Определение № 303 от 03.07.2025 г. на ВКС по н. д. № 615/2025 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 43, т. 1 НПК за промяна на местната подсъдност за разглеждане на н.о.х.д. № 5455/2025 г. по описа на Софийски районен съд. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, като обсъди материалите по делото намери, че не са налице условията по чл. 43, т. 1 НПК за промяна на местната подсъдност по следните съображения: В Софийски районен съд /СРС/ е образувано н.о.х.д. № 5455/2025 г. по внесен обвинителен акт от Софийска районна прокуратура срещу обвиняемия М. А. Я. за престъпление по чл. 209, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 НК. С разпореждане от 29.06.2025 г. съдията - докладчик по делото прекратил съдебното производство по същото и го изпратил на ВКС за промяна на местната подсъдност по реда на чл. 43, т.1 НПК, поради това, че 34 от общо 49 от свидетелите по списъка живеели извън района на действие на СРС, като от явяването им пред този съд могат да претърпят затруднения – „човешки, здравословни, финансови, загуба на време за придвижване до съдилищата на основните съдебни райони, поради трафик например, който е характерен с по - голяма интензивност за гр. София, за разлика от интензивността му в останалите градове в страната и с оглед по - замърсения въздух в столицата на Република България, за разлика от въздуха, който е по - чист в останалите градове, в които са ситуирани съдилищата равни по степен на Софийски районен съд“. Разпоредбата на чл. 43, т.1 НПК предвижда възможност ВКС да реши делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, когато много обвиняеми или свидетели живеят в района на другия съд. Смисълът на посочената разпоредба е да не се създават прекомерни затруднения, свързани преди всичко с разглеждането на делото и своевременното му приключване. За да се промени подсъдността следва да има друг съд, еднакъв по степен с местно компетентния, в района на който или в близост до него да живеят по - голямата част от обвиняемите или свидетелите, за да се минимизират евентуалните трудности, свързани с тяхното призоваване и явяване пред съда. В конкретния случай, единственият съд, в района на който живеят много от свидетелите, е Софийски районен съд. В гр. София живеят петнадесет от общо 49 свидетеля от списъка към обвинителния акт. Петима от свидетелите живеят в близост до гр. София - гр. Перник, гр. Банкя, с. Кладница, с. Волуяк, а петима по - близо до столицата, отколкото до други големи градове - в гр. Враца, гр. Плевен, гр. Гоце Делчев, гр. Петрич, гр. Солун. Останалите свидетели живеят в различни градове и села в Република България: 4 - ма в гр. Варна, 3 - ма в гр. Бургас, 2 - ма в гр. Пловдив, 2 - ма в гр. Казанлък и по един в гр. Карлово, гр. Пазарджик, гр. Велико Търново, гр. Сливен, гр. Свищов, гр. Лясковец, гр. Генерал Тошево, с. Поповци /обл. Габрово/, с. Долна махала /обл. Пловдив/, с. Шумата /обл. Севлиево/, с. Варвара /обл. Пазарджик/. В нито едно от посочените населени места не живеят свидетели, които да надхвърлят броя на тези живеещи в гр. София и в близост до него. В този смисъл няма друг съд, в района на който или в близост до него да живеят повече свидетели от тези, живеещи в района на действие на СРС. Доколкото в чл. 43, т.1 НПК законодателят допуска възможността за промяна на местната подсъдност само въз основа на количествения критерий - „много от обвиняемите или свидетелите живеят в район на другия съд“, който в настоящия случай не е изпълнен, ВКС не счита за необходимо да обсъжда останалите аргументи на съдията - докладчик, свързани с натовареността на трафика и мръсния въздух в столицата. Предвид на така установеното, ВКС не намира основание за промяна на местно компетентния съд, съобразно предвидената в чл. 43, т.1 НПК възможност, поради което делото следва да бъде върнато на Софийски районен съд за продължаване на съдебното производство по него. С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, І - во наказателно отделение