Определение № 468 от 04.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2513/2024 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по подадена от М. И. Д. молба с вх. № 1558/12.04.2024 г., с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, за отмяна на влезли в сила съдебни актове – решение № 84 от 12.04.2023 г. по гр. д. № 425/2020 г. на Поморийски районен съд; определение № 2401/27.09.2023 г. и определение от 20.11.2023 г. по в.ч.гр.д. № 1509/2023 г. на Бургаски окръжен съд поради противоречие с определение № 537 от 19.09.2022 г. по в.ч.гр.д. № 367/2022 г. на Ямболски окръжен съд. В рамките на процедура по отстраняване на нередовности на молбата за отмяна, молителят Д. с молба от 22. 08. 2024 г. е посочил, че иска отмяна „по реда на възобновяване“ на разпореждане № 836 от 07.06.2023 г. по гр.д. № 425/2020 г. на Поморийски районен съд; определение № 2401/27.09.2023 г. и определение от 20.11.2023 г. по в.ч.гр.д. № 1509/2023 г. на Бургаски окръжен съд; определение № 1252 от 19.03.2024 г. по ч.гр.д. № 825/2024 г. на ВКС, ІV г.о. и определение № 1253 от 19.03.2024 г. по ч. гр. д. № 826/2024 г. на ВКС, ІV г.о.. От изложените твърдения в горепосочената уточнителна молба може да бъде направен извод, че молителят счита за влезли в сила съдебни актове, противоречащи на влязлото в сила решение № 84 от 12.04.2023 г. по гр. д. № 425/2020 г. на Поморийски районен съд (което желае да бъде отменено, респективно прогласено за нищожно, на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК), следните актове: решение № 257 от 19.05.2023 г. по в.гр.д. № 151/2023 г. на Ямболски окръжен съд и определение № 537 от 19.09.2022 г. по в.ч.гр.д. № 367/2022 г. на Ямболски окръжен съд. Следователно е възможно молителят да счита за противоречиви влезли в сила актове: решение № 257 от 19.05.2023 г. по в.гр.д. № 151/2023 г. на Ямболски окръжен съд и решение № 84 от 12.04.2023 г. по гр. д. № 425/2020 г. на Поморийски районен съд, като е поискал отмяна на последното като неправилно. В процедурата по отстраняване на нередовности на молбата за отмяна е останало неизпълнено даденото от съда указание до молителя за представяне на доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 195 лв. (разликата между дължимата държавна такса по молбата за отмяна по чл. 18, ал. 1 ТДТССГПК в размер на 200 лв. и внесената държавна такса в размер на 5 лв.). В молбата си от 22.01.2025 г. М. Д. е заявил, че няма да изпълни това указание, защото счита, че дължимата държавна такса е 5 лв. и тя е внесена. Изложените обстоятелства в молбата за отмяна са за противоречиво разрешен процесуален въпрос, а именно за процесуалния ред, по който следва да се разгледа един и същи спор между същите страни по двете различни дела, тъй като едното пред Поморийски районен съд е гледано по общия ред (чл. 49 ЗЗД), а другото пред Ямболски окръжен съд е гледано по специалния ред на ЗОДОВ. В допълнение молителят е посочил, че влязлото в сила решение на Поморийския районен съд е постановено при съмнения в обективна пристрастност на съдия Я., която е член на съда, с който Д. е бил в правен спор, следователно са били налице основания за отвод на съдията. В молба с вх. № 1255 от 22.01.2025 г. молителят Д. е поискал отвод на съдията – докладчик и на целия състав по настоящото дело, излагайки съображения, че е установил от лична справка, че съдия Г. Д. е искала криминалистична справка за него и е получила такава от информационната система ЦКОС, включително със заличени полицейски регистрации, извършени в нарушение на закона. Твърди също, че целта на разпореждане от 06.01.2025 г. по настоящото дело е последното да бъде прекратено и молителят да бъде лишен от достъп до съд по въпросите, „повдигнати с въззивната жалба, имайки предвид, че е задължение на съда да посочи правното основание.“ Поради разпореждането от 06.01.2025 г. и известния му факт за проучването му от държавни регистри, молителят изразява съмнение в безпристрастността на съдията – докладчик и счита, че делото няма да се реши справедливо. Счита, че поради обстоятелството, че съдията – докладчик е от Трето отделение на ВКС, известната му информация е станала достояние и на останалите съдии от това отделение, поради което споделя съмнения в тяхната безпристрастност. Посочва, че настоящият съдебен състав е произнесъл и определение № 41/09.01.2025 г. по гр.д. № 3680/2024 г. на ВКС, с което му е преграден достъпа до справедлив и безпристрастен съд. Молителят Д. твърди, че предвид, че съдиите от Трето отделение на ВКС са го проучили по отношение на регистрите и са изразили следното мнение: “Д. е много мнителен, престъпник и параноик, мисли си, че всички са против него.“, според изказване на съдебен служител от Трето отделение на ВКС пред адвокат, намира, че съдиите от това отделение на ВКС не са безпристрастни. Осъществена е процедурата за връчване на преписи, като в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК ответникът по молбата за отмяна – Министерство на правосъдието подава писмен отговор, в който поддържа становище за нейната нередовност и за отсъствие на основания за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в отменителното производство. Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение, по искането за отвод и при проверката за допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея доводи и съображения, намира следното: По искането за отвод на съдията – докладчик и на настоящия съдебен състав: Същото е неоснователно поради неосъществени предпоставките на чл. 22, ал. 1 ГПК. Съдията-докладчик не е искала криминалистична справка за молителя Д., нито е получила такава от информационната система ЦКОС или от други подобни регистри, което обстоятелство се установява от материалите по делото. Единствените извършени процесуални действия по същото от съда са в процедура по отстраняване на нередовности на молбата за отмяна, а те са в изпълнение на регламентирани в процесуалния закон задължения. Следователно не могат да послужат като основание за отвод по смисъла на чл. 22 ГПК. Произнасянето на настоящия съдебен състав, със същия докладчик, по друго съдебно производство по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК по ч. гр.д. № 3680/2024 г. на ВКС с определение № 41 от 09.01.2025 г., при което не е допуснато касационно обжалване на определение по спор за подведомственост по различно дело от настоящите дела, въведени като предмет на молбата за отмяна, също не е основание за отвод по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 5 или т. 6 ГПК. Касае се за различни съдебни производства, с различни предмет и страни, при което произнасянето по част от тях от един и същи съдебен състав не може да обоснове съмнения в безпристрастно и справедливо разглеждане и решаване на настоящото дело. Всички изложени от молителя обстоятелства, не са осъществени досежно настоящия съдебен състав, и не съставляват основание за отвод по никоя от хипотезите на чл. 22 ГПК, вкл. тези по т. 5 и т. 6 ГПК. Поради това искането по чл. 22, ал. 1 ГПК следва да бъде оставено без уважение. По допустимостта на молбата за отмяна. Същата е с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, което се извежда от изложените в нея обстоятелства, а и самият молител е посочил и аргументирал това основание. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Молителят е посочил само едно влязло в сила съдебно решение - решение № 84 от 12.04.2023 г. по гр. д. № 425/2020 г. на Поморийски районен съд, с което е отхвърлен предявен от молителя Д. срещу Министерство на правосъдието иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от деликт, т.е. разрешен е материалноправен спор по същество. Горепосоченото решение е влязло в сила поради това, че с влязъл в сила съдебен акт е върната въззивната жалба срещу същото на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. Разпореждане № 836 от 07.06.2023 г. по гр. д. № 425/2020 г. на Поморийски районен съд, с което е върната горепосочената въззивна жалба, е потвърдено с определение № 2401 от 27.09.2023 г. по ч. гр. д. № 1509/2023 г. на Бургаски окръжен съд, последното изменено по реда на чл. 248 ГПК с определение № 2921 от 20.11.2023 г. по същото дело и недопуснато до касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК с определение № 1252 от 19.03.2024 г. по ч. гр. д. № 825/2024 г. на ВКС, Четвърто г.о., като определение № 2921 от 20.11.2023 г. по реда на чл. 248 ГПК е потвърдено с определение № 1253 от 19.03.2024 г. по ч. гр. д. № 826/2024 г. на ВКС, Четвърто г.о.. Тези горецитирани разпореждане и определения също са посочени от молителя като влезли в сила съдебни актове, противоречащи на влязлото в сила решение № 84 от 12.04.2023 г. по гр. д. № 425/2020 г. на Поморийски районен съд, или подлежащи на отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Другите посочени като влезли в сила съдебни актове са решение № 257 от 19.05.2023 г. по в.гр.д. № 151/2023 г. на Ямболски окръжен съд и определение № 537 от 19.09.2022 г. по в.ч.гр.д. № 367/2022 г. на Ямболски окръжен съд. С определение № 537 от 19.09.2022 г. по в.ч.гр.д. № 367/2022 г. на Ямболски окръжен съд е отменено определение № 127 от 23.06.2022 г. по гр. д. № 380/2021 г. на Тополовградски районен съд, с което е било прекратено делото по иск по чл. 2в ЗОДОВ, предявен от молителя срещу Министерство на правосъдието, като то е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия и решаване на спора по същество от районния съд. След това, с решение № 257 от 19.05.2023 г. по в. гр. д. № 151/2023 г. на Ямболски окръжен съд е обезсилено решение № 54 от 16.12.2022 г. по гр.д. № 380/2021 г. на Тополовградски районен съд и делото по иска по чл. 2в ЗОДОВ е върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд, със задължителното участие на прокурор. Както с горепосочените разпореждане и определения, така и с решение № 257 от 19.05.2023 г. по в. гр. д. № 151/2023 г. на Ямболски окръжен съд, не е разрешен правен спор по същество, като съдебните актове не се ползват със сила на пресъдено нещо. Поради това молбата за отмяна с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК не притежава годен предмет, а именно две влезли в сила решения, разрешили със сила на пресъдено нещо правен спор по противоречив начин. Със сила на пресъдено нещо е разрешен само един спор, този приключил с решение № 84 от 12.04.2023 г. по гр. д. № 425/2020 г. на Поморийски районен съд. Липсва друг влязъл в сила съдебен акт, който да е разрешил идентичен или преюдициален спор по различен начин, със сила на пресъдено нещо. Всички останали, посочени от молителя съдебни актове (разпореждане, определения и въззивно решение) не формират сила на пресъдено нещо, а обезпечават законосъобразното протичане на исковия процес и справедливото разрешаване на материалноправния спор. Затова молбата за отмяна като насочена срещу съдебни актове, по отношение на които извънредният способ за извънинстанционен контрол по реда на чл. 303 - чл. 309 ГПК не намира приложение, се явява недопустима и като такава подлежи на оставяне без разглеждане. В гореизложения смисъл са дадените задължителни разрешения в т. 2 ППВС № 2 от 29.IX.1977 г. по гр. д. № 1/1977 г., запазили и понастоящем своето действие, според които на отмяна подлежат само актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо, т.е. са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници, и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Поради това не подлежат на отмяна определенията по движението на делата; актовете по охранителните производства и други подобни; актовете, за които законът предвижда защита по друг ред и отменителните решения на второинстанционните съдилища. Към категорията на последните се причисляват и въззивните решения, с които се обезсилва първоинстанционно решение като недопустимо и делото се връща на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и за решаване на спора по същество, каквото е решение № 257 от 19.05.2023 г. по в. гр. д. № 151/2023 г. на Ямболски окръжен съд. В постановеното при действието на ГПК от 2008 г. ТР № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС са споделени тези принципни разбирания за производството по отмяна на влезли в сила съдебни актове, като е посочено, че институтът на отмяната се прилага не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове - решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо и определения, имащи техните правните последици, към които единствено могат да се отнесат и предвидените основания за отмяна по чл. 303 и чл. 304 ГПК. Като извънредно процесуално средство за съдебен контрол на неправилни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, отмяната не може да се приложи по отношение на други съдебни актове, за които след изчерпване на редовния процесуален ред не съществува друг път за защита, именно поради ограничения обхват на съдебните актове, подлежащи на извънинстанционен съдебен контрол и произтичащия от него ограничен кръг на основанията (фактическите състави), предвидени от законодателя като причини за отмяна на влезлите в сила решения. Изрично в т. 6 на горепосоченото тълкувателно решение е прието, че не подлежат на отмяна по реда на чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение единствено на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска, последното ползващо се със сила на пресъдено нещо. Посочените от молителя определения, визирани като противоречащи на единственото влязло в сила решение, не са постановени по отказ от иска и не се ползват със сила на пресъдено нещо, поради което не са актове по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, които могат да обусловят отмяна на влязлото в сила решение № 84 от 12.04.2023 г. по гр. д. № 425/2020 г. на Поморийски районен съд. На отмяна по реда на чл. 307 ГПК би подлежало влязлото в сила решение по иска по ЗОДОВ, с което след обезсилването на първоинстанционното решение по гр. д. № 380/2021 г. на Тополовградски районен съд, правният спор бъде разрешен по същество, в случай, че противоречи на влязлото в сила решение по иска по чл. 49 ЗЗД. Правният спор по иска по ЗОДОВ обаче е все още висящ пред първата съдебна инстанция съобразно служебно изисканите по настоящото дело справки от Ямболски окръжен съд. В процедурата по отстраняване на нередовности на молбата за отмяна е останало неизпълнено задължението на молителя за довнасяне по сметка на ВКС на държавна такса в размер още на 195 лв., която е дължима на основание чл. 18, ал. 1 ТДТССГПК. Срокът е изтекъл, а Д. е заявил, че няма да внася същата, поради което настоящото производство подлежи на прекратяване и на това основание. На основание изложеното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение