Решение № 5597 от 26.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 14/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.76а, ал.4 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ – Силистра, чрез процесуален представител В. Петрова, против Решение № 1296/24.11.2025 г., постановено по адм. дело № 169/2025 г. на Административен съд– Силистра, с което, по жалба на „Многопрофилна болница за активно лечение – Тутракан“ ЕООД, е отменена Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание № РД-1309-35/15.04.2025 г. на директора на РЗОК – Силистра. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба - „Многопрофилна болница за активно лечение /МБАЛ/ – Тутракан“ ЕООД, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, в срока по чл.211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал.2 от АПК, касационната жалба се явява основателна. От фактическа страна е установено, че между „МБАЛ – Тутракан“ и НЗОК е сключен Договор № ДП-1906-3/20.10.2023 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки /КП/ и/или амбулаторни процедури /АПр/. Със Заповед № РД-0911-343/17.12.2024 г., издадена на основание чл.20, ал.1, т.2 вр. чл.72, ал.2 – 3 ЗЗО, е била разпоредена проверка на финансова и медицинска документация по изпълнение на разпоредбите на ЗЗО и Националния рамков договор /НРД/ за медицинските дейности /МД/ 2023 – 2025 г. В резултат на проверката е бил съставен Протокол за неоснователно получени суми № РД-1305-2/29.01.2025 г., срещу който лечебното заведение е подало възражение. С Писмена покана № РД-1309-35/15.04.2025 г., издадена на основание чл.76а, ал.1 ЗЗО, е поискано възстановяване на суми в общ размер 36 260,07 лв. По всички случаи административният орган е възприел една и съща фактическа и правна констатация: в отчетите към НЗОК като лекуващ лекар е посочен УИН на д-р Л. Б., която е вписана в Приложение № 1А към договора като „лекар без специалност, работещ под наблюдение на специалист“, но същата не е включена в Приложение № 1 като специалист на основен трудов договор. Прието е нарушение на чл.395, ал.1 НРД за МД 2023 – 2025 г., според който не се допуска заплащане на болнична медицинска помощ, извършена от лекар, който не е посочен в Приложение № 1 като специалист на основен трудов договор. На основание чл.76а, ал.1 ЗЗО и чл.450, ал.1 и ал.5 НРД за МД 2023 – 2025 г. е прието, че изплатените суми подлежат на възстановяване като неоснователно получени. Относно нарушенията по КП № 1 „Стационарни грижи при бременност с повишен риск“ са констатирани следните случаи с окончателна диагноза „Заплашващ аборт“: ИЗ № 3285 на ЗОЛ Л. Л. С., пролежала от 23.09.2023 г. до 26.09.2023 г., на стойност 795,71 лв.; ИЗ № 3826 на ЗОЛ Д. Д. Т., пролежала от 05.11.2023 г. до 13.11.2023 г., на стойност 795,71 лв.; ИЗ № 3851 на ЗОЛ И. А. Д., пролежала от 06.11.2023 г. до 13.11.2023 г., на стойност 795,71 лв.; ИЗ № 4195 на ЗОЛ К. К. Р., пролежала от 01.12.2023 г. до 06.12.2023 г., на стойност 795,71 лв.; ИЗ № 4197 на ЗОЛ С. Й. С., пролежала от 02.12.2023 г. до 06.12.2023 г., на стойност 795,71 лв.; ИЗ № 3544 на ЗОЛ Б. Б. М., пролежала от 28.09.2024 г. до 01.10.2024 г., на стойност 836,00 лв.; ИЗ № 3753 на ЗОЛ К. Н. А., пролежала от 19.10.2024 г. до 24.10.2024 г., на стойност 836,00 лв. По КП № 5.1 „Нормално раждане“ са установени случаи основно с диагноза „Спонтанно раждане при тилно предлежание“, както и един случай на „Налагане на нисък изходящ форцепс“. Към тях спадат: ИЗ № 3288 на ЗОЛ Д. Р. Ш., пролежала от 24.09.2023 г. до 27.09.2023 г., на стойност 1 566,00 лв.; ИЗ № 3297 на ЗОЛ А. Б. Д., пролежала от 25.09.2023 г. до 28.09.2023 г., на стойност 1 566,00 лв.; ИЗ № 3320 на ЗОЛ С. К. О., пролежала от 25.09.2023 г. до 29.09.2023 г., на стойност 1 566,00 лв.; ИЗ № 3824 на ЗОЛ М. Д. Д., пролежала от 04.11.2023 г. до 08.11.2023 г., на стойност 1 566,00 лв.; ИЗ № 4500 на ЗОЛ Н. Н. Р., пролежала от 25.12.2023 г. до 28.12.2023 г., на стойност 1 566,00 лв.; ИЗ № 4501 на ЗОЛ Д. Б. П., пролежала от 25.12.2023 г. до 28.12.2023 г., на стойност 1 566,00 лв.; ИЗ № 2812 на ЗОЛ С. Г. Ж., пролежала от 27.07.2024 г. до 01.08.2024 г., на стойност 1 847,88 лв.; ИЗ № 3063 на ЗОЛ А. А. С., пролежала от 17.08.2024 г. до 25.08.2024 г., на стойност 1 847,88 лв.; ИЗ № 3482 на ЗОЛ А. С. И., пролежала от 22.09.2024 г. до 28.09.2024 г., на стойност 1 847,88 лв.; ИЗ № 3547 на ЗОЛ Е. И. Х. с диагноза „[диагноза]“, пролежала от 28.09.2024 г. до 04.10.2024 г., на стойност 1 847,88 лв. По КП № 5.2 „[диагноза]“ констатираните случаи са били с диагноза „[диагноза]“, както и един случай на „[диагноза]“ на следните лица: ИЗ № 3294 на ЗОЛ А. Й. С., пролежала от 24.09.2023 г. до 29.09.2023 г., на стойност 1 080,00 лв.; ИЗ № 3296 на ЗОЛ С. Р. М., пролежала от 24.09.2023 г. до 28.09.2023 г., на стойност 1 080,00 лв.; ИЗ № 3816 на ЗОЛ В. Р. И., пролежала от 03.11.2023 г. до 09.11.2023 г., на стойност 1 080,00 лв.; ИЗ № 3820 на ЗОЛ А. С. М., пролежала от 04.11.2023 г. до 08.11.2023 г., на стойност 1 080,00 лв.; ИЗ № 4199 на ЗОЛ С. Ц., пролежала от 03.12.2023 г. до 08.12.2023 г., на стойност 1 080,00 лв.; ИЗ № 4498 на ЗОЛ Р. Н. М., пролежала от 25.12.2023 г. до 30.12.2023 г., на стойност 1 080,00 лв.; ИЗ № 4514 на ЗОЛ А. Г. А. с диагноза „[диагноза]“, пролежала от 26.12.2023 г. до 31.12.2023 г., на стойност 1 080,00 лв.; ИЗ № 3551 на ЗОЛ М. С. Г., пролежала от 29.09.2024 г. до 03.10.2024 г., на стойност 1 296,00 лв.; ИЗ № 3568 на ЗОЛ Й. Й. К., пролежала от 01.10.2024 г. до 10.10.2024 г., на стойност 1 296,00 лв. Констатирани са нарушения и по КП № 165 „[диагноза]“ с диагноза „[диагноза]“ за ИЗ № 3067 на ЗОЛ Ф. С. А., пролежала от 17.08.2024 г. до 22.08.2024 г., на стойност 891,00 лв. и ИЗ № 3752 на ЗОЛ А. К. Ю., пролежала от 19.10.2024 г. до 24.10.2024 г., на стойност 891,00 лв. По КП № 162 „[диагноза]“ е констатиран случаи по ИЗ № 3472 на ЗОЛ В. Т. Д. с диагноза „[диагноза]“, пролежала от 21.09.2024 г. до 23.09.2024 г., на стойност 1 485,00 лв. Установен е и един случаи по КП № 4.1 [диагноза] за ИЗ № 3526 на ЗОЛ А. Й. В. с диагноза „[диагноза]“, пролежала от 25.09.2024 г. до 27.09.2024 г., на стойност 403,00 лв. Първоинстанционният съд е приел, че обжалваната покана е издадена от компетентен орган, но в нарушение на формата на акта, с оглед непълнота на посочено правно основание за издаването му. Развил е съображения, че е било необходимо в мотивите на поканата да е изписана конкретната хипотеза на чл.431 от НРД за МД 2023 – 2025 г., като с този пропуск е аргументирал отмяната на акта. Съдебното решение е постановено от законен състав на административен съд, който е сезиран с допустима жалба против подлежащ на оспорване административен акт. Предвид развитите в решението мотиви, настоящият касационен състав на ВАС, шесто отделение, счита, че обжалваното съдебно решение е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи основание за неговата отмяна по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. Съгласно разпоредбите на чл.172а, ал.2 АПК, съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, които мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните му изводи. В мотивите на съдебното решение следва да се даде отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване по делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства. Въз основа на приетите за установени факти и обстоятелства съдът следва да направи съответните правни изводи. Установяването на правнозначимите обстоятелства в първоинстанционното съдебно производство е от съществено значение за преценката на законосъобразността на акта на административния орган, с оглед обективните предели на предмета на съдебната проверка, очертани в разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК. В обжалваното съдебно решение липсва обсъждане на възраженията на страните, както и собствен анализ на представените от страните доказателства и проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Липсват и правните изводи на съда относно спазването на административнопроизводствените правила, материалната законосъобразност на оспорената покана и съответствието ѝ с целта на закона. Съдът е извършил ограничително контрол за законосъобразност на административния акт от правна страна, единствено относно наличието на компетентност и форма на акта, като е приел, че е налице непълнота на правното основание, на което е издадена поканата, но без да установи обективно фактическите обстоятелства и без да извърши цялостна проверка в съответствие с чл.168, ал.1 и ал.2 от АПК. Поради тези обстоятелства, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е осъществил цялостен и служебен съдебен контрол. Касационният съд, като контролна инстанция, е обвързан от фактическите констатации на предходната инстанция и не може да навлиза по същество в материалноправния спор. Той не е снабден с правомощията на първата инстанция за провеждане на състезателно производство, гарантиращо установяването на истината за материалния въпрос, може обаче да следи дали фактическите изводи на първоинстанционния съдия не нарушават законите на мисленето, дали са изложени последователни и логични съждения относно фактите по делото. Допуснатите нарушения обуславят необходимостта от отмяна на постановеното първоинстанционно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, на основание чл.222, ал.2, т.1 и 2 АПК. При новото разглеждане следва да бъдат обсъдени всички доводи на страните - както относно действителността на оспорения административен акт, така и по отношение неговата законосъобразност и то на всички основания по чл.146 от АПК. С оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат присъждани, а направените трябва да бъдат взети предвид при условията на чл.226, ал.3 от АПК. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение