Решение № 3128 от 19.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1283/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Ръководителя на Управляващия орган по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020г., чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 1111/21.11.2025г., постановено по адм. д. № 349/2025 г. по описа на Административен съд - Монтана, с което е отменен издаден от него Акт за установяване на публично вземане № АПДВ-1/25.02.2022 г. / АУПДВ/. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е недопустим, а в условията на евентуалност - неправилен поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че оспорването, инициирало производството пред първостепенния съд, е просрочено, тъй като издаденият АУПДВ е връчен по реда на чл. 18а, ал.10 АПК на 16.04.2025г. и срокът за обжалването му е изтекъл на 30.04.2025г. Сочи, че жалбата до съда е депозирана на 20.10.2025г., с оглед на което е процесуално недопустима. В тази насока излага конкретни доводи и претендира обезсилване/отмяна на обжалваното решение или отхвърляне на оспорването, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – „НюМат“ ООД, гр. Монтана, с писмен отговор и в о.с.з.оспорва основателността й и претендира присъждане на осъществените разноски. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като съобрази наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд -Монтана е законосъобразността на АУПДВ №АПДВ-1/25.02.2022 г., издаден от Ръководителя на Управляващия орган по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 г., с който на „НюМат“ ООД е установено подлежащо на възстановяване публично вземане в размер на 14 292 лв. на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 ДОПК, представляващо неправомерно получена сума, финансирана със средства от ЕСИФ, по договор №BG16RFOP002-2.024-0040-С01 по проект "Геометрични модели, базирани на траектории на рационални криви на Безие". За да достигне до извод за допустимост и основателност на оспорването първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: За издаването на процесния АУПВ са изпращани няколко съобщения на адреса на управление на „НюМат“ ООД, но са връщани с отбелязване "непотърсено". Без да е предприел действия за връчване чрез ИСУН 2020, органът е пристъпил към съобщаване по реда на чл. 18а, ал. 10 АПК, за което е съставил 2 бр. протоколи за публично оповестяване на съобщение за издаден АУПДВ, съответно поставено на 08.04.2025 г. и свалено на 16.04.2025г. на информационно табло на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" към Министерство на иновациите и растежа. Според първостепенния съд, така проведеното връчване е нередовно, тъй като разпоредбата на чл. 18а, ал. 10 АПК е приложима само след изчерпване на реда по предходните алинеи на чл. 18а АПК. Поради това е приел, че оспореният АУПДВ е съобщен на неговия адресат посредством получено съобщение от НАП на 15.10.2025г., с оглед на което депозираната срещу него на 20.10.2025г. жалба не е просрочена. При преценка на нейната основателност, решаващият състав е съобразил, че на 05.06.2019 г. между "НюМат" ООД като бенефициер и Министерството на икономиката, в чиято структура е Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност", определена за Управляващ орган по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020г., е сключен АДПБФП№ BG16RFOP002-2.024-0040-C01 по проект BG16RFOP002-2.024-0040 "Геометрични модели, базирани на траектории на рационални криви на Базие" въз основа на одобрен за финансиране проект с размер на БФП - 249 800 лева за срок от 18 месеца. След подаден финален отчет по проекта Управляващият орган е извършил проверка, при която е достигнал до извода, че посоченият разход за закупуване на 3D принтер и консумативи е недопустим. С писмо изх. № 26-Н-109 от 25.11.2021 година същият е уведомил бенефециера за своята констатация, срещу която дружеството е депозирало възражение, обосноваващо необходимост от наличието на 3D принтер за реализицията на предприемаческата му идея. След преценка за неоснователност на изложените във възражението доводи, на 25.02.2022г. Управляващият орган е издал процесния АУПДВ в размер на 14 292 лева, представляващи неправомерно получена сума за закупуване на 3D принтер и консумативи за него. Актът е издаден на основание чл. 35, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Наредба № Н-3 от 22 май 2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество, по реда на чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, във връзка с чл. 62, ал. 1- 3 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и на основание Заповед № РД-16-7 от 06.01.2022 година на министъра на икономиката и индустрията и министър на иновациите и растежа. При тези релевантни факти и обстоятелства, първостепенният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган и в законоустановената форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и с неговата цел. Решаващият състав е подчертал, че Управляващият орган директно е пристъпил към издаване на акт за установяване на публично вземане, без да е установил, че определеният разход е недопустим. След като разходът за закупуване на процесния 3D принтер и консумативи за него вече е бил приет от управляващия орган за допустим и е верифициран, то оспореният АУПДВ е издаден в рамките на недопустимо производство, чието образуване не е предшествано от стабилно решение за отказ за верификация, с което вземането да се установи безспорно по основание и размер. Според съда, за да се издаде акт при условията и реда на чл. 166, се изисква недължимо платените суми да са възникнали въз основа на административен акт, какъвто акт по смисъла на ЗУСЕФСУ е влязло в сила решение на УО за установена финансова корекция/отказ от верификация, какъвто в случая липсва. След като разходите по проекта вече са верифицирани, то не е допустимо с последващ АУПДВ да се разпореди част от тези разходи да бъдат възстановени по реда на чл. 166, ал. 2, т. 8 ДОПК, без да е проведено административно производство по възобновяване по реда на чл. 99 и сл АПК и отмяна на влязъл в сила акт, с който верифицираните вече разходи за 3 D принтер по проекта са приети за допустими. Производството по установяване на недължимо платени суми и това по верификация на заявени с искане за плащане разходи по чл. 60 и сл. от ЗУСЕФСУ са две същностно различни по своя характер процедури, инициирани по различен ред, прилагани на различно основание и в различни производства. В единия случай органът, сезиран с искане за верификация на извършени по съответния проект разходи, извършва първична проверка за допустимост на тези средства, съобразявайки правилата по чл. 57 от ЗУСЕФСУ и документите, приети по реда на чл. 26, ал. 1 от с. з., в резултат на което се произнася с акт, обективиращ становището му досежно съответствието на така заявените разходи с поставените от законодателя и УО изисквания. В другия случай се извършва повторна преценка на вече платени средства, която следва съвсем различен ред, а именно – производството по чл. 166 от ДОПК, завършващо с акт за установяване на публично държавно вземане. На следващо място съдът е приел, че оспореният АУПДВ противоречи на принципите на АПК и на редица решения на Съда на Европейския съюз, които подчертават правото на страната да бъде изслушана преди спрямо нея да бъде издаден акт с неблагоприятна мярка. СЕС е изтъкнал, че "това задължение тежи върху административните органи на държавите-членки, когато те вземат решения, попадащи в приложното поле на общностното право, дори когато приложимото общностно законодателство не предвижда изрично подобно изискване" - Решение от 18 декември 2008, Soprop й, С-349/07, EU: C: 2008: 746, точка 38; решение от 01 октомври 2009, F. S., С-141/08Р, EU: C: 2009: 598, точка 83. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора, че оспорването, инициирало производството пред първостепенния съд, е просрочено. Съгласно чл. 61, ал.1 АПК административният акт се съобщава по реда на чл. 18а, чиято алинея 9 предвижда, че когато страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, съобщаването се извършва чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, съобщението се пуска и в нея. В съобщението се посочва, че документите или книжата са оставени в канцеларията на органа или на съда и могат да се получат в едноседмичен срок. Документите или книжата се смятат за връчени с изтичането на срока за получаването им от канцеларията на органа или на съда. Както правилно е посочил решаващият състав, приложимостта на чл. 18а, ал.10 АПК е обусловена от изчерпването на реда по предходните алинеи, което в случая не е сторено от административния орган. Именно поради това не може да се приеме, че с изтичането на 7- дневния срок от поставяне на съобщението на таблото за обявления или в Интернет страницата на съответния орган процесният АУПДВ следва да се смята за надлежно връчен на неговия адресат. При представените доказателства, че „НюМат“ ООД за първи път е узнало за акта на 15.10.2025г., законосъобразно съдът е приел, че депозираната на 20.10.2025г. жалба не е просрочена и следва да бъде разгледана по същество. При преценката на основанията за законосъобразност на оспорения АУПДВ, решаващият състав е изложил подробни и правомерни мотиви, които изцяло се споделят от настоящия състав и към които той препраща на основание чл. 221, ал.2 АПК. Правилата за възстановяване на суми по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество са регламентирани в Наредба № Н-3 от 22.05.2018 година за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество. Съгласно чл. 35, ал. 1 от Наредбата, бенефициерът възстановява предоставената с акта по чл. 2, ал. 1 финансова подкрепа, когато е: 1. определена индивидуална финансова корекция; 2. недължимо платена или надплатена, както и неправомерно получена или неправомерно усвоена сума по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. В алинея втора и трета на същата норма е определен редът, по който следва да бъде издаден актът за възстановяване на сумата. Според алинея втора, в случаите по ал. 1, т. 1 Управляващият орган определя сумата за възстановяване и отчита вземане по програмата въз основа на акта по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, а според алинея трета в случаите по ал. 1, т. 2 Управляващият орган отчита вземане въз основа на акт за установяване на публично вземане, издаден във връзка с чл. 62 от Закона за публичните финанси по реда на чл. 166, ал. 2 от ДОПК. В случаите на недължимо платена сума, получена при финално плащане по административен договор, възстановяването й следва да стане по реда на алинея трета, т. е. чрез издаване на акт за установяване на публично държавно вземане по чл. 166, ал. 2 от ДОПК. Така очертаната нормативна уредба сочи, че издаването на оспорения АУПДВ при конкретната фактическа установеност е обусловено от наличието на стабилно решение на УО за установена финансова корекция/отказ от верификация, каквото в случая липсва. След като разходите по проекта са верифицирани, то неправомерно е с последващ АУПДВ да се разпореди част от тези верифицирани разходи да бъдат възстановени по реда на чл. 166, ал. 2, т. 8 ДОПК, без да е проведено административно производство по възобновяване по реда на чл. 99 и сл. АПК и отмяна на влязъл в сила акт, с който разходите за 3 D принтер по проекта са приети за допустими. /в т.см. Решение № 7521 от 10.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 590/2023 г., VIII о./ В тази хипотеза публичното държавно вземане се явява неустановено по основание и размер поради липсата на решение за отказ за верификация, с оглед на което оспореният АУПДВ е издаден при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. / така и Решение № 3475 от 2.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 782/2025 г., VIII отд. и Решение № 5393 от 30.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1000/2024 г., VII отд./. Като е достигнал до същия краен извод, АС- Монтана е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на „НюМат“ ООД следва да се присъдят разноски за касационното производство, възлизащи на сумата от 870 евро заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение