Решение № 5013 от 11.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9410/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на АУДИ Акциенгезелшафт (АУДИ), със служебен номер от НАП [номер], със седалище [адрес], Германия, с фирмен № [номер], представлявано от А. Д. и Р. Ш., чрез пълномощника адв. Папучарова, срещу Решение № 10792/04.07.2024 г., постановено по адм. дело № 5658/2023 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № Р-22002222002553-091-001/18.10.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – София при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради противоречието му с материалния закон и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. В подробно изложение оспорва извода на административния съд за законосъобразност на процесния РА, като изтъква нарушение във връзка с неспазване на срока за подаване на възражение по чл. 117 ДОПК. По съществото на спора счита, че са представени необходимите доказателства, от които е видно, че закупените инструменти, фактурите за които са основание за ползване правото на данъчен кредит, са предоставени на български дружества, изработващи авточасти изключително и само за контрагентите на дружеството. Оспорва извода на съда, че не е доказано черпенето на икономическа изгода от експлоатацията на оборудването. Сочи, че приходната администрация третира различно закупуването и продаването на инструментите, видно от оспорения РА. Искането, поддържано в съдебно заседание и в писмени бележки, е за отмяна на оспореното решение и за постановяване на друго – по съществото на спора, с което да бъде отменен РА. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на ответника. Ответникът – Директорът на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрк. Зарева, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт. За да се прознесе по основателността ѝ, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – София-град е бил РА № Р-22002222002553-091-001/18.10.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, с който по отношение на Ауди Акциенгезелшафт е отказано право на данъчен кредит в размер на 243 307,86 лв. Ревизионният акт е издаден при условията на чл. 155, ал. 4 ДОПК, като с Решение № 646/03.05.2022 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП е отменен РА № 22221021002717-091-001/04.02.2022 г. и преписката е върната за нова ревизия. В рамките на повторното ревизионно производство са издадени процесният РА и РА № 22002222002553-091-001/02.12.2022 г., като последният е прогласен за нищожен с Решение № 305/10.03.2023 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, съответно по отношение на спорния РА е налице мълчаливо потвърждаване. В рамките на ревизията е установено, че АУДИ Акциенгезелшафт е чуждестранно нефизическо лице – регистрирано и установено на територията на Германия, регистрирано по ДОПК, както и за целите на ЗДДС на територията на България на 30.12.2020 г., като лице, което не е установено на територията на страната, но извършващо облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната. Основната му дейност е свързана с разработване, производство и продажба на моторни превозни средства, двигатели от всякакъв вид, принадлежности за тях, машини, инструменти и други технически изделия. Регистрацията е по инициатива на приходните органи, тъй като е установено, че през 2020 г. дружеството е реализирало облагаем оборот на територията на страната в размер на 515 791,49 лв (съгласно Акт за регистрация и справка за облагаем оборот). От АУДИ Акциенгезелшафт са извършени доставки на стоки (оборудване и инструменти) по 4 броя договори към ФАВ – Фолксваген Аутомотив Ко., ЛТД – ЧЮЛ от Провинция Джилин Китай, подробно описани на стр. 5 от РД. Установено е, че оборудването ще остане на територията на България. В тази връзка на дружеството е била връчена покана, с която му е указано да издаде Протокол и съответно да начисли ДДС за извършените към китайското дружество продажби, което е сторено – издаден е Протокол № 0000000001/16.02.2021 г., с която АУДИ Акциенгезелшафт декларира и внася ДДС в размер на 94 857,76 лв. По отношение на извършените покупки е установено, че за данъчен период м. 01.2021 г. дружеството е декларирало резултат за периода – ДДС за възстановяване в общ размер на 243 307,86 лв., представляващ сумата на данъка по 5 броя фактури, както следва: 1. фактура № 0005264223/21.11.2020 г., издадена от Розенбергер Хохфреквенцтехник ГМБХ и КО КГ, с данъчна основа 28 163,95 лв. и 5 632,79 лв. ДДС; 2. фактура № 5999999009/20.02.2020 г., издадена от Бер-Хела Термоконтрол ГМБХ, с данъчна основа 89 968,18 лв. и 17 993,64 лв. ДДС; 3. Фактура № 5999999011/20.02.2020 г., издадена от Бер-Хела Термоконтрол ГМБХ, с данъчна основа 31 293,28 лв. и 6 258,66 лв. ДДС; 4. Фактура № 9960308583/14.05.2020 г., издадена от Фауреция Емишънс Контрол Текнолоджис Германия ГМБХ, с данъчна основа 583 532,49 лв. и 116 706,50 лв. ДДС; 5. Фактура № 9960298212/24.01.2020 г., издадена от Фауреция Емишънс Контрол Текнолоджис Германия ГМБХ, с данъчна основа 483 581,33 лв. и 96 716,27 лв. ДДС. Предмет на спорните фактури са инструменти и специализирано оборудване, използвано за производство на автомобилни части, по-конкретно: инструмент за шприцоване със сменяема вложка; инструмент за леене под налягане; инструмент със светлинен водач; сменяем накрайник на инструмент за шприцшус; инжекционни форми; матрици за производство на силиконови изделия; инструменти за щамповане на детайли от ламарина и др. По отношение на доставчиците е констатирано, че са чуждестранни нефизически лица, които нямат място на стопанска дейност в България, като са регистрирани по ДОПК, както и за целите на ЗДДС в страната. В рамките на предходната ревизия от АУДИ Акциенгезелшафт е представена декларация по отношение на закупените инструменти и оборудване, от която е видно, че същите се намират на територията на страната, което не е спорно, при български дружества, както следва: 1. Закупените стоки по фактура № 0005264223/21.11.2020 г., издадена от Розенбергер Хохфреквенцтехник ГМБХ и КО КГ, са с местонахождение гр. Перник, контрагент – „Трелеборг Сийлинг Солюшънс България“ ЕООД; Закупените стоки по фактура № 9960298212/24.01.2020 г., издадена от Фауреция Емишънс Контрол Текнолоджис Германия ГМБХ, са с местонахождение гр. Лом, контрагент – „Силпа“ ООД; Закупените стоки по фактура № 9960308583/14.05.2020 г., издадена от Фауреция Емишънс Контрол Текнолоджис Германия ГМБХ, са с местонахождение гр. Лом, контрагент – „Силпа“ ООД; 4. Закупените стоки по фактура № 5999999009/20.02.2020 г., издадена от Бер-Хела Термоконтрол ГМБХ, са с местонахождение гр. Куклен, контрагент – „Мекалит България“ ЕООД; 5. Закупените стоки по фактура № 5999999011/20.02.2020 г., издадена от Бер-Хела Термоконтрол ГМБХ, са с местонахождение гр. Куклен, контрагент – „Мекалит България“ ЕООД. Предприети са допълнителни процесуални действия – насрещни проверки на българските дружества и инвентаризации, при които приходните органи са установили, че оборудването се намира при посочените български дружества. При предходното ревизионно производство от дружеството са дадени писмени обяснения, според които закупените от немските дружества инструменти са собственост на АУДИ Акциенгезелшафт, което ги предоставя на доставчиците (немските дружества) за срока на съответните отношения на производство и доставка на части, което се осъществява от поддоставчици (българските дружества), при които тези инструменти се намират. АУДИ Акциенгезелшафт остава собственик на инструментите през целия период на производство, който най-често трае 15 години. Обичайно за вида дейност, осъществявана от АУДИ Акциенгезелшафт, е, че инструментите, които се използват за производството на основни части за конкретен вид автомобил, са собственост на автомобилния производител, така че производителите на части да не могат да използват инструмента за производство на същите части за друг автомобилен производител. Във връзка с указанията, дадени с Решение № 305/10.03.2023 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ, по време на извършените насрещни проверки, приходните органи са изследвали въпроса доставяни ли са крайни изделия към АУДИ Акциенгезелшафт, и ако не – на кого са доставявни. От „Трелеборг Сийлинг Солюшънс България“ ЕООД е декларирано, че изработените с предоставената им матрица елементи се продават единствено на Розенбергер Хохфреквенцтехник ГМБХ и КО КГ. От „Мекалит България“ ЕООД е посочено, че на територията на дружеството има 3 броя активи, собственост на ревизираното дружество, които се използват единствено за изработка на елементи, продавани на Бер-Хела Термоконтрол ГМБХ, които впоследствие се влагат в сглобяване на авотмобили марка „Ауди“. Аналогично, от „Силпа“ ООД е посочено, че с двата броя щампи, собственост на ревизираното дружество, се произвеждат елементи и части по поръчка Фауреция Емишънс Контрол Текнолоджис Германия ГМБХ, като са продавани на Faurecia E.C.T. M. B. S.R.Q. Приходните органи са констатирали, че оборудването се е намирало в производствените помещения на българските дружества и преди същото да бъде фактурирано на АУДИ Акциенгезелшафт, като след придобиване правото на собственост върху него, то е останало за безвъзмездно ползване от страна на „Трелеборг Сийлинг Солюшънс България“ ЕООД, „Мекалит България“ ЕООД и „Силпа“ ООД. Прието е, че фактурирането на оборудване, намиращо се и използвано на територията на България, не е договор за доставка, а по съществото си представлява договор за финансиране на неговото закупуване, тъй като срещу предоставянето му липса насрещна престация. Според ревизиращите АУДИ Акциенгезелшафт не е получател, нито реално използва производственото оборудване, независимо от заплащане на цената, а е формален собственик, тъй като то се ползва, владее и контролира от доставчика и производител на крайните изделия, които, на свой ред, са получавани от други дружества, различни от ревизираното. Формиран е решаващ извод, според който активите, за покупката на които АУДИ Акциенгезелшафт претендира право на данъчен кредит и възстановяване на ДДС, не се използват за независимата му икономическа дейност и са предоставени безвъзмездно, без реална икономическа полза и логика, съответно приложение следва да намерят разпоредбите на чл. 70, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДДС. При така установената фактическа обстановка и след извършена съдебна проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 АПК във вр. с чл. 160, ал. 2 ДОПК, административният съд е формирал извод за законосъобразност на спорния РА като издаден от компетентни органи, в установената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По материалната законосъобразност на акта, съдът е изложил доводи, че не са представени доказателства за черпене на икономическа изгода за АУДИ Акциенгезелшафт от експлоатацията на инструментите, поради което правомерно с РА му е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Макар съдът да е установил относимите към предмета на спора факти и обстоятелства, е формирал необосновани и противоречащи на приложимия материален закон правни изводи. Неоснователно касаторът твърди, че РА е назаконосъобразен поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила поради издаването му преди изтичане на срока за депозиране на възражение срещу РД. Съгласно чл. 117, ал. 5 ДОПК ревизираното лице може да направи писмено възражение и да представи доказателства в 14-дневен срок от връчването на ревизионния доклад пред органите, извършили ревизията, т.е. се касае за правна възможност, като правилно съдът е приел, че правото на защита на дружеството в случая не е нарушено до степен, изискваща отмяна на акта само на това основание, тъй като за задълженото лице е налице възможност да оспори крайния акт – РА, както по административен, така и по съдебен ред. По същество на спора: В конкретния случай е установено, че АУДИ Акциенгезелшафт, чуждестранно юридическо лице, регистрирано за целите на ЗДДС в България, е закупило инструменти и оборудване, т.нар. tooling, от немските дружества Розенбергер Хохфреквенцтехник ГМБХ и КО КГ, Бер-Хела Термоконтрол ГМБХ, и Фауреция Емишънс Контрол Текнолоджис Германия ГМБХ, също чуждестранни дружества, регистрирани за целите на ЗДДС в България, във връзка с което претендира право на данъчен кредит в общ размер на 243 307,86 лв. по 5 броя фактури, подробно описани по-горе. Мястото на изпълнение на доставката на стоките по смисъла на чл. 17, ал. 1 ЗДДС е в България, тъй като към момента на прехвърляне на собствеността върху инструментите, същите са се намирали на територията на страната, което не е спорно между страните. Доколкото ревизираното дружество и контрагентите му са регистрирани за целите на ЗДДС, приложение намира общият ред за упражняване правото на данъчен кредит – чрез подаване на справка-декларация по Закона, което е сторено – от АУДИ Акциенгезелшафт, за данъчния период м. 01.2021 г., е подадена справка-декларация, с която е деклариран резултат за възстановяване – 243 307,86 лв. По делото е установено също, че закупеното оборудване е предоставено от АУДИ Акциенгезелшафт на посочените немски дружества, които се явяват негови доставчици, които, на свой ред, са предоставили инструментите на „Трелеборг Сийлинг Солюшънс България“ ЕООД, „Силпа“ ООД и „Мекалит България“ ЕООД, които дружества се явяват подизпълнители/поддоставчици на Розенбергер Хохфреквенцтехник ГМБХ и КО КГ, Бер-Хела Термоконтрол ГМБХ и Фауреция Емишънс Контрол Текнолоджис Германия ГМБХ. Наличието на процесното оборудване, по повод което касаторът претендира право на данъчен кредит, е потвърдено от ревизиращите у посочените дружества (българските подизпълнители) и към момента на ревизията, като е установено, че същото не е заведено счетоводно от тях и е използвано единствено с цел производство на автомобилни части и консумативи за немските дружества или техните представители в България или такива в други държави членки на ЕС. Не е установено между АУДИ Акциенгезелшафт и „Трелеборг Сийлинг Солюшънс България“ ЕООД, „Силпа“ ООД и „Мекалит България“ ЕООД да е имало облигационни и търговски взаимоотношения. Посочените фактически обстоятелства не са спорни между страните и са отразени в ревизионния доклад. С процесния РА правото на данъчен кредит в полза на АУДИ Акциенгезелшафт е отказано, на основание чл. 70, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДДС, като приходните органи са приели, че оборудването е предоставено на поддоставчиците „Трелеборг Сийлинг Солюшънс България“ ЕООД, „Силпа“ ООД и „Мекалит България“ ЕООД безвъзмездно, като липсва контрибутивен характер на сделката, тъй като срещу получаването и използването му от българските дружества не се дължи насрещна престация. Изтъкнато е също, че АУДИ Акциенгезелшафт не е получател, нито реално ползва инструментите, независимо от плащането на цената, а получатели на произведените части са дружества, различни от претендиращото право на данъчен кредит, т.е. активите, за покупка на които се претедира право на данъчен кредит, не се ползват за независимата икономическа дейност на дружеството. В тази връзка следва да бъде съобразено Решение от 25 октомври 2025 г. по дело С-234/24 на СЕС, разглеждащо сходен казус спрямо процесния. Съгласно т. 69 от Решението запитващата юрисдикция трябва да отчете действителното икономическо и търговско положение като релевантен критерий за квалифицирането на доставката като съпътстваща или напротив — като независима (вж. в този смисъл решение от 26 май 2016 г., National Exhibition Centre, C-130/15, EU:C:2016:357, т. 22). Отчитането на действителното икономическо положение по разглежданите сделки, което по принцип е отразено в договорните отношения между страните, се смята за основен критерий при прилагането на общата система на ДДС (вж. в този смисъл решение от 22 февруари 2018 г., T-2, C-396/16, EU:C:2018:109, т. 43 и цитираната съдебна практика). В т. 49 от решението на СЕС е припомнено, че по принцип всяка сделка трябва да се счита за отделна и самостоятелна, като този принцип се прилага, дори когато между няколко доставки съществува известна връзка, с оглед на икономическата свързаност между всички разглеждани сделки и на тяхната обща цел. В случай като разглеждания по главното производство, дори ако единствената цел на доставките на компоненти, от една страна, и на доставката на процесното оборудване, от друга, е да се изпълнят поръчките за производството на части за Brose Prievidza, тази цел или тази евентуална икономическа свързаност между споменатите доставки не означава автоматично, че въпросните доставки следва да се разглеждат като една-единствена сделка по смисъла на Директива 2006/112. В конкретния случай се установява, че поръчката на производственото оборудване от АУДИ Акциенгезелшафт към Розенбергер Хохфреквенцтехник ГМБХ и КО КГ, Бер-Хела Термоконтрол ГМБХ и Фауреция Емишънс Контрол Текнолоджис Германия ГМБХ се явява самостоятелна такава, отделна от поръчката на части, възложена по договор (л. 293 и сл.). От съдържанието на споразумението е видно, че АУДИ Акциенгезелшафт възлага на доставчика серийна разработка, серийно производство на описаните компоненти (High с подгряване и без подгряване на седалките), предмет на доставката. Съгласно чл. 1, т. 1.2 от договора „за целите на производството доставчикът трябва на собствена отговорност да се снабди с необходимите суровини, помощни и производствени средства. Всички разходи се смятат покрити с плащането на цената на частите освен ако не е сключено специално споразумение за отделни суровини“. Според т. 1.5 „доставчикът е задължен да предостави нужните за изработката на настоящия предмет на договора машини и съоръжения. Освен това доставчикът е задължен да произведе необходимото за производството на частите – предмет на договора, т. нар. специално оборудване и да прехвърли собствеността върху него на АУДИ. АУДИ възлага предложеното от доставчика специално оборудване отделно към настоящото споразумение на базата на залегналите и договорени в Приложение 1 разходи за инструменти на АУДИ. Доставчикът трябва да гарантира, че предложеното от него и платено от АУДИ специално оборудване е достатъчно да гарантира договорения в Приложение 1 капацитет. Последващо оборудване не се заплаща отделно от АУДИ, разходите за него доставчикът е включил в договорената цена на частите. Възлагането на посочените по-горе разходи за инструменти става въз основа на Условията за специално оборудване на АУДИ, отделно чрез процеса на възлагане на т.нар. Приложение инструменти“. Съгласно т. 1 от Условията за специално оборудване (л. 437 и сл. от Приложение 3) обхватът на приложението обхваща инструменти, инструментални елементи, леярски форми, калибри, шаблони, модели, матрици и други средства за производство, необходими за изработване на специфичните компоненти на АУДИ, които представляват специално оборудване, производствено оборудване. Изрично в т. 2 от Условията е посочено, че изключителната собственост върху специалното оборудване е на АУДИ, което производствено оборудване се заема от АУДИ на доставчика на АУДИ. Ако производственото оборудване е при поддоставчик, доставчикът следва да преотсъпи на АУДИ своето право на връщане на полученото. Доставчикът притежава производственото оборудване за АУДИ. В т. 2.3 е предвидено задължение за доставчика, според което последният е задължен най-късно до 31 октомври на всяка календарна година да изпраща т.нар. „потвърждение на собствеността“ относно предоставеното му на заем от АУДИ производствено оборудване. В потвърждението на собствеността следва да се посочи актуалното местоположение на оборудването. Освен това доставчикът е задължен по специално искане на АУДИ за всеки конкретен случай незабавно за данъчни цели да предостави безплатно на АУДИ отделни потвърждения на собствеността и др. документи, необходими за данъчни цели. В т. 6.1 от Условията е предвидено, че производственото оборудване следва да се използва за изпълнението на заявките на АУДИ, на дъщерните дружества на АУДИ или на дружества от Концерна Фолксваген, както за серийни, така и за резервни части. Доставчикът няма право да продава, да бракува или да се освобождава по друг начин от производственото оборудване, ако за целта няма споразумение с АУДИ. Въз основа на посоченото съдържание на представените по делото доказателства, следва еднозначен извод, че фактурираното оборудване представлява самостоятелна доставка, отделно уговорена между страните, която има собствена икономическа логика съобразно предписанията на т. 63 от Решение от 25 октомври 2025 г. по дело С-234/24 на СЕС, като не се установява, а и не се твърди, същата да цели набавяне на данъчно предимство в полза на ревизирания субект. Съобразно приложените по делото документи, безспорно се установява, че производството на оборудването, необходимо за производство на части, влагани от АУДИ по повод икономическата му дейност, е отделно възложено на преките доставчици, като е предвидено самостоятелно заплащане, за което са изготвени отделни оферти/заявки и са издадени отделни фактури. Безспорно произведеното оборудване е доставено на собственика АУДИ, макар и да не е в негово физическо владение, което е допустимо съобразно чл. 14, § 1 от Директива 2006/112. Процесните доставки, освен собствена икономическа логика, имат безспорна стопанска изгода за получателя, в съответствие с посоченото в т. 66 от решение на СЕС по дело С-234/24, според което покупката на оборудване, което е необходимо за производството на стоки и е предоставено на разположение на доставчика на тези стоки, дава на придобиващото го лице сигурност, благодарение на която това лице подсигурява позицията си спрямо доставчика, по-специално при неплатежоспособност на доставчика, или пък позволява на придобиващото лице да прехвърли или да премести това оборудване, ако производственият процес го налага, такова обстоятелство е силна индиция, че доставката на посоченото оборудване е цел сама по себе си за последното лице и че следователно тя не би трябвало да се счита за съпътстваща доставката на части, произведени с това оборудване, която има друга цел“. Доставката на такова оборудване има своя собствена цел спрямо различните доставки на компонентите, така че не може да се смята за съпътстваща тези доставки (т. 67 от цитираното решение на СЕС). Налице е съответствие на установената по настоящото дело фактическа обстановка спрямо съображенията по т. 70 от решението по дело С-234/24, тъй като и в процесния случай се касае се за търговски модел, при който дейността по производство на части е възложена от АУДИ в пълен или частичен обем на трети независими лица, така че фактурираните доставки съответстват на действителното икономическо и търговско положение, изразяващо се в поръчката за изработване и в продажбата на процесното оборудване. Установените между страните по доставката търговски отношения не представляват изкуствена конструкция с цел да се извърши данъчна злоупотреба или да се получи неоправдано данъчно предимство. При този икономически модел, всяка доставка, без оглед на това дали се отнася до това оборудване или до компонентите, съответства на етап в процеса на производство на произвежданите части, който включва тези компоненти, което би могло да даде основание тези различни доставки да бъдат квалифицирани като необходими и независими доставки, които трябва да бъдат обложени независимо една от друга. Безспорно, както впрочем приходните органи са приели в РД, закупеното оборудване е използвано от поддоставчиците „Трелеборг Сийлинг Солюшънс България“ ЕООД, „Силпа“ ООД и „Мекалит България“ ЕООД единствено за производство на части и елементи за преките доставчици на АУДИ – Розенбергер Хохфреквенцтехник ГМБХ и КО КГ, Бер-Хела Термоконтрол ГМБХ, и Фауреция Емишънс Контрол Текнолоджис Германия ГМБХ, които ги доставят пряко или опосредено чрез свои представителства на АУДИ, на дъщерните дружества на АУДИ или на дружества от Концерна Фолксваген, както е предвидено в сключените договори и условия за специално оборудване. Както се посочи, тази правна конструкция намира доказателствена опора в ангажираните по делото доказателства и има своя икономическа, търговска и географска логика и съответства на установеното действително икономическо положение, като няма индиции за привидност или създаване на изкуствена икономическа конструкция с цел набавяне на данъчно предимство, напротив – реалността на доставките не е подложена на съмнение от приходните органи. С оглед посоченото до момента, не би могла да се твърди безвъзмездност на предоставеното оборудване в полза на поддоставчиците или използването му за цели, различни от независимата икономическа дейност на претендиращия право на данъчен кредит субект, тъй като очевидно доставката на оборудване и предоставянето му на преките доставчици е самостоятелен и необходим етап от производствения процес на АУДИ, предшестващ последващата доставка на части, произведени със същото това оборудване, които на свой ред да бъдат вложени в крайните стоки, произвеждани от дружеството. Единствено с цел пълнота на изложението следва да се посочи, че процесният РА е издаден и в нарушение принципа на оправданите правни очаквания. Този принцип изисква администрацията да не действа по начин, който противоречи на вече дадени от нея уверения или създадена трайна практика, въз основа на които правните субекти са взели икономически решения. В конкретния случай, при реализиран от АУДИ оборот за продажба на автомобилни части на територията на страната и достигнат облагаем оборот, на дружеството е изпратена покана за начисляване и внасяне на ДДС за доставките, а при деклариране право на данъчен кредит за получени доставки на оборудване, същото му е отказано, в противоречие на посочения принцип. С оглед заявено от касатора искане за произнасяне относно възстановяване на декларирания данък, следва да се посочи, че процесуалният ред за упражняване на това право е този по чл. 128 и сл. ДОПК, поради което с настоящото съдебно решение не се дължи изричен диспозитив в този смисъл. С оглед изложеното, решението на административния съд е постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост на правните изводи, поради което следва да бъде отменено, и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважена жалбата на дружеството против оспорения ревизионен акт. По разноските: При този изход на спора и навременна претенция, подкрепена с доказателства, в полза на касатора се следват разноски в общ размер на 1 124,84 евро съгласно списък по чл. 80 ГПК. (л. 214). Възражението за прекомерност е неоснователно, доколкото страната не претендира адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение