Решение № 113 от 04.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 106/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, във вр. ал. 1, т. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. И. А. от гр. В. срещу решение № 738 от 01.07.2008г. по гр.д. № 2232/2007г. на Варненския окръжен съд в частта за разноските. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима – чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е частично основателна поради следните съображения: В производство по чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./ въззивният съд се е произнесъл по молбата на Д. И. А. за изменение на решение № 281 от 20.03.2008г., постановено по в.гр.д. № 2232/2007г. в частта за разноските, като е отхвърлил искането да й бъдат присъдени изцяло направените в производството разноски в общ размер 3466,54 лв., Приел е, че Д. А. е направила искане за присъждане само на направените пред тази инстанция разноски, а те съобразно представените доказателства са в размер на 100 лв. ВКС намира, че при определяне размера на разноските въззивният съд не е съобразил направените при първоначалното разглеждане пред въззивния съд по гр.д. № 1442/2005г. разноски по делото, договора за правна защита и съдействие от 29.12.2007г., както и направените разноски в производството пред ВКС, които съгласно чл. 218з, ал. 4 ГПК /отм./ следва да се присъдят при повторното разглеждане на делото от въззивния съд. Тези разноски са в общ размер 661 лв. и следва да се присъдят на частната жалбоподателка. В останалата й част жалбата е неоснователна. В първоинстанционното производство са присъдени част от направените от ищцата разноски съобразно изхода по делото.говорените с адв. К лв. не са вписани в пълномощното като платени, поради което не следва да се присъждат. Водим от горното Върховният касационен съд