Определение № 245 от 01.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1690/2020 г.

Производството е по реда на чл.282 ГПК. Образувано е по подадена молба от ищеца „Стройрент” ЕООД [населено място], чрез адв. А. Р. за спиране изпълнението на въззивно решение № 158/10.06.2020 г. по в.гр.дело № 72/2020 г. на Пернишкия окръжен съд в частта, с която молителят е осъден да заплати на Д. А. Ш. сумата 1200 лв. разноски за първоинстанционното производство и сумата 1160 лв. разноски за въззивното производство. Към молбата е приложено потвърждение за плащане, издадено от Прокредит Банк и удостоверение, издадено от счетоводния отдел на ВКС, според което сумата от 2360 лв. е постъпила по сметка обезпечения на ВКС на 26.06.2020 г. и е внесена от „Стройрент” ЕООД [населено място]. При проверка на данните по делото Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение прие следното: От приложеното в.гр.дело № 72/2020 г. на Пернишкия окръжен съд се установява, че с решение № 158/10.06.2020 г. постановено по делото е отменено изцяло решение № 1548/05.11.2019 г. по гр.дело № 2818/2019 г. на Пернишкия районен съд и вместо това е отхвърлен предявения по реда на чл.422,ал.1 ГПК от „Стройрент” ЕООД [населено място] срещу Д. А. Ш. установителен иск за признаване съществуването на сумата от 10 000 лв., заявен като частичен иск от сумата по запис на заповед в размер на 54 143.99 лв. в качеството й на авалист по запис на заповед с дата на издаване 22.05.2017 г. и падеж 31.05.2017 г., за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по гр.дело № 8704/2018 г. на Пернишкия районен съд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.12.2018 г. до окончателното изплащане. Със същото решение е осъден „Стройрент” ЕООД да заплати на Д. А. Ш. сумата 1200 лв. разноски за първоинстанционното производство и сумата 1160 лв. разноски за въззивното производство. По делото не са налице данни срещу въззивното решение да е постъпила касационна жалба от ищеца. Съгласно разпоредбите на чл. 282, ал. 1 ГПК подаването на касационната жалба не спира изпълнението на решението. Според ал. 2-ра на чл. 282 жалбоподателят може да поиска спиране на изпълнението на въззивното решение, като в този случай е длъжен да представи надлежно обезпечение. Размерът на обезпечението се определя по решения за парични вземания в размер на присъдената сума – чл.282,ал.2,т.1 ГПК. Фактическият състав на чл. 282, ал.2 ГПК предвижда освен редовно подадена касационна жалба срещу въззивно решение, подлежащо на принудително изпълнение и представено от жалбоподателя надлежно обезпечение в размер на присъдената сума. В настоящият случай не е налице цитирания фактически състав на чл.282,ал.2 ГПК, тъй като не е подадена касационна жалба срещу въззивното решение и последното в частта за разноските не се ползва с право на предварително изпълнение. Поради това съдът преценява, че подадената молба за спиране изпълнението на въззивното решение в осъдителната му част е неоснователна. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско