Определение № 183 от 06.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6281/2013 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 99/18.06.2013 на Ямболския окръжен съд по гр.д. № 196/2013, с което е потвърдено решение № 173/14.03.2013 на Ямболския районен съд по гр.д. № 257/2013, с което са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Недоволна от решението е касаторката С. Д. Б., представлявана от адв. Ц. Б. от САК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за значението на обстоятелството, че липсващите документи, съдържащи класифицирана информация са с изтекъл срок на защита и как се отразява това на тежестта на извършеното нарушение на трудовата дисциплина, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и се разрешават се противоречиво от съдилищата. Ответникът по жалбата В. ф. *****, Я., представляван от юрк. М. я оспорва, като счита, че въззивният съд е съобразил установената съдебна практика по повдигнатите правни въпроси. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника като „завеждащ регистратура за класифицирана информация” по безсрочен трудов договор. Считано от 29.06.2012 г. тя е преназначена като „главен специалист” в отдел „Финанси”. При сдаването и приемането на регистратурата е констатирана липсата на два документа от 2007 г., съдържащи класифицирана информация, която липса не е отразена в протокола за сдаване и приемане на регистратурата. С ищцата е проведен разговор, след като са й предявени събраните доказателства, но тя е отказала да даде обяснения и да подпише съставения протокол. Оспорваното наказание „дисциплинарно уволнение” е наложено със заповед № 832/10.10.2012 поради неизпълнение в пълен обем на задълженията, с което са създадени предпоставки за осъществяването на нерегламентиран достъп до класифицирана информация и опит за прикриване на нарушението чрез съставянето на неверен протокол за сдаване и приемане на регистратурата. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставените правни въпроси обуславят решението по делото, но те нямат претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че настъпването на вредоносен резултат не е необходим елемент от фактическия състав на дисциплинарното нарушение, но има значение за определяне на тежестта на нарушението. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение