Определение № 153 от 15.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 272/2020 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. К. Д., в качеството му на ЕТ „Антоанета –Ц-Георги Дончев „чрез адв В. Г. и Л.Н. на срещу определение №423 от 02.12.04.2019 по гр.д № 1446/2019 на Върховен касационен съд ІІІ г.о.в частта, с което без разглеждане по реда на чл. 248 ал.1 ГПК е оставена молба на настоящия жалбоподател за изменение на постановеното от състава на ВКС решение №189 от 17.10.2019г по гр.д № 1446/2019г в частта за разноските. Решението е окончателно,с него по жалба на ЕТ „Антоанета –Ц-Георги Дончев се отменя въззивно решение от 27.02.2019г по гр.д № 3263/2018г на СГС в частта за разликата над присъдено обезщетение за неимуществени вреди от 25 000 лева до 50 000лева за всеки от ищците, като по същество се отхвърлят исковете на М. А. Д. и Р. А. Д.,предявени срещу ЕТ „Антоанета –Ц-Георги Дончев”.По разноските решението съдържа единствено мотив,че на страните не следва да се присъждат такива за производството пред ВКС. С молба от 25.10.2019г Г. К. Д., в качеството му на ЕТ„Антоанета –Ц-Георги Дончеве поискал изменение и допълване на решението в частта за разноските .С определение № 423/02.12.2019г. съставът на ВКС е оставил без уважение молбата за изменение на решението в частта за присъждане разноски пред тази инстанция, а по отношение искането за присъждане на разноски в първоинстанционното и въззивното производство,молбата е оставена без разглеждане като недопустима .С обжалваното определение е прието ,че искане за тези разноски се заявява едва с молбата от 25.10.2019г и не е представен списък. Изтъкната е т.9 от ТР №6/2012г ОСГТК. В частната жалба ,постъпила в частта за оставяне на молбата без разглеждане ,се поддържа неправилност на определението.Разноски са искани изрично и пред всяка инстанция.Пред тези инстанции е представен и списък по чл.80ГПК,както и списък по чл. 80 за разноските в касационното производство. В касационната жалба ,както и в о.с.з. е направено искане за присъждане на разноските Смислово и граматически,заявеното искане включва и разноските за предходните инстанции,съгласно чл. 78 ГПК. Становище по частната жалба е заявил ответникът М. А. Д..Определението следва да се потвърди,тъй като с решението е прието,че не се дължат разноски и за двете страни, според изхода на делото.Все пак се касае за иск по чл. 200 КТ. Съдът, след като прецени направените оплаквания и обстоятелствата по делото, намира частната жалба за допустима по реда на чл.274 ал.2 от ГПК. Разгледана по същество,същата е основателна. Съображенията на състава на ВКС,3-то г.о за недопустимост на молбата с правно основание чл. 248, ал.1 ГПК в обжалваната част не се споделят от настоящия състав на ВКС,предвид следното: Молбата за изменение на решението в частта за разноските е депозирана на 25.10.2019г,като е спазен едномесечния срок в чл. 248, ал.1 ГПК. Подадена от легитимирана страна по делото ,с право на разноски с оглед на неговия изход ,съответно с право да иска допълване или изменение на решението в тази част. Основание за неразглеждане на молба за допълване на решение в частта за разноските има ,когато горните две условия не са изпълнени като процесуални предпоставки,а също и когато не е бил представен списък по чл.80 ГПК,което обаче не е процесуално условие пред искане за допълване по чл. 248, ал.1 ГПК в случаите на постановено решение, при което произнасяне по разноските липсва,съгласно разясненията в ТР№6/2012г ОСГТК. В случая и двете условия са изпълнени.Молбата е била допустима и подлежи на разглеждане по същество от съда, постановил решението.Искането в нея е било решението от 27.02.2019г да бъде изменено (с оглед приетото от съда,че на страните не следва да се присъждат разноски за производството пред ВКС) но и допълнено,тъй като в него е липсвало произнасяне по разноските по делото, направени в предходните две инстанции. С определението от 02.12.2019г съставът на ВКС 3-то г.о. е разгледал молбата за изменение на решението си по отношение на разноските в касационното производство ,както е уточнил изрично и в мотивите на определението.Оставил е молбата в тази част без уважение с определение, което не подлежи на обжалване.Не е разгледал същата касателно разноските в предходните инстанции. Констатира се по делото ,че до приключване на производството в съответните първа и въззивна инстанции ответникът по иска за обезщетение, ищец по насрещния иск ,касатор по гр.д.№1446/2919г по описа на ВКС и молител в производството по чл.248 ГПК Георги К. Дончев,в качеството му на ЕТ Антоанета -Ц-Г.Дончев е искал разноски да бъдат присъдени, както следва: пред първа инстанция в съдебно заседание на 12.04.2017г,заявено от пълномощника на страната,пред Софийски граски съд - с въззивната жалба и в съдебно заседание от 05.12.2018г чрез пълномощника на страната,с позоваване на представен списък/стр№56 по описа на делото/;пред Върховен касационен съд - с касационната жалба и в съдебно заседание.Бил е представен списък по чл. 80 ГПК – пред съответните инстанции,за разноските в тези инстанции ,в списъка представен в касационното производство са били включени само разноските за касационното производство. Съобразно правилото на чл.78, ал. 1 и ал. 3 ГПК всяка от страните в исковия процес има право да репарира разноски от насрещната страна, пропорционално на уважената или отхвърлена част от иска в зависимост от процесуалното си качество на ищец или ответник. Отговорността за съдебни разноски е акцесорна ,в зависимост от крайния изход на спора, в случая определен с окончателното решение на ВКС.Този краен изход рефлектира върху разпределението на разноските във всички съдебни инстанции /първа, въззивна и касационна/ и ако присъждането на такива е поискано своевременно в съответната инстанция,следва да бъде съобразено от съда при решаване на делото, вкл. от касационната инстанция.С решението си ВКС е намалил наполовина присъденото от въззивния съд обезщетение по чл. 200,ал.1 КТ което се дължи на двамата ищци по делото, така окончателното определяне на разноските в производството следва да е съответно на изхода на делото,съобразно уважената и отхвърлена част от исковете в постановеното от ВКС решение по същество,което решение в случая не е по целия спорен предмет-насрещният иск е бил отхвърлен и въззивното решение е влязло в сила.Тази особеност касае предпоставки за присъждане на разноските съобразно правилата на чл.78, ал.1,ал.3 и чл.81 ГПК за определянето им,а не процесуалната допустимост на молбата за допълване на решение в частта по разноските, която съставът на ВКС 3-го г.о е оставил без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о