Определение № 445 от 14.09.2011 г. на ВКС по д. № 442/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.2, вр. с ал.1 и чл.66, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Холдинг [фирма] срещу определение на Софийски градски съд по гр.д. №764/10 г., с което е отказано възстановяване на срока за внасяне на държавна такса за подадената от дружеството касационна жалба. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение и е допустима, но неоснователна: Въззивният съд е отхвърлил молбата за възстановяване на срока, като е приел, че за пропускането му не са налице особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. Отсъствието поради заболяване на юрисконсулта на поделението в периода, когато чрез зам. директора му е получено съобщението за внасяне на таксата, започнал е да тече и е изтекъл срокът за това, няма характер на такова обстоятелство. Този извод, макар и да не е достатъчно и точно мотивиран в определението на ГС, по същество е правилен и следва да се сподели. Съобщението за внасяне на държавна такса – в определен размер и срок, е редовно връчено на касатора, чрез заместник директора му – чл.50, ал.3 от ГПК и оттогава е започнал да тече срокът за изпълнение на указанието. То е за фактическо действие, достатъчно уточнено е и не е необходимо изпълнител да е непременно юрисконсултът - процесуален представител на дружеството. И в негово отсъствие дружеството – независимо от реорганизациите и ежедневните производствени задачи по извършване и грижа за безопасността на ж.п. транспорта, е могло и е следвало да изпълни чрез съответните длъжностни лица указанията на съда. Частната жалба е неоснователна – определението на ГС е правилно и следва да бъде оставено в сила, поради което ВКС на РБ, трето г.о.