Определение № 3868 от 07.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3008/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на Ц. М. С., подадена чрез пълномощник, против разпореждане № 1027 от 06.03.2026 г. по адм. д. № 1211/ 2025 г. на Административен съд - Стара Загора, с което съдът е отхвърлил искането на С. за отмяна на действие от 12.09.2025 г., изразяващо се в подаване по електронен път на данни от КАТ - Пътна полиция при СДВР към информационната система на Национална агенция за приходите за дължимост за неплатена глоба от 50 лв., наложена с фиш, серия GT, № 16442252. Според частния жалбоподател разпореждането е неправилно, тъй като съдът не е съобразил липсата на издаден от органите на КАТ акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление за установено нарушение. Твърди, че е обжалвал всички получени съобщения за наложената му административна санкция, но нито КАТ, нито съдът са съобразили това обстоятелство. Сочи, че незаконосъобразно КАТ е изпратил уведомление до НАП за неплатено от него задължение в размер на определената глоба, което води до ограничаване участието на С. в гражданския оборот, невъзможността да ползва данъчни облекчения и други подобни ограничения. Иска отмяна на разпореждането и произнасяне по същество, с което да бъде разпоредена отмяна на незаконното действие на КАТ - СДВР по изпращане на уведомление до НАП за неплатената глоба от лицето, наложена с фиш, серия GT, № 16442252. Претендира разноските по делото. Ответниците не изразяват становища по частната жалба. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Първоинстанционният съд е установил, че с фиш, серия GT, № 16442252 от 05.06.2025 г., издаден от инспектор в 07 РУ при СДВР, на Ц. С. е наложена глоба от 50 лв. за извършено нарушение на чл. 183, ал. 4, т. 8 във връзка с чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП. Фишът е връчен на 05.06.2025 г. и е влязъл в сила на 13.06.2025 г., съгласно уведомително писмо на КАТ - СДВР. На 12.09.2025 г. е подадена информация по електронен път към информационната система на НАП за дължимост на наложената с фиша глоба като неплатена. Съдът е установил също, че Ц. С. е подал пред СРС две жалби срещу издадения фиш, серия GT, № 16442252 от 05.06.2025 г. Данни са оспорване на фиша пред началника на КАТ - София няма. Пред СРС е образувано анд № 15646/2025 г. и с определение № 4548 от 05.11.2025 г. съдът е оставил без разглеждане жалбата като недопустима, като я е изпратил на издателя на фиша по компетентност на основание чл. 186, ал. 2 ЗДвП и чл. 39, ал. 3 ЗАНН. Липсват данни дали определението на СРС е влязло в сила. Според писмо на началника на 07 РУ към СДВР с вх. № 1474 от 05.03.2026 г. към този момента в 07 РУ при СДВР не е постъпила информация за изхода от делото на СРС. На 23.10.2025 г. началникът на 07 РУ към СДВР е уведомил ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора за съдебното обжалване на фиша пред СРС и липсата на постъпила информация за изхода от оспорването. Към момента на съдебното произнасяне не е образувано изпълнително производство за събиране на задължението. При така установените факти във връзка с твърденията на С., Административният съд - Стара Загора е приел, че по реда на чл. 250, ал. 1 АПК може да се поиска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. Съдът е посочил, че Ц. С. не е оспорил фактическо действие на административен орган или на длъжностно лице от администрацията, което да изпълва изискването на чл. 250, ал. 1 АПК. Първо, според съда извършването на оспореното действие не може да бъде прекратено по нареждане на съда, защото вече е извършено. То не може и да бъде отменено като незаконосъобразно, каквото е отправеното към съда искане, защото не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и за него не е приложим реда по чл. 145 и сл. АПК. Второ, съдът е приел, че извършването на действието се основава на закон. Фишът, с който е наложена глобата от 50 лв., е на основание чл. 186, ал. 1 ЗДвП, а издаденият по този ред фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление и се изпраща за събиране на публичния изпълнител. Фишът е влязъл в сила на 13.06.2025 г., наложената с него глоба не е била заплатена, липсват данни за оспорването на фиша по административен ред по реда на чл. 186, ал. 2 ЗДвП и чл. 39, ал. 3 ЗАНН с произтичащите от това правни последици, поради което към датата на извършване на оспореното действие 12.09.2025 г. са били налице предпоставките за подаване на информация към НАП за дължимост на глобата. Трето, съдът е приел също, че към момента няма данни за образувано изпълнително производство за събиране на наложената глоба, поради което и не са засегнати права и законни интереси на искателя. Разпореждането е правилно като краен резултат. Разпоредбата на чл. 250 АПК дава средство за защита на всеки, на когото гарантирани от правото права и интереси са засегнати от фактически действия, извършвани от името на административния орган или от длъжностно лице на администрацията на административния орган, които не се основават на административен акт или на закона. Защитата по чл. 250, ал. 1 АПК е защита от неюридически действия на административен орган, т. е. защита само срещу фактически действия, които се извършват извън определените по закон правомощия на органа. Този ред на защита не обхваща правни действия на органа, посочени в нормативен акт, и актове, възлагащи му компетентност и правомощия. Изискването на разпоредбата е да се извършват неоснователни фактически действия, които следва да бъдат прекратени. Съгласно чл. 186, ал. 2 ЗДвП на лице, което оспорва извършеното от него нарушение или размера на наложената му глоба или откаже да подпише издаден фиш, се съставя акт. Своевременно предприетото оспорване изключва възможността фишът сам по себе си да породи каквито и да е правни последици по отношение на неговия адресат. Обратно, за издателя на фиша то създава задължение или да състави акт за установяване на административно нарушение, или да откаже да състави такъв акт. Именно затова и предвид чл. 39, ал. 3 ЗАНН, СРС е изпратил жалбата на Ц. С. обратно на издателя на оспорения фиш, като последният следва да извърши самостоятелна преценка налице ли са предвидените в закона основания за издаване на АУАН и НП. В случая, предвид установеният факт на връчването на фиша и моментът на влизането му в сила, КАТ - СДВР го е изпратил за събиране на публичен изпълнител. Разпоредбата на чл. 186, ал. 8 ЗДвП създава правомощие на издателя на акта, респ. администрацията на ведомството, да изпрати фиша на публичен изпълнител. Това означава, че органът е предприел действието по изпращане на НАП в изпълнение на негово задължение по закон. В рамките на възложените му публични функции органът осъществява нормативно установена дейност. Правоотношенията, които възникват, са между СДВР и публичния изпълнител във връзка с осъществяване на правомощията им и те не са отношения на власт и подчинение, а са отношения между два органа. Отношенията между два органа, без изрична законова разпоредба, не са предмет на регламентация от Административнопроцесуалния кодекс. Защитата, която чл. 250 АПК дава на правните субекти, е защита срещу действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона, и които засягат права и законни интереси на конкретен правен субект. Действията по смисъла на чл. 250 АПК могат да бъдат само фактически, а не правни, в какъвто смисъл са изложените оплаквания на лицето във връзка със задължението на органите на КАТ да изпратят наложената с влязъл в сила фиш глоба на публичен изпълнител. Като е приел подаденото искане за неоснователно и го е отхвърлил, Административният съд - Стара Загора е постановил правилно разпореждане, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото разноски в полза на частния жалбоподател не се дължат. Воден от горното, Върховният административен съд