Определение № 4189 от 14.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3472/2026 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 11363/28.05.2026 г. на И. Х. Р. за отмяна на влязлото в сила решение № 123/30.04.2026 г. по в.гр. д.№ 189/2026 г. на ОС – Сливен, с което е потвърдено решение № 177/26.02.2026 г. по гр.д. № 4091/2025 г. на РС – Сливен, постановено в производство по глава втора от Закона за защита от домашното насилие, на основание на чл. 303, ал.1,т.5 ГПК. Ответницата - З. И. Ч. е представила писмено становище, в което е изложила съображения за неоснователност на молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 307 ГПК, намира следното: Молбата за отмяна следва не следва да бъде допусната за разглеждане по същество. С решението, чиято отмяна се иска, е потвърдено решение № 177/26.02.2026 г. по гр.д. № 4091/2025 г. на РС – Сливен, с което на И. Х. Р. са наложени мерки за защита в производство по глава втора от Закона за защита от домашното насилие. В настоящия случай се иска отмяна на решение на граждански съд с предмет администриране на спорни отношения и постановяване на мерки по Закона за защита от домашното насилие, във връзка със закрила на субективни права/т. 22 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. Тази категория съдебни актове са извън приложното поле на института отмяна на влязло в сила решение по чл. 303 и сл. ГПК. Неприложимостта на производството по Глава 24 ГПК към същите е поради това, че те не пораждат сила на пресъдено нещо,тъй като е налице възможността мерките да бъдат изменяни или отменяни при наличието на предпоставки за това/ т. 4 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС/. Това е така, тъй като извънредният способ за контрол по реда на отмяната не може да бъде проведен по отношение на съдебни актове, които не влизат в обсега на неговото приложение, както и по отношение на съдебни решения по спорна администрация, постановяващи правен резултат, който може да бъде променен, включително въз основа на новооткрити обстоятелства, чрез тяхното разглеждане в ново производство. Следва да бъде посочено, че предмет на решенията в производства по спорна съдебна администрация е промяната на граждански правоотношения, съгласно установени от закона критерии и интереси. Промяната на гражданските правоотношения обаче не произтича от упражняване на конкретно право, регламентирано от закона, а от разрешението на сезирания съд след преценка по целесъобразност, /а не законосъобразност, каквато се извършва в рамките на исковото производство/ на правнорелевантните факти. Актовете на съда по тези производства също влизат в сила, но не пораждат последиците на силата на пресъдено нещо,поради което са изключени от приложното поле на производството по глава 24 ГПК. Предвид изложените съображения, съдът