Определение № 4070 от 17.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4235/2023 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба на М. Ц. Ц., чрез процесуалния му представител адв. И. - А. Н., за изменение на постановеното определение по реда на чл.288 ГПК в частта за присъденото в полза на пълномощника на страната адвокатски възнаграждение в размер на 1200 лева. С определение №2414/23.05.2024 г., не е допуснато до касационно обжалване въззивно решение №548/26.04.2023г. постановено по гр.д.№ 3530/2022 г. от 8-ми състав на САС, като Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на адв. И. - А. Ч. Н. от САК, на основание чл.38 ЗА сумата 1200 /хиляда и двеста/ лева. При определянето на дължимото адвокатско възнаграждение съдът е отчел обстоятелството, че същото се дължи с ДДС, което е включено в общия размер на присъденото възнаграждение от 1200 лева, като към момента на постановяване на определението съдът не се е позовал на Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения, като доводите в тази насока в молбата с правно основание чл.248 ГПК за неотносими към настоящото производство. Предвид изложеното, молбата са изменение на постановеното определение следва да се остави без уважение. Водим от горното, състав на ВКС