Определение № 69 от 07.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 1555/2013 г.

Постъпила е молба от Е. С. Пашова - от [населено място], чрез адв. Ю. Л. Д. - САК с искане ВКС да измени постановеното по делото Определение № 811/11.12.2013 г. в частта за разноските. В молбата се излага, че съдът е следвало да присъди адвокатското възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата в полза на адв. Д., както и че размерът на дължимия адвокатски хонорар неправилно е определен 1450 лв. вместо 2250 лв., изчислен съгласно чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба №1/ 2004 г. на Висшия адвокатски съвет. Ответникът по молбата ЗД [фирма] - [населено място] не изразява становище по същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид изложеното в молбата и като провери данните по делото, констатира следното: В Определение № 811/11.12.2013 г., постановено по делото, е посочено, че тъй като не се допуска касационно обжалване на въззивното решение по искане на ЗД [фирма] - [населено място], последното дължи на ответницата по касационната жалба разноски за касационното производство 1450 лв. - адвокатско възнаграждение, които ВКС е присъдил в полза на Е. С. Пашова - от [населено място]. Този размер на разноските се съдържа в списъка по чл. 80 ГПК, инкорпориран в Отговора на касационната жалба на Е. Пашова на стр.7. Искането за изменение на решението в частта за разноските е основателно досежно присъждането на сумата в полза на Е. С. Пашова, вместо в полза на адвокат Ю. Д. - САК на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. Неоснователно е искането за изменение размера на присъдените разноски - адвокатско възнаграждение в размер, по-висок от присъдената сума 1450 лв. Тази сума е посочена от адв. Д. в списъка по чл. 80 ГПК и с нея се е съобразил ВКС, присъждайки разноски за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 248 ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, Търговска колегия,второ отделение.