Определение № 11150 от 18.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8532/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по частна жалба на Р. Ц. С. срещу определение № 1344 от 15.07.2024 г. по адм. дело № 360/2024 г. на Административен съд – Кюстендил.

С обжалваното определение АС – Кюстендил е оставил без разглеждане жалбата на Р. Ц. С. срещу мълчалив отказ за предоставяне на информация от министъра на здравеопазването, представляваща лични данни на лицата, които работят или са работили в среда на йонизиращи лъчения и е прекратил производството по делото.

Частният жалбоподател поддържа, че прекратителното определение е неправилно и иска да се отмени като се върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия по първоначалната жалба.

Ответникът по частната жалба – министърът на здравеопазването, не е изразил становище по нея.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени доводите и възраженията на страните, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Съдебното производство пред АС – Кюстендил е образувано по жалба на Р. Ц. С. срещу мълчалив отказ на министъра на здравеопазването да му предостави всички негови данни от регистъра на лицата, които работят или са работили в среда на йонизиращи лъчения, създаден в Министерство на здравеопазването и воден по реда и начина, уредени в Наредба № 28 от 9 септември 2005 г. за условията и реда за регистрация, обработка и съхраняване на данните, съдържащи се в регистъра на лицата, които работят или са работили в среда на йонизиращи лъчения.

Съдът е установил от фактическа страна, че Р. Ц. С. е сезирал министъра на здравеопазването със заявление вх. № 93-00-107/29.05.2024 г., с което е поискал достъп до всички негови данни от регистъра на лицата, които работят или са работили в среда на йонизиращи лъчения. След вътрешна кореспонденция в Министерство на здравеопазването и с Националния център по радиобиология и радиационна защита по повод характера на заявлението и реда за отговор до заявителя, с писмо изх. № РД-02-07-74/07.06.2024 г., с копие до жалбоподателя, директорът на НЦРРЗ е уведомил директора на дирекция „Канцелария и административно обслужване“ в МЗ, че заявлението, подадено от Р. С. не е подписано, което прави невъзможно недвусмисленото идентифициране на подателя. В писмото е посочил, че според характера на търсената информация, заявлението не се отнася до искане за достъп до обществена информация, при която би бил приложим Законът за достъп до обществена информация, а за лични данни, събирани за лицето в специалния регистър. В тази връзка е приел, че приложимият ред е по Закона за защита на личните данни, като чл. 37в, ал. 1, т. 4 ЗЗЛД изисква заявлението за предоставяне на лични данни да е подписано от заявителя. Поради това, че заявлението, подадено от Р. С., не е подписано, е изразил становище, че личните данни не следва да бъдат предоставяни.

С писмо изх. № 93-00-107/19.06.2024 г., подписано от директора на дирекция „Канцелария и административно обслужване“ в МЗ, Р. С. е уведомен, че на Националния център по радиобиология и радиационна защита е възложено да води регистъра на лицата, които работят или са работили в среда на йонизиращи лъчения, по Наредба № 28 от 9 септември 2005 г. Във връзка с цитираната в писмото разпоредба на чл. 37в, ал. 1, т. 1 – 4 ЗЗЛД, заявителят е уведомен, че в подаденото от него искане липсват част от задължителните реквизити, визирани в разпоредбата, поради което с писмо изх. № РД-02-07-74/07.06.2024 г. от НЦРРЗ отказват да предоставят достъп до данните. С оглед упражняване на правата за достъп до личните данни, съхранявани в регистъра, на заявителя е посочено да изпрати до НЦРРЗ заявление, отговарящо на законовите изисквания. Уведомен е също, че след получаване на заявлението, от Националния център по радиобиология и радиационна защита следва в кратки срокове да предоставят достъп до данните, съдържащи се в регистъра.

При тези фактически обстоятелства, съдът е приел от правна страна, че заявлението на Р. С. да му бъдат предоставени данни от регистъра по Наредба № 28 от 9 септември 2005 г. не отговаря на изискванията на чл. 37в, ал. 1 ЗЗЛД, т.к. не е подписано и не е посочен ЕГН на заявителя. Съдът е обсъдил налице ли е мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК на административния орган и е приел, че такъв не е формиран. Отбелязал е, че оспорващият е бил уведомен за всички предприети действия от административния орган, с оглед на което жалбата е и неоснователна. Воден от тези съображения съдът е постановил обжалвания резултат.

Определението е правилно, при следните допълващи и коригиращи мотиви:

С Наредба № 28 от 9 септември 2005 г., издадена от министъра на здравеопазването се уреждат условията и редът за регистрация, обработка и съхраняване на данните в регистър на лицата, които работят или са работили в среда на йонизиращи лъчения.

Съгласно чл. 2, т. 1 - 3 от Наредба № 28 от 9 септември 2005 г., регистърът се създава в Министерството на здравеопазването и представлява база данни, която включва информация относно: 1. данни за самоличността, професията и работодателя на лицата по чл. 1; 2. данни за получени индивидуални дози от лицата по чл. 1; 3. данни от медицинското наблюдение на лицата по чл. 1.

В чл. 3 от наредбата е предвидено, че министърът на здравеопазването определя със заповед длъжностно лице, което води регистъра по чл. 1.

В чл. 12, ал. 1 от наредбата е регламентирано, че достъп до данните от регистъра се предоставя само на изброените в т. 1 – 4 правни субекти, като в т. 1 е посочено лицето, което работи в среда на йонизиращи лъчения. Съгласно чл. 12, ал. 2 предоставянето на данните по ал. 1, т. 1 и 2 се извършва в двадесетдневен срок от деня, в който са поискани.

Данните от регистъра представляват лични данни по смисъла на Общия регламент за защита на данните, поради което предоставянето им е подчинено на режима на Закона за защита на личните данни. Съгласно чл. 37б, ал. 1 ЗЗЛД, субектът на данни упражнява правата по чл. 15 - 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин. Заявлението следва да съдържа реквизитите, изброени в чл. 37в, ал. 1 ЗЗЛД:

1. име, адрес, единен граждански номер или личен номер на чужденец или друг аналогичен идентификатор, или други идентификационни данни на физическото лице, определени от администратора, във връзка с извършваната от него дейност;

2. описание на искането;

3. предпочитана форма за получаване на информация при упражняване на правата по чл. 15 - 22 от Регламент (ЕС) 2016/679;

4. подпис, дата на подаване на заявлението и адрес за кореспонденция.

В чл. 37б и 37в ЗЗЛД не е предвиден ред за отстраняване на нередовности в заявлението, подадено от субекта на данни. Поради това следва да намери приложение общото правило на чл. 30, ал. 1 АПК. Според визираната разпоредба, в случаите, когато писменото искане не е подписано и при съмнение дали то изхожда от посочения в него гражданин или организация, административният орган изисква неговото потвърждение със собственоръчен или електронен подпис в тридневен срок от съобщението за това. При непотвърждаване в срок производството се прекратява.

От данните по административната преписка е видно, че подаденото от Р. С. заявление за достъп до неговите данни в регистъра на лицата, които работят или са работили в среда на йонизиращи лъчения, не е подписано, както саморъчно, така и с електронен подпис. За констатираната нередовност на заявлението, оспорващият е уведомен с изпращането на копие от писмо изх. № РД-02-07-74/07.06.2024 на директора на НЦРРЗ и с писмо изх. № 93-00-107/19.06.2024 г., подписано от директора на дирекция „Канцелария и административно обслужване“ в МЗ. Първият акт има само информативен характер относно становището на директора на НЦРРЗ по възникналия казус и не съдържа отказ да се предоставят исканите данни, адресиран до жалбоподателя. В писмо изх. № 93-00-107/19.06.2024 г., адресирано до заявителя в отговор на искането му за предоставяне на данни от регистъра, също не се съдържа конкретно указание да подпише подаденото заявление, с указан срок за отстраняване на нередовността, респ. отказ да се предоставят данните, а уведомява адресата, че НЦРРЗ отказва да предостави достъп до данните и се насочва да подаде ново заявление до НЦРРЗ, на който твърди, че е възложено поддържането на регистъра. Поради това този акт също няма характер на такъв, с който се приключва административното производство. Същевременно по делото не е представен акт по чл. 3 от Наредба № 28 от 9 септември 2005 г., от който да е видно длъжностното лице от НЦРРЗ, на което е възложено от министъра на здравеопазването да води регистъра, както се твърди в кореспонденцията с жалбоподателя.

Предвид изложените фактически и правни обстоятелства съдът правилно е приел, че не е налице формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. Административният орган е сезиран с нередовно искане, поради което за него не е възникнало задължение да се произнесе с краен акт по същество. Ето защо липсата на изричен отказ в срока по чл. 12, ал. 2 от Наредба № 28 от 9 септември 2005 г. не може да се приравни на мълчалив отказ по чл. 58, ал. 1 АПК, както поддържа частният жалбоподател. Административният орган е следвало да проведе производство по чл. 30, ал. 1 АПК за отстраняване на нередовността, вместо да насочва заявителя да подаде ново искане. В случай, че компетентен да се произнесе по заявлението е длъжностно лице от Националния център по радиобиология и радиационна защита, въз основа на акт по чл. 3 от Наредба № 28 от 9 септември 2005 г., заявлението е следвало да бъде изпратено на компетентния административен орган, който разполага с правомощието да прецени редовността на искането и проведе съответно процедура по отстраняване на нередовността, след което, при изпълнение на указанията, да издаде съответния акт. Поради това, че административният орган не се е произнесъл по редовността и основателността на заявлението, респ., приемайки, че не е компетентен да се произнесе, не е изпратил преписката на компетентния орган, административното производство не е приключило, както с акт за прекратяване на производството поради нередовност на заявлението, така и с окончателен акт под формата изричен или мълчалив отказ да се предоставят на оспорващия данните от регистъра. Ето защо съдът правилно е оставил без разглеждане оспорването на Р. С. срещу мълчалив отказ на министъра на здравеопазването да се произнесе по заявление вх. № 93-00-107/29.05.2024 година.

Предвид изложеното, обжалваното определение следва да се остави в сила. В съответствие с правилото на чл. 173, ал. 2 АПК преписката следва да се изпрати на министъра на здравеопазването за продължаване на административнопроизводствените действия по заявлението на частния жалбоподател.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,