Определение № 565 от 29.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 554/2009 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба на ПФК” ПИРИН”, гр. Б. срещу определение №665 от 14.04.2009г. по ч.гр.д.105/2009г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, с което е потвърдено определение №1426 от 19.11.2008г., постановено по гр.дело №354/2008г. на Б. окръжен съд, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск в полза на “Г. Й. Т. и П. Д. Б. чрез спиране вписване по партидата на касатора обстоятелства по заявление вх. № 2* Жалбоподателят иска отмяна на обжалваното определение като неправилно, поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, на материалния закон и необоснованост и обосновава допустимостта на касационното обжалване с противоречива съдебна практика по основания за спора въпрос относно допустимостта на приложената от съда обезпечителна мярка / спиране на вписване на обстоятелства в търговския регистър/ и реда за нейното налагане. Ответниците Г. Й. Т. и П. Д. Б., не вземат становище по изложените в частната касационна жалба оплаквания. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. Предмет на обжалване е определение на въззивен съд, с което е потвърдено определение, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск по реда на чл.390 ГПК. Обжалваният съдебен акт не е от категорията съдебни актове, за които е предвидена обжалваемост с частна касационна жалба. Частното касационно обжалване е регламентирано с разпоредбата на чл. 274, ал.3 ГПК, която въвежда изрична лимитивност при изброяване на определенията, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които съдът се произнася по искане за допускане и отмяна на обезпечение на бъдещ иск по реда на чл. 390 ГПК не попадат в кръга на визираните в т.т.1 и 2 на нормата, тъй като то има привременен, несамостоятелен характер, от което следва, че с него не се прегражда развитието на исковия процес, не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му. Следователно, това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което след произнасяне на Софийския апелативен съд е изчерпан реда за обжалване и постановения от него акт е влязъл в сила. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение