Определение № 4911 от 07.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3406/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 254 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. А. С. срещу Разпореждане №3098 от 17.03.2026 г. на Административен съд (АС) - Пловдив по адм. дело №698/2026 г. С разпореждането е отхвърлено искането на И. А. С., на основание чл. 250 АПК, съдът да установи, че действията на органите на сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Пловдив по отнемане и задържане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) представляват незаконосъобразни фактически действия, да разпореди незабавно прекратяване на тези действия и да задължи органите на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив да върнат СУМПС на И. А. С.. Частният жалбоподател - И. А. С. излага, че с влязлото в сила на 03.12.2025 г. споразумение по НОХД № 588/2025 г. на Районен съд - Харманли му е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от 22 месеца, считано от 21.01.2021 г.“ Съгласно чл. 383 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 413, ал. 1 НПК този съдебен акт има силата на влязла в сила присъда и е задължителен за всички държавни органи. От така определения начален момент следва, че наказанието е изтекло на 21.11.2022 г. Въпреки това първоинстанционният съд е възприел наличие на неизтърпян остатък от наказанието въз основа на административно становище на орган на МВР. По този начин съдът недопустимо е игнорирал един влязъл в сила съдебен акт, който е задължителен за всички държавни органи. С възприетата от съда теза се стига до недопустимо фактическо удължаване на срока на наказанието. Административният орган няма правомощия да „преизчислява" наказанието, както и да въвежда „остатък", различен от съдебно определения. След изтичане на наказанието не съществува действащо наказание, както и не съществува административен акт, който да оправомощава административния орган да задържа СУМПС. Действията на органите на МВР по отнемане и задържане на СУМПС на 07.01.2026 г. представляват фактически действия без правно основание, попадащи в хипотезата на чл. 250 АПК. Доводите в разпореждането за липса на документи, позовавайки се на Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба № I-157 от 01.10.2002 г.), са ирелевантни за конкретния случай и не могат да обосноват задържане на СУМПС, тъй като, тази наредба урежда реда за връщане на СУМПС и не създава основание за продължаващо отнемане при изтърпяно вече наказание. Насочването към прокуратурата е неправилно, тъй като предмет на спора е липсата на правно основание за действията, а не изпълнение на наказание, което по същество представлява отказ от ефективна съдебна защита. Предвид изложеното прави искане разпореждането да бъде отменено, да се разпореди прекратяване на действията по задържане на СУМПС и да се задължат органите на сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - Пловдив да върнат СУМПС. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – началникът на сектор “Пътна полиция” при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Пловдив, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Прави искане разпореждането да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на претендираните от частния жалбоподател разноски. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима, подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 254 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното разпореждане АС - Пловдив е отхвърлил искането на И. А. С., на основание чл. 250 АПК, съдът да установи, че действията на органите на сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи ОДМВР – Пловдив по отнемане и задържане на СУМПС представляват незаконосъобразни фактически действия, да разпореди незабавно прекратяване на тези действия и да задължи органите на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив да върнат СУМПС на И. А. С.. За да постанови този резултат съдът е установил, че със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 21-0271-000038 от 21.01.2021 г. издадена от полицай в ОДМВР – Хасково, РУ – Харманли, на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на С. временно е отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не за повече от 18 месеца. Съгласно представени от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив данни, на 03.11.2022 г. СУМПС на водача е било възстановено на основание изтекъл срок на ЗППАМ, като в посочения период се твърди, че същият е изтърпял лишаване в размер на 1 година и 12 дни, като все още не е бил решен въпросът за отговорността и не са били налице законовите предпоставки за задържане на СУМПС. На 03.12.2025 г. по НОХД № 588/2025 г. на Районен съд – Харманли, е одобрено споразумение, с което на И. А. С., за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК), на основание чл. 343г НК е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 22 месеца, с начална дата 21.01.2021 г. (от датата на изземване на СУМПС съгласно ЗППАМ № 21-0271-000028 от 21.01.2021 г.). От Писмо по вх. № 103000-1059 от 19.01.2026 г. на началник сектор „Пътна полиция“, съдът е установил, че след приспадане на лишаването от право да управлява МПС със ЗППАМ на И. А. С. са му останали да изтърпи 18 дни, а именно до 25.01.2026 г. С Протокол за доброволно предаване УРИ 435р-232 от 07.01.2026 г. М. В. С. доброволно е предала СУМПС на И. А. С., като е отразено, че същият отсъства от града. При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че действията на органите на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив, свързани с отнемането и задържането на СУМПС на С. са основани на привеждането в изпълнение на наказанието „лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 22 месеца, с начална дата 21.01.2021 г. (датата на изземване на СУМПС съгласно ЗППАМ № 21-0271-000028/21.01.2021 г.), наложено на С. с Определение от 03.12.2025 г. по НОХД № 588/2025 г. по описа на Районен съд – Харманли. Съдът е посочил, че съгласно чл. 237, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) наказанието лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност се изпълнява от органите, които признават това право и контролират упражняването му и от ръководителите на учрежденията, предприятията и организациите, където осъдените работят – в настоящия случай от органите на МВР. Редът за издаване и отнемане на свидетелствата за управление на МПС е регламентиран в Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. В чл. 20 от посочената наредба са определени юридическите факти, при чието настъпване органът изземва, а в чл. 24 - при чието наличие връща отнетото свидетелство за управление. И в двата случая не е необходимо каквото и да било волеизявление на органа, за да настъпи съответният резултат - отнемането или връщането, както не е необходимо и изрично искане за тяхното извършване - органът ги дължи, независимо дали субектът е направил или не искане за извършването им. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 3 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г., отнетите свидетелства за управление на МПС с наложено наказание лишаване от право да се управлява МПС на основание чл. 174, ал. 2 ЗДвП или чл. 343г НК, каквото е процесното такова, се връщат след представяне на предвидените в ЗДвП документи, каквито документи не се констатира да са били представени от С.. Съдът е посочил, че доколкото, съгласно чл. 5, ал. 1 ЗИНЗС, прокуратурата упражнява надзор за спазване на законността при изпълнение на наказанията, съгласно Закона за съдебната власт, при твърдения за неспазване на закона във връзка с изпълнението на наказанието, наложено по НОХД № 588/2025 г. на Районен съд – Харманли, И. С. следва да се обърне към прокурора, осъществяващ надзор за законност по привеждане в изпълнение на присъдите в съответната прокуратура. Установил е също, че отнемането на СУМПС по административен ред е отчетено от съда на основание чл. 59 НК с определението по НОХД № 588/2025 г. по описа на Районен съд – Харманли, поради което отнемането на СУМПС на И. С. е извършено и се основава на разпоредбите на ЗИНЗС и на НПК, свързани с привеждане в изпълнение на наказание лишаване от право да се управлява МПС. Предвид изложеното съдът е достигнал до извод, че не е налице неоснователно действие на административен орган или длъжностно лице, което да не е основано на закона, а искането на И. С. с правно основание в чл. 250 АПК, следва да бъде отхвърлено. Разпореждането е правилно. С разпоредбата на чл. 250 от раздел I, глава ХV АПК е нормативно регламентирана защита срещу фактически действия на административни органи и техните длъжностни лица, които не са административни актове и не се извършват в изпълнение на административни актове или закона. Производството по този ред е допустимо в хипотезите, когато са налице фактически действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице (и в двата случая те са носители на властнически правомощия, овластени по силата на закона), които не произтичат от сочените основания. В конкретния случай на 03.12.2025 г. по НОХД № 588/2025 г. на Районен съд – Харманли, е одобрено споразумение, с което на И. А. С., за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, на основание чл. 343г НК е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 22 месеца, с начална дата 21.01.2021 г. СУМПС на С. фактически е било отнето на 21.01.2021 г. (предвид издадена ЗППАМ) и върнато на 03.11.2022 г. След приспадане на лишаването от право да управлява МПС със ЗППАМ на И. А. С. са останали да изтърпи 18 дни до изтичането на пълния срок от 22 месеца, което наказание той е изтърпял в периода от 07.01.2026 г. до 25.01.2026 г. Видно от представеното в първоинстанционния съд становище от 17.03.2026 г. от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив, водачът не е представил удостоверение за психологическа годност (УПГ), каквото следва да представи във връзка с присъдата по чл. 343б, ал. 1 НК, за да получи СУМПС. Съгласно чл. 152, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗДвП министърът на транспорта и съобщенията определя изискванията за психологическа годност на водачите на моторни превозни средства и условията и реда за психологическото изследване на водачите, които са лишени от право да управляват моторно превозно средство на основание чл. 174, ал. 2 и 3, водачите, на които временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство по реда на чл. 171, т. 1, буква "а", както и на водачите, които са лишени от правото да управляват моторно превозно средство на основание чл. 343г от Наказателния кодекс. Посоченато е осъществено с издаването на Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания (Наредба № 36 от 15.05.2006 г./Наредбата). В чл. 1, ал. 1, т. 7 от Наредбата е регламентирано, че с тази наредба се определят изискванията за психологическа годност и условията и редът за провеждане на психологическите изследвания на водачите, които са лишени от право да управляват МПС на основание чл. 343г НК. Съгласно чл. 11, ал. 5 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. лицата по чл. 1, ал. 1, т. 6 и 7 се явяват на психологическо изследване след изтичане на срока на наказанието. В случая И. А. С. не е представил доказателства на административния орган, че след изтичането на срока на наложеното му наказание – 25.01.2026 г. се е явил на изискуемото от закона психологическо изследване. Предвид посоченото не са изпълнени всички уславия за връщането на СУМПС на С., а задържането му се основава на закона. Ето защо правилен е изводът на първоинстанционния съд, че действията по задържането на СУМПС на С. не подлежат на преустановяване по реда на чл. 250, ал. 1 АПК. За да се предизвика разпоредената от цитираната правна норма последица - прекратяване на неоснователни действия, то следва да е налице отрицателна предпоставка - липса на административен акт, респективно липса на закон, които да обосновават извършването им, каквато в случая не е налице. Оспореното разпореждане е правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение