Определение № 400 от 18.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5093/2013 г.

ВКСI гражданско отделение18.09.2013 г.докладчик Светлана Калинова

Диспозитив

ОТМЕНЯ разпореждането,постановено на 09.05.2013г. от съдия в СГС,ГО,ІV-Г въззивен състав по гр.д.№16700/2012г.,с което подадената от С. Г. П. частна жалба с вх.№2225/01.03.2013г. срещу определението от 21.01.2013г. по гр.д.№16700/2012г. е върната и ВРЪЩА делото на въззивния съд за произнасяне по искането за освобождаване от държавна такса и администриране на частната жалба. Председател: Членове:

Мотиви

Производството е по чл.274,ал.2 ГПК. С разпореждане ,постановено на 09.05.2013г. от СГС, ГО,ІV-Г въззивен състав, подадената от С. Г. П. частна касационна жалба срещу определението от 21.01.2013г. по гр.д.№16700/2012г. на СГС, ІV-Г състав е върната поради неизпълнение на указанията по разпореждането на съда от 11.03.2013г. Разпореждането е обжалвано от С. Г. П. с оплаквания,че е неправилно и с искане да бъде отменено. Поддържа,че неправилно въззивният съд е върнал подадената от нея частна жалба без да се произнесе по искането й за освобождаване от държавна такса. Частната жалба е допустима ,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.275,ал.2 ГПК.Разгледана по същество жалбата е основателна поради следните съображения: С разпореждане от 11.03.2013г. на съдия от СГС на С. Г. П. са дадени указания да внесе по сметка на ВКС в 7-дневен срок от съобщението държавна такса в размер на 15лв. по подадената от нея частна жалба с вх.№2225/01.03.2013г. Съобщението с указанията е получено от жалбоподателката на 22.04.2013г. На 29.04.2013г. С. Г. П. е подала до ВКС искане за освобождаване от държавна такса с вх.№4336, към което са приложени и доказателства,удостоверяващи семейното и имотно състояние на жалбоподателката. Искането е изпратено до компетентния съд, но е получено в регистратурата на СГС на 10.05.2013г. /вх.№54235/ след постановяване на обжалваното разпореждане. Искането за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса е подадено от С. Г. П. своевременно в определения от съда срок,макар и в друг съд,поради което съгласно разпоредбата на чл.62,ал.2 ГПК срокът за заплащане на дължимата държавна такса не може да се смята за пропуснат. И макар при постановяване на обжалваното разпореждане съдията да е взел предвид всички данни за редовността на частната жалба,с които е разполагал, по изложените по-горе съображения същото следва да бъде отменено и делото бъде върнато на СГС за извършване на преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на жалбоподателката от дължимата държавна такса по подадената от нея частна жалба с вх.№2225/01.03.2013г. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение

Цитирани разпоредби

4