Определение № 277 от 13.09.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5463/2015 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молбата на П. Х. Н. – У. с адрес в [населено място], представлявана от адв. М. Ц., за отмяна на решение № 6680242 от 12 април 2011 г., постановено по гр.д. № 35348 по описа на районния съд в [населено място] за 2009 г., потвърдено с решение № 514 от 24 януари 2014 г., постановено по гр.д. № 10549 по описа на Софийския градски съд за 2011 г. В молбата се заявява основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдения за наличие на ново обстоятелство от значение за определяне дали молителката може да извежда правото си на собственост върху делбен имот на основание наследствено правоприемство по завещание от 2 декември 1986 г. Наличието на ново обстоятелство се обосновава с постановяването на определение № 131 от 24 март 2015 г. по гр.д. № 710/2015 г. по описа на II г.о., ВКС, за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по иск относно същото завещание по чл. 42, б. „в“ ЗН. По същото дело е постановено и решение на ВКС по реда на чл. 290 ГПК. С определение № 406 от 23 ноември 2015 г., постановено по настоящото дело, молбата за отмяна е допусната до разглеждане в открито съдебно заседание. С протоколно определение от 21 март 2016 г., съдът, в настоящия си състав, спря производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК с оглед наличието на висящо тълкувателно дело № 7/2014 г. на ОСГТК и поставения с него въпрос в т. 13 - кой е „надлежният съд” по смисъла на чл. 307, ал. 3 ГПК, на когото делото се връща за ново разглеждане при уважаване на молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение на основанията, предвидени в чл. 303, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, който въпрос е от значение за решаването на настоящото дело. На 31 юли 2017 г. е обявено тълкувателно решение по тълк.д. № 7/2014 г., с което Общото събрание на ГК и ТК прие задължително разрешение на поставения въпрос в т. 13 от диспозитива на същото, което налага възобновяването на производството по молбата за отмяна. Съдът констатира, че на 10 юни 2016 г. по гр.д. № 1358/2016 г. е постановено решение от настоящия съдебен състав в производство по чл. 307 ГПК, образувано по молба за отмяна на И. Н. М. и Л. И. М., с която е оставено без уважение искането за отмяна на решение № 117 от 10 ноември 2015 г., постановено по гр.д. № 710/2015 г. на ВКС, II г.о. Именно това съдебно решение се сочи като ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК в настоящата молба за отмяна, като се обосновава, че същото ще е от значение за определянето на факта дали ищцата в главното производство ще може да извежда правото си на собственост върху делбения имот на основание наследствено правоприемство по завещание, съставено от Сетка И. И. в полза на П. Х. Н.. Изложеното налага да се приеме, че доколкото настоящият състав вече се е произнасял по молба за отмяна, която е имала за предмет противоречие между съдебното решение на ІІ г.о. и атакуваното в настоящото производство съдебно решение, то е налице хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК за отвод на съдебния състав. Делото следва да се докладва на председателя на IV г.о. за разпределяне по предвидения в Правилата за разпределяне, образуване и подреждане на делата в ГК и ТК на ВКС ред, като от разпределението бъдат изключени членовете на настоящия съдебен състав. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение