъпването на значителни или труднопоправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 във вр. ал. 4 АПК. Посочил е, че твърдението на жалбоподателя за това на база представените удостоверения към жалбата само по себе си не води до извод за спиране на предварителното изпълнение на акта. Според съда личният интерес на жалбоподателя е пряко свързан с необходимостта да може да използва и управлява собственият си лек автомобил, да се предвижда до работодател, обекти, адм.органи и т.н., но този интерес не е противопоставим на обществения в този случай, а именно безопасността на движението по пътищата и преустановяването на административни нарушения, които застрашават живота и здравето на други хора. Съдът е приел още, че за придвижването му в рамките на града и до други населени места, няма пречка да бъдат използвани и други видове транспорт. Чрез настъпването на правните последици от наложените ПАМ, административният орган защитава значим обществен интерес - за безопасност на движението по пътищата. Приел е доводите относно незаконосъобразността на оспорената заповед за неотносими към производството по спиране, тъй като законосъобразността на акта ще бъде преценена при решаването на спора по същество. Посочил е още, че съставеният и връчен на жалбоподателя АУАН е подписан без възражения и същият има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното- чл. 189,ал. 2 ЗДвП. Определението е правилно. Предварителното изпълнение на процесната ЗППАМ е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. При допуснатото по закон предварително изпълнение на един административен акт, законодателят е този, който презумира наличието на особено важен държавен или обществен интерес. В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което приложение намират общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК (в този смисъл Тълкувателно решение № 5 от 08.09.2009 г. на ВАС по тълк. д. № 1/2009 г.). С оглед разпоредбите на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК, основание за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение ще е налице, ако то би причинило на оспорващия значителна или трудно поправима вреда - имуществена или неимуществена, която по значимост да може да се противопостави на онзи обществен интерес, заради който законодателят е допуснал предварителното изпълнение на административния акт по силата на закона; изпълнението може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства, т.е. такива, възникнали след издаване на акта. Законодателят е оценил прилагането на ПАМ - "временно спиране от движение на ППС" като породено от деяние с висока степен на обществена опасност. В тази насока допуснатото по закон предварително изпълнение на тази ПАМ е за защита на особено значими ценности и права – правото на живот и здраве на останалите участници в движението. В случая настоящият касационен състав намира, че жалбоподателят, в чиято тежест е да установи нормативно предписаните изисквания, не е доказал значителна или трудно поправима вреда, която би понесъл като пряка последица от допуснатото предварително изпълнение на акта. В конкретния случай Д. А. твърди, че автомобилът му е необходим за ежедневно придвижване във връзка с професионалната му реализация в сферата на автомобилния транспорт, включително за достигане до работодател, обекти, места на товарена, бази, курсове, административни органи и др. места свързани с упражняването на дейност по превоз на товари. Твърди, че с оглед притежаваните от него удостоверения автомобилния транспорт е пряко свързан с неговата трудова реализация и доходи. Като значителна или трудно поправима вреда се определя само такава, която не може да бъде поправена по обезщетителен ред, каквато в случая не се установява. Противно на изложеното в частната жалба, доказателствата относно професионалната компетентност и психологическа годност на частния жалбоподател не са достатъчни да оборят извода на съда, че предварителното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя със същата степен на значимост. Целта на процесната ПАМ е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Защитените обществени отношения са с висока значимост, тъй като управлението на МПС е дейност с повишена опасност за здравето и живота на участниците в движението по пътищата. Характерът, степента и продължителността на засягане на правата на адресата на ПАМ нямат превес пред значимостта на защитените обществени отношения. Спазването на правилата за движение е в интерес на всички участници в движението, включително в интерес на самия жалбоподател. Доводът на жалбоподателя, че предварителното изпълнение на обжалвания административен акт ще затрудни възможността му да осъществява трудова дейност е неоснователен. Безспорно всяко предварително изпълнение на административен акт може да причини неудобства и да засегне права и интереси. В случая обаче, дори и да се приеме, че на жалбоподателя би се причинила имуществена вреда от невъзможността му да управлява МПС и да извършва дейностите във връзка с изпълнение на трудовите си задължения, същата не е нито значителна, нито трудно поправима, включително предвид алтернативни възможности за придвижване и трудова заетост. По делото не се доказват настъпили или предстоящи преки значителни или трудно поправими вреди за частния жалбоподател, произтичащи от невъзможност или изключително затруднена възможност за изпълнение на служебните си функции. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че е налице противоречие между два съдебни акта на един и същ съд, постановени по отношение на едно и също лице и призтичащи от една и съща фактическа обстановка. Това, че се касае за ПАМ, приложени на едно и също лице, издадени от един и същ административен орган, не води до извод, че те са идентични. Същите касаят различни извършени от жалбоподателя нарушения. Преценката по чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК е винаги конкретна и се извършва с оглед на доказателствата по всяко отделно дело. Останалите доводи на жалбоподателя са свързани със законосъобразността на оспорваната заповед и са неотносими към предмета на настоящото производство. По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд,