Решение № 6510 от 15.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2769/2013 г.

Решение № 6510 от 15.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2769/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Светослава Хаджиева, в качеството й на процесуален представител на Милко Кънчев Луков, срещу решение № 2395 от 1.11.2012 г. по адм. дело № 968 по описа за 2012 г. на административния съд - Пловдив. С него е отхвърлена жалбата на лицето срещу ревизионен акт № 161103276 от 19.10.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение № 24 от 11.01.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив. В касационната жалба са развити съображения за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив оспорва същата като неоснователна чрез депозирано писмена защита от процесуалния представител юрисконсулт Десислава Калева. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените доводи, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 161103276 от 19.10.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение № 24 от 11.01.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив. Той е издаден в резултат на осъществена ревизия на Милко Луков по прилагането на ЗОДФЛ (отм.) и на ЗДДФЛ за ревизирани периоди 1.01.2006 г. -31.12.2009 г. и за данъчни периоди от 1.04.2008 г. до 31.12.2010 г. по прилагането на ЗДДС. Определени са задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 11 943.62 лв. и лихва за забава в размер на 1 814.44 лв., като е начислен и ДДС в размер на 877.10 лв. и лихва за забава в размер на 314.41 лв. За останалите ревизирани години ревизионния акт е отменен за извършване на нова данъчна ревизия. В хода на ревизията е установено обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност не съответстват на имущественото и финансово състояние на ревизираното лице. Осъществено е уведомление по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК на ревизираното лице, че ревизията ще се осъществява по специалния ред и е представена декларация от него по ал. 3 от посочената разпоредба. Констатиран е общ размер на приходите от 1 862 255.74 лв. и на разходите от 1 981 691.75 лв., при начално салдо към 1.01.2009 г. в размер на 1 567 218.48 лв. Определена е данъчна основа в размер на 125 393.55 лв., която включва сумата 119 436.01 лв., превишение на разходите над приходите и сумата от 5 957.54 лв. от трудови възнаграждения. Формиран е размер на данъка по чл. 48 от ЗДДФЛ от 12 539.35 лв., от която сума е приспадната сумата на авансово удържания данък в размер на 595.73 лв. Задължението възлиза на 11 943.62 лв. и е начислена лихва в размер на 1 814.44 лв. За данъчен период м. 08.2010 г., на основание чл. 86 от ЗДДС е начислен ДДС в размер на 877.10 лв. и лихва за забава в размер на 314.41 лв. Констатирано е, че лицето е изплатило рента в натура и е налице бартер по чл. 130 от ЗДДС, понеже наемното възнаграждение за отдадената под аренда земя е изплатено в натура. Отдаването под аренда на земеделска земя е освободена доставка, а прехвърлянето на собственост върху зърно е облагаема, като ревизираното лице е регистрирано по ЗДДС лице и е следвало да начисли данък върху стойността на предадената на арендодателите продукция. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена конкретно фактическата обстановка по делото, направеното оспорване, събраните доказателства, включително заключението по съдебно-счетоводната експертиза, приложените правни разпоредби. Формиран е извод за неоснователност на жалбата и законосъобразност на ревизионния акт. Основният спорен момент по делото е относно наличието на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, за да се осъществи ревизията по специалния ред и начина на формиране на данъчната основа за ревизираната 2009 г. По повод облагането по ЗДДС основният спор е дали изпълнението по договор за аренда чрез плащане в натура представлява бартер по смисъла на чл. 130 от ЗДДС, респ. дали е следвало ревизираното лице като доставчик да начисли ДДС. По повод на основния спорен момент съдът е обсъдил подробно изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза и конкретно нейните два варианта. По отношение на втория вариант от нея правилно съдът е изключил същия от възможността да бъде кредитиран, понеже би се нарушил принципа за забрана влошаване положението при обжалване (reformatio in peius). В този вариант превишението на разходите над приходите в паричния поток на ревизираното лице е значително по-голямо от установеното в ревизионното производство. Във връзка с кредитирането или некредитирането на експертизата в първия й вариант спорът се свежда до оборване на фактическите констатации на ревизионния акт от жалбоподателя - ревизирано и задължено лице, с оглед изискванията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК и конкретно до формирането на крайното салдо за 2008 г. и началното салдо за процесната 2009 г. Следва да се отчете, че ревизираното лице е регистрирано като земеделски производител на 12.12.2005 г., подавало е ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за ревизираните години, и е получило инвестиционен кредит по информация на ДФ "Земеделие" на траншове и дати, за което няма спор. Според първия вариант на експертизата наличността на паричните средства към 31.12.2008 г. е 1 721 210.98 лв., ако преведената сума от 170 000.00 на 8.09.2006 г. и сумата от 400 000.00 лв. на 9.10.2006 г. на "Рея 96" ООД, свързано лице с ревизираното, се включат в приходната част на паричните потоци за 2006 г. Според експерта при този вариант липсват счетоводни данни за предоставянето на тези средства на това дружество. Същият е записал в заключението си на стр. 4, че тези парични средства са признати от ревизиращия екип, което е и защитната теза на касатора. Правилно първоинстанционният съд е приел по повод на посочените суми, както е посочило и вещото лице, че липсват счетоводни данни за предоставянето на тези средства на "Рея 96" ООД и за връщането им на ревизираното лице, поради което не е кредитирано заключението в този му вариант, съответно фактическите констатации не са оборени. По повод на облагането по ЗДДС фактическата страна по делото не се оспорва и преценката на съда за законосъобразност на ревизионния акт съответства на нея, и е правилна. Налице е бартер по смисъла на чл. 130 от ЗДДС, като възнагражденията за отдадената под аренда земя са изплатени в натура. Налице са две доставки, като отдаването на земеделска земя под аренда е освободена доставка, а прехвърлянето на правото на собственот върху зърно е облагаема доставка. Съобразено с това следва да се начисли ДДС, респ. е начислена и лихва за забава. Решението и в тази част на спора е правилно. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат, като на ответната страна такива са присъдени в изпълнение на чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение