Определение № 50038 от 10.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 2714/2021 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба, подадена от Й. Н. М. от [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, за изменение на постановеното по настоящото дело определение № 50643 от 01.12.2022 г. в частта за разноските. В молбата се поддържа, че с определението молителят е осъден да заплати на Гаранционен фонд юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., като с оглед изхода на делото, приключило с недопускане на касационно обжалване без разглеждане по същество на подадената касационна жалба, положените усилия от юрисконсулта на Гаранционния фонд, изразяващи се единствено в подаване на бланкетно становище, не следва да бъдат овъзмездявани с присъждане на дължимо от касатора юрисконсултско възнаграждение. Допълнително сочи, че ответникът по касация не е конкретизирал юрисконсултско възнаграждение в какъв размер претендира, нито е представил списък по чл. 80 ГПК. Релевира и възражение за прекомерност на възнаграждението. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не са депозирани писмени отговори от Гаранционен фонд, с БУЛСТАТ:[ЕИК], [населено място] и конституираното като трето лице – помагач на негова страна „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп““ ЕАД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място]. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение, като прецени данните по делото и становището на молителя, приема следното: Молбата за изменение на определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество, молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. С определение № 50643 от 01.12.2022 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение № 488 от 13.05.2021 г. по гр. д. № 3570/2020 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение № 8643 от 19.10.2019 г. по гр. д. № 6059/2017 г. на Софийски градски съд, в частта, с която касаторът, настоящ молител, е бил осъден да заплати на Гаранционен фонд, по иск с правно основание чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.) сумата 27 606.56 лв., представляваща платено от Фонда обезщетение за неимуществени и имуществени вреди в полза на пострадалия К. Г. Г., възникнали при ПТП от 27.07. 2005 г., причинено виновно от Й. Н. М., както и в частта за присъдените в тежест на касатора съдебноделоводни разноски. Предвид изхода на производството по чл. 288 ГПК и с оглед направеното от ответника по касация в отговора на касационната жалба искане за присъждане на сторени разноски в производството пред ВКС, представляващи юрисконсултско възнаграждение, с определението съставът на ВКС е осъдил Й. Н. М. да заплати на Гаранционен фонд юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (ред. ДВ бр. № 8/2017 г.), в полза на юридическите лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. С чл. 37 от Закона за правната помощ е предвидено заплащането на възнаграждението за правна помощ да се определя съобразно наредба на Министерския съвет на Република България. В рамките на законовата делегация е приета Наредба за заплащането на правната помощ (обн. ДВ бр. № 5/17.01.2006 г., с последващи изменения и допълнения), според чл. 25, ал. 1 на която – в редакцията към датата на подаване на отговора на касационната жалба, възнаграждението по дела с определен материален интерес е в размер от 100 до 300 лв. Определянето на размера на възнаграждението за предоставената по всяко конкретно дело правна помощ е правомощие на съда, разглеждащ делото, като при присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК съдът е обвързан от ограничението възнаграждението да не надхвърля установения в цитираната Наредба максимален размер от 300 лв. При постановяване на определението за недопускане на касационно обжалване на решението по гр. д. № 3570/2020 г. на Софийски апелативен съд настоящият състав на ВКС е преценил, че с оглед релевантните за размера на възнаграждението факти и правната защита, осъществена от представляващия Гаранционен фонд юрисконсулт, на Фонда следва да се присъди възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП в размер на 150 лв. Възнаграждението не надхвърля ограничителния праг, предвидения в Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразено е с вида и количеството на извършената от процесуалния представител – юрисконсулт, дейност за правна защита и няма основание да бъде намалявано до минималния размер от 100 лв., нито пък изобщо да не бъде присъждано. Обстоятелството, че касационната жалба не е разгледана по същество, не е аргумент за недължимост на възнаграждението в присъдения от съда размер. По тези съображения, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение