Определение № 7214 от 26.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6434/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 250 АПК. Образувано по частна жалба от Х. А. П. от гр. Пловдив, чрез процесуалния му представител адв. Паров, против определение № 6586 от 05.06.2026г., постановено по адм.д. № 1665/2026г. по описа на Административен съд (АС) – гр. Пловдив, с което е оставено без уважение искането му за спиране на предварителното изпълнение на заповед за налагане на ПАМ № 26 – 0432 – 000122 от 29.05.2026г., издадена от Началник сектор на 01 Районно управление /РУ/ към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Пловдив, с която е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП, до решаване въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца“. В частната жалба се навеждат съображения за неправилност на оспореното определение като постановено в противоречие със закона и в частност с целта му и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че още в същия ден, когато му е наложена ПАМ, а именно 29.05.2026г. е сключил валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, регистрацията на автомобила е възстановена по служебен ред и регистрационните табели са били върнати от органите на МВР. Представил е и доказателства за това, като посочва, че незаконосъобразно съдът не е отчел тези допълнителни обстоятелства, които водят на извод за липса на увреден обществен интерес и отпадналата фактическа необходимост от предварително изпълнение на наложената ПАМ. Посочва се, че последиците от изпълнението надхвърлят обичайните неблагоприятни ефекти от изпълнението на административен акт и имат характер на значителна и трудно поправима вреда, доколкото препятстват ежедневния му живот, възможността да се придвижва до работа, да изпълнява трудовите, семейните и личните си задължения. Иска оспореното определение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде спряно предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на ПАМ. Претендира разноски за касационната инстанция. Ответникът Началник сектор на 01 РУ към ОДМВР – Пловдив не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е основателна. За да постанови оспореното определение съдът е приел, че на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП, до решаване въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца“. Приел е и че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт може да бъде спряно от съда съгласно чл. 166, ал. 4 АПК при наличието на основанията по чл. 166, ал. 2 АПК, а именно ако в резултата на предварителното изпълнение за жалбоподателя могат да настъпят значителн или труднопоправими вреди, като доказателствената тежест от установяването им е в негова тежест. В тази връзка е обосновал, че в случая жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства, че от предварителното изпълнение за него ще настъпят вреди, още по – малко значителни или труднопоправими. Посочил е, че жалбоподателят не е ангажирал и доказателства, че липсата на СУМПС ще препятства упражняването на работата му или обгрижването на болни родители. Посочил е и че евентуалните неудобства от отнемането на СУМПС не надхвърлят такива, които всеки би изпитал. По тези съображения е оставил без уважение искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на ПАМ. Определението е неправилно. Със заповед за налагане на ПАМ № 26 – 0432 – 000122 от 29.05.2026г., издадена от Началник сектор на 01 РУ към ОДМВР – Пловдив е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП – „временно отнемане на СУМПС на жалбоподателя за нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП, до решаване въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца, поради това, че на същата дата 29.05.2026г. около 19:53 часа в гр. Пловдив управлява собствения си лек автомобил с рег. № [рег. номер], който е с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП на 05.05.2026г., поради липса на сключена застраховка „гражданска отговорност“. Посочено е, че водачът е нарушил чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП. Оспорената заповед подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само да има твърдения в тази насока. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства, а именно такива, които са настъпили след издаването на оспорения акт. По делото не се спори, че предварителното изпълнение на мярката би довело до невъзможност жалбоподателят да управлява МПС, включително до затруднения при придвижването му, с цел упражняване на трудова дейност. В първоинстанционното производство е представена полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена още в деня на издаване на заповедта, а именно сключена на 29.05.2026г. около 20,12ч., с което са отстранени неблагоприятните последици от извършеното нарушение. Предвид това и на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП прекратената регистрация на пътното превозно средство е възстановена служебно след извършване на нарушението, за което е приложена процесната ПАМ. Разпореждането за предварително изпълнение (в т.ч. и допуснатото по закон) не може да съществува самостоятелно – то обслужва ефикасността на основния акт, като позволява той да породи правни последици преди окончателното му влизане в сила. Целта на допуснатото предварителното изпълнение е защитата на обществения интерес, а именно когато е наложително същият да бъде изпълнен, да породи последиците си преди влизането в сила, като при допуснато предварително изпълнение по силата на самия закон, законодателят е презюмирал наличието на такъв надделяващ обществен интерес, който следва да бъде охранен. След като регистрацията на МПС е възстановена, предварителното изпълнение на мярката, до решаване на спора по същество, единствено уврежда правната сфера на жалбоподателя, а не допринася за защита на обществения интерес. Изложеното води до извод, че предварителното изпълнение на оспорения акт, при установяването, че застраховката е направена веднага след издаването на заповедта, по – малко от част от установяване на нарушението, и при възстановена регистрация на МПС, би могло да доведе до настъпването за жалбоподателя на значителна или трудно поправима вреда, несъразмерна с противопоставимия й защитен обществен интерес по силата на законово допуснатото предварително изпълнение. Налице е основание по чл. 166, ал. 4 АПК, във връзка с чл. 166, ал. 2 АПК за спиране предварителното изпълнение на акта. Като е достигнал до извод за неоснователност на искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на процесната заповед, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което предварителното изпълнение на заповедта бъде спряно. По претенциите на страните за разноски, включително за настоящата инстанция, следва да се произнесе първоинстанционния съд при разглеждане на делото по същество съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, дежурен състав