Определение № 77 от 20.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 903/2012 г.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1,и чл.274, във вр. с чл.248 ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх.№2340/05.3.2012 г., подадена П. С. У. от [населено място] против въззивно решение №127/07.12.2011 г. по гр.д.№1908/2011 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 2 състав, и по касационна частна жалба №4669/09.5.2012 г., подадена от същото лице против въззивно определение №955/28.3.2012 г. по същото въззивно дело. С разпореждане от 31.7.2012 г. е образувано по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС ОСГТК по редица въпроси, свързани с разноските и държавните такси. В процесния случай касационна частна жалба №4669/09.5.2012 г., от П. С. У. против въззивно определение №955/28.3.2012 г. по гр.д.№1908/2011 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 2 състав, е подадена без същата да е съпроводена от изложение по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 ГПК. По горепосоченото тълкувателно дело с допълнително разпореждане от 21.01.2013 г. е поставен въпрос под №24 – “По кой ред се обжалва определение на въззивен съд за допълване или изменяне на въззивното решение в частта за разноските – по реда на чл.274, ал.2 ГПК или по реда на чл.274, ал.3 ГПК ?”, който е относим към въззивното определение, постановено по чл.250 ГПК. Изложеното налага спиране на производството по настоящото дело на основание чл.292 ГПК до произнасянето на ОСГТК. Водим от горните съображения, Върховният касационен съд, ІV г.о.,