Определение № 5899 от 04.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3507/2025 г.

Производството е по реда на чл.248 от ГПК (Гражданския процесуален кодекс) във връзка с чл.144 от Административнопроцесуаления кодекс (АПК). Образувано е по молба, подадена на 09.05.2025г от К. Е. Я. от гр. София чрез пълномощника му адвокат Т. Цонев с искане за допълване, а в условията на евентуалност за изменение, на определение № 4584/ 02.05.2025г, постановено по адм. дело № 3507/ 2025г. по описа на Върховния административен съд в частта за разноските като се присъди заплатената от него държавна такса и адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Т. Цонев на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Ответникът - директор на ТП на НОИ София град, в дадения срок не изразява становище по молбата. Върховният административен съд, шесто отделение, намира молбата за допълване/изменение на определението в частта му за разноските за процесуално допустима като подадена в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С определение № 4584/ 02.05.2025г по адм. дело № 3507/ 2025г. по описа на Върховния административен съд, чието допълване се иска, е отменено определение № 4817 от 12.02.2025г. по адм. дело № 1391/2025г. по описа на Административен съд – София град и делото е върнато на същия съд и състав за произнасяне по жалбата на К. Е. Я. от гр. София против писмо изх. № 1012-21-1370#1 от 16.12.2024г. на Директора на ТП на НОИ-София град. Проведеното съдебно производство е с частен характер и в него не е разгледан спорът по същество, а само са изложени мотиви за допустимостта на подадената пред първоинстанционния съд жалба. Съобразно чл. 226, ал. 3 АПК, приложима съгласно препращащата норма на чл. 236 АПК, при връщане на делото за ново разглеждане първоинстанционният съд дължи произнасяне и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Направените в частното производство разноски следва да бъдат присъдени при окончателното приключване на делото със съответния съдебен акт с оглед изхода на спора и при наличие на предпоставките за това. А евентуален пропуск на първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд може да бъде отстранен по реда на чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Предвид изложеното искането за допълване/изменение на определението в частта му за разноските е неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено. По тези съображения Върховният административен съд, шесто отделение