Определение № 242 от 01.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 214/2020 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 115 004/20.04.2019 година, подадена от „Куик“ ООД [населено място], против определение № 19 617/20.08.2019 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Е въззивен състав, постановено по ч. гр. д. № 9548/2019 година. С обжалваното определение съставът на Софийски градски съд е отменил първоинстанционното определение № 41 173/15.02.2019 година на Софийски районен съд, ІІ-ро гражданско отделение, 63-ти състав, постановено по гр. д. № 78 546/2017 година, с което е било прекратено производството по предявените от Е. Х. К. против „Куик“ ООД [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е върнал делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В подадената от „Куик“ ООД [населено място] частна касационна жалба са изложени съображения, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на закона и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което от своя страна е довело до неговата необоснованост. Направено е искане обжалваното определение да бъде отменено и да се постанови друго, с което определението на Софийския районен съд за прекратяване на производството да бъде потвърдено. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Куик“ ООД [населено място] е посочило, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Софийски градски съд. „Куик“ ООД [населено място] е било уведомено за обжалваното определение на 12.09.2019 година, като частната му жалба е с вх. № 115 004/20.04.2019 година, като е подадена по пощата на 19.09.2019 година. Предвид на това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Частната жалба е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Същата обаче е недопустима и не следва да бъде разгледана по същество. Обжалваното определение на Софийски градски съд има характера на въззивно такова, тъй като с него е осъществен инстанционен контрол на определението на Софийски районен съд, с което този съд се е произнесъл по въпроса за допустимостта на производството по предявените пред него искове. По начало въззивните определения, с които въззивният съд извършва контрол на инстанционен контрол на определенията на първата инстанция подлежат на касационен контрол в установените в закона случаи. Подлежащите на касационно обжалване въззивни определения са посочени в чл. 274, ал. 3 от ГПК. По силата на с чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК на обжалване подлежат онези въззивни определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Съгласно т. 1 от ТР № 5/12.07.2018 година, постановено по тълк. д. № 5/2015 година на ОСГТК на ВКС това са тези въззивни определения, с които съдът се произнася по молба за защита и съдействие на лично или имуществено право в самостоятелно производство с обособен предмет, което се развива извън или в рамките на исковия процес и няма привременен характер. В случая обжалваното въззивно определение няма такъв обособен предмет, тъй като се отнася до допустимостта и надлежното предявяване на исковете, които са предмет на основното производство. Поради това възможността за обжалването му, а оттам и на допустимостта на подадената от „Куик“ ООД [населено място] против него частна жалба с вх. № 115 004/20.04.2019 година не може да бъде обоснована с разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК. Още повече, че определението, с което въззивният съд се произнася по този въпрос не попада след изброените в цитираното ТР, които подлежат на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК. Възможността за обжалване на определението не може да бъде обоснована и с разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. По силата на посочената разпоредба на обжалване ще подлежат тези въззивни определения, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото. Това произтича от обстоятелството, че тези определения също както и потвърдените с тях преграждат по-нататъшното развитие на делото и доколкото първоинстанционните такива подлежат на обжалване по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК то не съществува основание въззивните определения да бъдат изключени от последващ инстанционен контрол. Възможността за такъв контрол произтича от преграждащия характер на въззивното определение. Определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството са очертани най-общо в т. 5 на ТР № 1/17.07.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2001 година на ОСГК на ВКС. Общото при тях е, че се с тях временно се прегражда хода на производството или същото се прекратява, без да се предостави търсената с иска защита на твърдените от ищеца права. Както е посочено в ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС обжалването на определенията, преграждащи разглеждането на делото, е средство за защита на правото на иск, което би се оказало неосъществимо, ако отказът на съда да предприеме действия за правна защита не би могъл да бъде преодолян. С оглед на това следва да бъде счетено, че преграждащите определения са тези, които препятстват разглеждането на спора по същество и са пречка съдът да се произнесе с решение по съществото на спора. Обжалваното определение на Софийски градски съд не попада в тази категория. Същото не препятства разглеждането на спора и по нататъшното развитие на производството, поради което не подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, което следа и по аргумент на противното от цитираната разпоредба. С него преграждащото определение на първата инстанция не се потвърждава, а се отменя. С оглед на горното подадената против определението на Софийски градски съд частна касационна жалба е недопустима и като такава трябва да бъде оставена без разглеждане. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК, според която подадената против акт, който не подлежи на касационно обжалване, касационна жалба се връща на подателя, т. е. съдът не дължи нейното разглеждане по същество. Горният извод не се променя от обстоятелството, че в обжалваното определение на Софийски градски съд изрично е посочено, че подлежи на касационно обжалване. Както въззивното, така и касационното обжалване са уредени с императивни разпоредби и актовете могат да бъдат обжалвани само при наличието на посочените в тези разпоредби хипотези. Затова погрешното посочване, че даден съдебен акт подлежи на касационно обжалване не може да доведе до възможност за такова обжалване при положение, че не са налице предвидените в закона предпоставки за това. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение