Решение № 1565 от 11.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7318/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик, подадена чрез пълномощник главен юрисконсулт Ц. Манева, срещу решение № 2427/30.05.2025 г., постановено по адм. дело № 95/2024 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик. Изложени са съображения за неправилно, незаконосъобразно и необосновано решение, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да се отмени изцяло оспореното решение. Претендират се разноските по делото пред двете съдебни инстанции. Ответникът по касация В. К. Ц. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт в атакуваните му части. С решение № 2427/30.05.2025 г., постановено по адм. дело № 95/2024 по описа на Административен съд гр. Пазарджик, съдът е отменил Решение № 1012-12-390#1/05.01.2024 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което решение е потвърдено Разпореждане № 122-00-859-5 от 24.11.2023 г., с което В. К. Ц., от гр. Костандово, е задължен да възстанови неоснователно изплатеното му парично обезщетение за безработица за периода от 26.08.2021 г. до 23.12.2021 г. в размер на 5 232,36 лв. – главница и 1 052,36 лв. – дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането. След като провери решението в оспорените му части по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Административният орган е издал процесните актове след като е установил, че лицето е подало заявление на 26.08.2020 г. в Дирекция „Бюро по труда“, гр. Велинград за отпускане на парично обезщетение за безработица, като в него е декларирал, че последното му правоотношение е с работодател от Ирландия. Междувременно, преди произнасянето на административния орган, жалбоподателят отново е започнал трудова дейност в Ирландия, като след прекратяването и подал ново заявление № 122-00-859/26.08.2021 г., повторно претендирайки отпускане на обезщетение за безработица, като именно по второто заявление е образувано административното производство. Със заявление № 122-00-859/26.08.2021 г. той е декларирал, че последното му правоотношение с работодател от Ирландия е прекратено на 13.08.2021 г., като е посочил и предишното си правоотношение с ирландски работодател в периода 27.01.-22.08.2020 г. По искане на административния орган жалбоподателят е представил заявление № 1019-12-323/09.09.2021 г. за удостоверяване на осигурителен период и доходи от друга държава членка на ЕС. Видно от заявлението, жалбоподателят не е декларирал като причина за прекратяване на трудовата си дейност за последния период – „изтичане срока на договора“ (каквато причина е приета за установена в оспореното решение), а от изброените на втора страница в бланката на заявлението възможни причини е маркирал – Напускане на наетото лице. Към заявлението е приложил и Декларация относно определяне на пребиваване, в която е декларирал последния си период на заетост в чужбина – Ирландия от 25.01.2021 г. до 13.08.2021 г. Представил е и преносим документ U1, издаден на 07.10.2020 г., от компетентната институция на Ирландия, с който са потвърдени период на осигурена заетост от 27.02.2020 г. до 22.08.2020 г. и причина за прекратяване на заетостта – „изтичане срока на договора“. Административният орган е изискал от ирландската институция предоставяне на информация относно трудовото правоотношение и възнаграждението на жалбоподателя за двата процесни периода. С Разпореждане № 122-00-859-1 от 27.09.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на изисканите структурирани електронни документи. Междувременно, жалбоподателят е представил нов преносим документ U1 (издаден на 09.09.2021 г. ), с който са потвърдени периодите на осигурена заетост, както следва: от 27.01.2020 г. - до 22.08.2020 г. и от 25.01.2021 г. до 12.08.2021 г. и причина за прекратяване на заетостта – „изтичане срока на договора“. На 04.10.2021 г. са получени структурирани електронни документи U017 с № 254191 и U004 с № 254205 с потвърдени същите периоди на осигурена заетост и същата причина за прекратяване на заетостта. Предвид получената официална информация производството е било възобновено, като с Разпореждане № 122-00-859-3 от 18.10.2021 г., на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване на ответника е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 26.08.2021 г. до 23.12.2021 г. (четири месеца) в размер на 74.29 лв. дневно. На 20.06.2023 г. Ц. е уведомен от ръководителя на осигуряването за безработица, че е започнато ново административно производство по основателността на отпуснатото му парично обезщетение за безработица по Заявление с входящ № 1019-12-323 от 09.09.2021 г., като му е изискал в тридневен срок да представи акт за прекратяване на трудовата му дейност, считано от 13.08.2021 г. С писмо с изх. № 1030-12-1142 от 20.06.2023 г. от работодателя е изискано предоставяне на информация за периода на работа и основанието за прекратяване на заетостта. Получен е отговор, че В. Ц. е бил нает в „Keelings Softfruts“, като работник в градинарството на срочен договор до 30.09.2021 г., като е работил в „Keelings“ между 25.01.2021 г. и 12.08.2021 г. и е подал оставка от поста, при обстоятелства, при които е напуснал преди края на договора си. Отново е изискано от ирландската институция и удостоверяване на периода на осигурена заетост и причината за прекратяване на трудовата заетост на жалбоподателя за времето от 25.01.2021 г. до 12.08.2021 г. В отговор е получен структуриран електронен документ U002 № 717124 от 17.08.2023 г., като е потвърден периодът от 25.01.2021 г. до 13.08.2021 г. Посочената причина за прекратяване на заетостта е „напускане на служителя“. С оглед установеното с Разпореждане № 122-00-859-4 от 14.09.2023 г., ръководителят на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Пазарджик, на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменил Разпореждане № 122-00-859-3 от 18.10.2021 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица. Последвало е издаването на Разпореждане № 122-00-859-5 от 24.11.2023 г., с което на основание чл. 54ж, ал. 3 и чл. 114, ал. 1 от КСО ответника по касацията е задължен да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 26.08.2021 г. до 23.12.2021 г. в размер на 5 232,36 лв. – главница и 1 052,36 лв. – дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането. На същата дата е издадено и Разпореждане № 122-00-859-6 от 24.11.2023 г., с което му е отпуснато ново парично обезщетение за безработица за периода 26.08.2021 г. до 23.12.2021 г. в размер на 12.00 лв. дневно. Ответникът по касацията е оспорил по административен ред Разпореждане № 122-00-859-5 от 24.11.2023 г., като директорът на ТП на НОИ – Пазарджик е постановил обжалвано в настоящото производство Решение № 1012-12-390#1/05.01.2024 г., с което е потвърдил разпореждането с мотива, че Ц. е бил недобросъвестен, тъй като е бил наясно, че трудовият му договор с „Keelings Softfruts UC“ не е изтекъл към 13.08.2020 г., но независимо от това е декларирал пред компетентната институция на Ирландия причина за прекратяване на трудовото му правоотношение – „изтичане срока на договора“, в резултат на което е получил осигурителни плащания за по-дълъг период и в по-голям размер. За да постанови решението си Административен съд Пазарджик е обосновал теза, че макар и издадени от компетентни органи и в изискуемата форма, решението на директора на ТП на НОИ – Пазарджик и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица са издадени в противоречие с материалноправни разпоредби. По основният спорен между страните въпрос съдът е приел, че административният орган не е установил, че ответника по касацията е бил недобросъвестен. Твърдението, че той е декларирал пред ирландската институция невярната причина за прекратяване на второто му трудово правоотношение – „изтичане срока на договора“ останало недоказано, като нито в административната преписка, нито в съдебното производство (въпреки множеството, дадени от съда възможности на носещия тежестта на доказване ответник) не са събрани доказателства за такова невярно деклариране от страна на ответника. Съдът е установил множество доказателства за добросъвестността на осигуреното лице, което е декларирало пред осигурителните органи верните и точни факти, от значение за правилното определяне на дължимото му обезщетение. При тези мотиви отменил обжалваните административни актове. Обжалваното пред касационната инстанция съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Решението на съда има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс и е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен обоснован краен извод за основателност на жалбата на В. Ц. срещу процесното решение на директора на ТП на НОИ – Пазарджик и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица, като убедително са опровергани релевираните, включително и пред настоящата инстанция, доводи от административния орган за тяхната законосъобразност. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства. Изложените от Административен съд Пазарджик съображения изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, поради което той препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 към мотивите на първоинстанционното решение. Останалите възражения на касатора също са неоснователни и не кореспондират със събраните по делото доказателства. В случая в заявление № 1019-12-323/09.09.2021 г. за удостоверяване на осигурителен период и доходи от друга държава членка на ЕС ответника по касацията е декларирал вярната причина за прекратяване на трудовата си дейност за последния период – „напускане на наетото лице“. Следователно, Ц. е декларирал именно пред българските осигурителни органи, от които зависи отпускането на обезщетението, основния факт, от който те биха могли да изчислят правилния размер и срок на същото. При това положение, безспорно ответникът не е бил недобросъвестен, а напротив добросъвестно е декларирал вярната причина за прекратяване на заетостта му. В заявление № 122-00-859/26.08.2021 г. за отпускане на обезщетение за безработица, Ц. е декларирал вярната дата на прекратяване на второто му трудово правоотношение - 13.08.2021 г., а не е посочил датата 30.09.2021 г., на която е следвало да изтече договорът му. Следователно, ответникът добросъвестно е декларирал верните обстоятелства имащи значение за определяне на размера и срока на обезщетението му. Върховният административен съд нееднократно e отбелязвал в практиката си, че в КСО липсва легално определение за понятието „недобросъвестност“ при получаване на осигурителни плащания, но тълкуването на това понятие следва да е в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това плащане, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. Недобросъвестността се състои в конкретно психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от неговото незнание, че няма право върху тях. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане, но въпреки това го е приело. С оглед общите принципи на правото, за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат. За липсата на добросъвестност при получаване на сумите от осигурения се съди от неговото поведение с оглед на получаването им. Съществени елементи от предпоставката "недобросъвестност" от обективно и субективно естество са настъпили правопроменящи или правоизключващи факти, съзнателното им укриване от дееца и постигане на неправомерна цел, като резултат от това. Що се касае до недобросъвестността, тя подлежи на доказване от административния орган, което той не е сторил. За да възникне задължение за осигуреното лице да възстанови неоснователно получените парични обезщетения на основание чл. 114, ал. 1 от КСО, следва да бъде установено негово недобросъвестно поведение. По правилото на чл. 114, ал. 2 от КСО добросъвестно получените суми не подлежат на възстановяване. Административнопроцесуалната разпоредба на чл. 114, ал. 6 от КСО предвижда споровете за добросъвестност да се решават по реда на глава осма с решение на ръководителя на териториалното поделение на НОИ. Доводите на административния орган във връзка с твърдяната недобросъвестност на Ц., обосновано са приети за недоказани от първоинстанционния съд. Ответникът по касацията действително е представил пред административния орган преносим документ U1 с отразена причина за прекратяване на трудовото правоотношение - „изтичане срока на договора“, но този документ е издаден от компетентната институция на Ирландия, като не е установено пред нея същия да е декларирал неверни факти. Поради тази причина невярното отразяване на факти в този документ не може да се вмени във вина на Ц.. Правните изводи както на административния орган, така и на съда, не могат да се основават на предположения, поради което правилно АдмС Пазарджик е приел, че не е установена твърдяната от административния орган недобросъвестност. В разглеждания случай липсват доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че получилият обезщетенията за безработица се е възползвал от неистински документи и/или документи с невярно съдържание. В този контекст обстоятелството за неправилно извършени осигурителни плащания в полза на Ц., само по себе си не е достатъчно, за да обуслови материална законосъобразност на нареденото връщане на такива суми от получателя им със съответната лихва. На основание чл. 114, ал. 1 от КСО на възстановяване подлежат недобросъвестно получените от осигуреното лице суми за осигурителни плащания, заедно с лихвата по чл. 113. Недобросъвестността обаче не се предполага, а трябва да бъде установена, като доказателствената тежест се носи от издателя на административния акт. От обсъденото по-горе следва, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Тезата на касатора, за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, не намира опора в данните по делото и се опровергава от гореизложеното. В случая ръководителят на осигуряването за безработица неправилно е приложил относимите норми на КСО. Като не е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ – Пазарджик също е издал незаконосъобразен акт. Уважавайки жалбата срещу последния, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при установената липса на твърдяните от касатора негови пороци, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Ответникът по касация не е правил такова искане.. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение