Решение № 6617 от 16.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10650/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на Адвокатско дружество „Ташева и съдружници“ с адрес в София, на [улица], против решение № 25365 от 25.07.2025 г., постановено по адм. д. № 1766 по описа за 2025 г. на Административен съд – София-град. Релевира оплакване за неговата неправилност, като постановено при наличието на всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящото производство. Ответникът – Министерство на иновациите и растежа със седалище в София, на ул. „Княз Александър I“ № 12 не изразява становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен процесуален представител, който оспорва основателността на касационната жалба, иска отхвърлянето й и потвърждаването на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е процесуално допустима за разглеждане по същество, като подадена от надлежна страна и в 14-дневния срок за касационно оспорване по чл. 211, ал. 1 АПК, но е неоснователна. С атакуваното решение, в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), е отхвърлен искът на Адвокатско дружество „Ташева и съдружници“ срещу Министерство на иновациите и растежа (МИР) за претърпени имуществени вреди (пропуснати ползи) в размер на 10000.00 лв., ведно със законна лихва от 2632.07 лв. върху тази сума, считано от 07.03.2023 г. до датата на предявяване на иска, възникнали от отменено, като незаконосъобразно, Решение от 11.09.2020 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК) 2014-2020 г., с което е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на ищеца по Проектно предложение № BG16RFOP002-2.073-16202 по Процедура за подбор на проекти № BG16RFOP002-2.073 „Подкрепа на микро и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19” по ОПИК 2014-2020 г. Наред с това ищецът е осъден да заплати на ответника 100.00 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение за производството по делото. Решаващият състав на Административен съд – София-град е приел, че е сезиран от Адвокатско дружество „Ташева и съдружници“ с искова молба (л. 4-9 от първоинстанционното дело) и уточнение към нея (л. 134-135, пак там), предявена против МИР, за осъждането на ответника да заплати на адвокатското дружество обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в размер на сумата от 10000.00 лв., причинени му от отменено по съдебен ред (с решение № 4566/05.07.2022 г. по адм. д. № 10939/2020 г. на Административен съд – София-град, потвърдено с решение № 2372/07.03.2023 г. по адм. д. № 7802/2022 г. на Върховния административен съд) Решение от 11.09.2020 г. на ръководителя на Управляващия орган на ОПИК 2014-2020 г., с което на Адвокатско дружество „Ташева и съдружници“ е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Проектно предложение № BG16RFOP002-2.073-16202 по Процедура за подбор на проекти № BG16RFOP002-2.073 „Подкрепа на микро и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19” по ОПИК 2014-2020 г., ведно със законната лихва от 2632.07 лв. върху сумата на обезщетението, считано от 07.03.2023 г. до датата на предявяване на исковата молба. Административният съд е установил от фактическа страна, че на 15.05.2020 г. ищцовото адвокатско дружество подало Проектно предложение № BG16RFOP002-2.073-16202 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по ОПИК 2014-2020 г. по Процедура за подбор на проекти № BG16RFOP002-2.073 „Подкрепа на микро и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19”. Съгласно подадения формуляр за кандидатстване (л. 11-15, пак там) дружеството е определило „разходи за осигуряване на ликвидност“ в размер на 10000.00 лв. С Решение от 11.09.2020 г. на ръководителя на Управляващия орган на ОПИК 2014-2020 г. (л. 22-23, пак там), на Адвокатско дружество „Ташева и съдружници“ е отказано предоставяне на исканата безвъзмездна финансова помощ. Административният орган е мотивирал отказа си с довод, че кандидатът не отговоря на изискването по т. 11.1, подт. 1 от Критерии за допустимост на кандидатите от Условията за кандидатстване и изпъленение по процедурата (л. 42-68, пак там) и Критерий № 13 от Критерии и методология за оценка на проектни предложения (Приложение № 4 към Условията за кандидатстване и изпълнение). Посочил е, че съгласно т. 11.1, подт. 1 от Условията за кандидатстване, допустими по процедурата за подбор на проекти са само кандидати, които са юридически лица или еднолични търговци, регистрирани по Търговския закон или Закона за кооперациите, в която хипотеза не попадат адвокатските дружества, регистрирани по Закона на адвокатурата. Обосновал е отказа си с хипотезите за отказ, посочени в Критерии и методология за оценка на проектни предложения по процедурата (Приложение № 4 към Условията за кандидатстване и изпъление), според които „При несъответствие с изискванията по т. 13-23 и т. 27, проектното предложение се отхвърля.“. Този отказ е обжалван по съдебен ред и отменен, като незаконосъобразен, с решение № 4566/05.07.2022 г. по адм. д. № 10939/2020 г. по описа на Административен съд – София-град (л. 24-34, пак там). Със същото решение делото е върнато, като преписка, на ръководителя на Управляващия орган на ОПИК 2014-2020 г. и Главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове и конкурентоспособност“ към Министерство на икономиката за ново произнасяне по Проектно предложение № BG16RFOP002-2.073-16202 по Процедура за подбор на проекти № BG16RFOP002-2.073 „Подкрепа на микро и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19” по ОПИК 2014-2020 г., подадено от Адвокатско дружество „Ташева и съдружници“, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в това съдебно решение. Управляващият орган на ОПИК 2014-2020 г. обжалвал решението на административния съд пред Върховния административен съд, който с решение № 2372/07.03.2023 г. по адм. д. № 7802/2022 г. (л. 35-41, пак там) го е оставил в сила. С писмо, рег. № 26-Б-905 от 05.06.2023 г. (л. 104-105 от първоинстанционното дело) ръководителят на Управляващия орган на ОПИК 2014-2020 г. уведомил Адвокатско дружество „Ташева и съдружници“, че според т. 16 „Приложим режим на минимални/държавни помощи“ от Условията за кандидатстване по процедурата, помощта, която се предоставя на предприятията по нея е под формата на преки, безвъзмездни средства, съгласно раздел 3.1 от „Временна рамка за мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на сегашния епидемичен взрив от COVID-19“, приета от Европейската комисия (ЕК) на 19 март 2020 г. Oбърнато e внимание, че в свое Съобщение ОВ С 473/24.11.2021 г., ЕК е посочила, че срокът за действие на схемите, обявени съобразно правилата на раздел 3.1 от „Временна рамка относно мерките за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на епидемичен взрив от COVID-19“ е до 30.06.2022 г., поради което възобновяването на производството по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за кандидатите и проектите по процедурите, обявени в съответствие с раздел 3.1 от Временната рамка, се явява невъзможно. Съгласно чл. 27, ал. 1, т. 2 от Устройствен правилник на Министерството на иновациите и растежа (приет с Постановление на Министерския съвет № 20 от 25.02.2022 г., обн., ДВ, бр. 17 от 1.03.2022 г., в сила от 1.03.2022 г., изм. и доп., бр. 81 от 26.09.2023 г., в сила от 26.09.2023 г., изм., бр. 56 от 11.07.2025 г., в сила от 22.07.2025 г., изм. и доп., бр. 60 от 25.07.2025 г., в сила от 25.07.2025 г., изм., бр. 64 от 5.08.2025 г.), за Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ при МИР, наред с друго, е регламентирано да изпълнява функциите на Управляващ орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 г. Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдебният състав при първоинстанционния съд е извел следните правни изводи: Преценил е допустимост, но неоснователност на исковата претенция за имуществена обезвреда. Мотивирал се е, че по делото се установява само първата кумулативно изискуема предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответния административен орган за вреди. Подчертал е, че с решение № 4566 от 05.07.2022 г. по адм. д. № 10939 по описа за 2020 г. на Административен съд – София-град преписката във връзка с проектното предложение на адвокатското дружество-ищец за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по ОПИК 2014-2020 г. е върната на ръководителя на Управляващия орган на ОПИК 2014-2020 г. за ново произнасяне. Приел е, че писмо, рег. № 26-Б-905 от 05.06.2023 г. няма характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Счел е, че неспазването от компетентния административен орган на указанията на Административен съд – София-град да се произнесе отново по подаденото Проектно предложение № BG16RFOP002-2.073-16202 не легитимира активно материалноправно заявителя и ищец да получи обезщетение, заместващо претендираното в административното производство право и то преди това право да е установено или възникнало. Преценил е, че иск за вреди по ЗОДОВ може да се предяви едва след окончателното приключване на административното производство, което, в случая, не е налице. Приел е липсата на завършен фактически състав за търсене на имуществена отговорност за вреди по ЗОДОВ към датата на предявяване на исковата молба, поради което е извел извод за недоказаност на предявения от Адвокатско дружество „Ташева и съдружници“ против МИР иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди. Обосновал се е, че по казуса между издателя на незаконосъобразния акт и адвокатското дружество-заявител не съществува правоотношение, обосноваващо пряка и непосредствена връзка – такава, че ако се игнорира отмененият административен акт, да възникне административно властническо отношение, по силата на което ищецът да се причисли към одобрените кандидати. Приел е, че такива правни последици не се доказва да са възникнали от обявяването на процесния административен акт за незаконосъобразен. Изложил е доводи, че самото подаване на Проектно предложение не означава автоматично, че бенефициентът ще получи безвъзмездната финансова помощ. Посочил е, че крайното изплащане на такава е резултат от сложен фактически състав, част от който безспорно е подаване на Проектно предложение, но че то не се явява единствената предпоставка. Като се позовал на чл. 60 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), съгласно който изплащането на безвъзмездна финансова помощ се извършва само след верификация на разходите, е приел, че е налице отделно административно производство по одобрение на извършените дейности и разходи, което подлежи на отделен съдебен контрол. Аргументирайки се, че пропуснатата полза винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото, е извел извод за хипотетична, а не реално претърпяна от адвокатското дружество вреда. Мотивиран така, съдът е постановил атакувания в настоящото производство резултат. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са релевираните в касационната жалба пороци на съдебния акт. Фактическата обстановка по делото е обективно изяснена, като въз основа на нея са формирани обосновани и съответстващи на материалния закон правни изводи. Не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от категорията на съществените. По казуса макар да е налице незаконосъобразен акт и непредоставена безвъзмездна финансова помощ, липсва причинна връзка между отменения акт и претендираните вреди. След отмяната на Решение от 11.09.2020 г. на ръководителя на Управляващия орган на ОПИК 2014-2020 г., административното производство по Проектно предложение на адвокатското дружество-ищец № BG16RFOP002-2.073-16202 по Процедура за подбор на проекти № BG16RFOP002-2.073 „Подкрепа на микро и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19” по ОПИK 2014-2020 г. е останало висящо пред административния орган, доколкото административната преписка му е върната за ново произнасяне. Отмяната на административния акт и връщането на преписката за ново разглеждане от административния орган не означават признаване или възникване на спорното материално право, във връзка с което се търси обезщетение, като заместваща това право престация. За да възникне правото на такава заместваща престация, каквото е обезщетението за имуществени вреди, тя следва да има какво да замести, т.е. трябва да е налице нарушеното материално право, претендирано в основното административно производство. Когато преписката се връща на административния орган, за да бъде решен въпросът относно претендираните в административното производство права, тези права не възникват от съдебното решение. Тези права или блага не се считат и за признати, независимо от мотивите на отменителния съдебен акт, защото мотивите на съдебното решение не се ползват със сила на пресъдено нещо, нито имат задължителния характер, присъщ на един влязъл в сила административен акт. Дали съответните права или блага ще възникнат или ще бъдат признати зависи от влизането в сила на административния акт, който ще бъде издаден след връщане на административната преписка. Ищецът не твърди, нито представя доказателства за наличието на постановен по Проектно предложение № BG16RFOP002-2.073-16202 окончателен отказ, който е признат за незаконосъобразен и е отменен с окончателен влязъл в сила съдебен акт. Без възникването и признаването на материалното право, което е спорно в конкретното административно производство, не може да бъде присъдено обезщетение за него, защото съдът в исковото производство по ЗОДОВ не може да замести волеизявлението на органа и по този начин да презумира наличието на материално право, като заместител на което се претендира обезщетението. Претенцията за вреди от Решение от 11.09.2020 г. на ръководителя на Управляващия орган на ОПИК 2014-2020 г. е неоснователна и недоказана, както правилно е преценил първоинстанционният съд. По тези съображения касационната жалба на Адвокатско дружество „Ташева и съдружници“ е неоснователна, а обжалваното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и на основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, Адвокатско дружество „Ташева и съдружници“ следва да бъде осъдено да заплати на МИР разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на левовата равностойност на 130.00 лв. или 66.47 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия: