Определение № 1639 от 18.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1088/2024 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Клейрмонт холдингс лимитид“ Република Кипър и от „Лео овърсийс лимитид“ Република Кипър срещу определение № 192/ 25.03.2024 г. по в.т.д. № 635/2023 г. на Софийски апелативен съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е изменено постановеното по делото решение № 772/12.12.2023 г. в частта за разноските, като присъдените в полза на двете дружества разноски за двете съдебни инстанции са намалени както следва: на „Клейрмонт холдингс лимитид“ от 6 895,40 лв. на 4 972,70 лв. и на „Лео овърсийс лимитид“от 6945,40 лв. на 5 022,70 лв. В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Излагат се твърдения, че Софийски апелативен съд не е извършил обща преценка на сложността на делото и неправилно е намалил присъдения хонорар, като бланкетно е посочил, че е проведено само едно заседание пред въззивната инстанция и не са събирани доказателства. Сочи се противоречие с определение № 253 от 29.05.2017 г. по ч.т.д.№ 2614/2016 г. на ВКС, I т.о., съгласно което в хипотезата на възражение за прекомерност преценката относно намаляване на присъдения хонорар се извършва въз основа на множество фактори, които според жалбоподателя в конкретния случай не са били съобразени от въззивния съд. Твърди се, че в случая делото се отличава с фактическа и правна сложност с оглед обема на търсената защита, двойната размяна на книжа, представените по делото доказателства, допълнително направените доказателствени искания, както и извършения разпит на няколко свидетели. Претендира се отмяна на атакуваното определение на Софийски апелативен съд и постановяване на определение, с което изцяло да се отхвърли депозираната от „Благоевград- БТ“ АД молба по чл. 248 ГПК. Ответникът по частната жалба- „Благоевград- БТ“ АД е депозирал в срока по чл. 276 ал.1 ГПК писмен отговор, в който е изразил становище за неоснователност на жалбата и е заявил искане за потвърждаване на обжалваното определение. Върховен касационен съд в състав на Второ търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице и е насочена срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите, поради което я намира за допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Въззивният съд е бил сезиран с молба по реда на чл. 248 ГПК, подадена от „Благоевград- БТ“ АД, за изменение на постановеното решение в частта за разноските, с направено възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. В молбата са изложени съображения, че сложността на делото не предполага толкова завишено адвокатско възнаграждение, както и за липсата на основание да се начислява адвокатско възнаграждение за всяко едно от дружествата- жалбоподатели поотделно. Въззивният съд е счел така подадената молба за частично основателна. За да се мотивира, е посочил,че производството пред въззивната инстанция е приключило в едно съдебно заседание, без събиране на доказателства, поради което е приел за адекватен определения минимален размер съгласно чл.7 ал.1 т.10 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който възлиза на 1250 лв. без ДДС или 1500 лв. с включен ДДС. Според апелативния съд адвокатското възнаграждение се дължи на всяко едно от дружествата поотделно, тъй като всяко едно от тях е самостоятелна страна в процеса и има право на самостоятелни процесуални действия, като ползва адвокатска защита, за която му се полагат разноски съобразно изхода на спора, в случай че са доказани. По отношение на разноските, направени в първата инстанция съдът е констатирал,че страната не е заявила своевременно възражение за прекомерност при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд. Позовавайки се на трайната съдебна практика, че когато страната, която се позовава на прекомерност, е имала възможност да се запознае и вземе отношение по искането на насрещната страна за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в рамките на съответното производство, но е пропуснала да го стори, не може да иска намаляване на тези разноски по реда на чл. 248 ГПК пред по-горната инстанция.Поради това въззивният съд е приел, че молбата за изменение на решението по отношение на направените в първата инстанция разноски следва да бъде оставена без уважение. Настоящият съдебен състав намира така постановеното от въззивния съд определение за правилно. Със същото съставът е намалил първоначално определените с решението му размери на дължими разноски за двете инстанции само в частта относно платените от двамата частни жалбоподатели за процесуално представителство в производството пред въззивната инстанция адвокатски възнаграждения, претендирани от тях, съгласно представения списък в размери от по 3 422, 70 лв. с ДДС. Поради това относими към този резултат са само обстоятелствата, свързани с проведеното въззивно производство. В това отношение настоящият състав констатира,че упълномощеният от двете дружества адвокат С. Н. е подал обща въззивна жалба от тяхно име, в която няма искания за събиране на доказателства и не са били наведени оплаквания, предпоставящи извършването на процесуални действия за поправяне на процесуални пропуски от първата инстанция; проведено е едно съдебно заседание, в което не са извършвани процесуални действия, а адвокатът е пледирал в подкрепа на изложеното във въззивната жалба; писмена защита не е представена. При тези обстоятелства изводът на въззивния съд,че производството пред него не се отличава с фактическа и правна сложност, обуславяща по-висок от минимално определения, съгласно наредбата размер на адвокатско възнаграждение, а именно – 3000 лв. с ДДС общо за двамата ищци. Предвид изложеното, обжалваното определение Софийски апелативен съд следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение