Определение № 1573 от 23.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 323/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „Нитроинженеринг“ ЕООД, с ЕИК: [ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу определение № 21 от 17 .0 1.2025 г. по в. т. д. № 288/2024 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е изменено (в действителност – допълнено) по реда на чл. 248 ГПК в частта за разноските постановеното по същото дело решение № 491 от 24.07.2024 г., като настоящият частен жалбоподател е осъден да заплати на „Миджур Манеджмънт Кънстракшан“ ООД направените от това дружество разноски във въззивното производство в размер на общо 13 390.95 лв., от които: заплатена държавна такса за въззивното обжалване – 6 390. 95 лв., и заплатено адвокатско възнаграждение – 7 000 лв. В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на определението по чл. 248 ГПК. Твърди се, че дружеството не дължи разноските, за които е осъдено, предвид обжалване правилността на постановеното въззивно решение, срещу което е подало касационна жалба. Освен това счита, че сторените от въззивника разноски не са нито надлежно поискани, нито направата им е доказана, поради което моли за отмяна на определението по чл. 248 ГПК и оставяне без уважение на молбата за допълване в частта за разноските на въззивното решение. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор против частната жалба от насрещната страна – „Миджур Манеджмънт Кънстракшан“ ООД, чрез процесуален пълномощник, с изразено становище за правилност на обжалваното определение и изложени аргументи за неоснователност на твърденията на частния жалбоподател. Претендират се разноски за настоящото производство, представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер на 630 лв. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение на въззивен съд, при спазване на едноседмичния преклузивен срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, по следните съображения: С определение № 1399 от 0 8 .0 5.2025 г. по т. д. № 324/2025 г. настоящият състав не допусна касационно обжалване по касационната жалба на „Нитроинженеринг“ ЕООД срещу решение № 491 от 24.07.2024 г. по в. т. д. № 288/2024 г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на първоинстанционното решение № 172 от 29.11.2023 г., постановено по т. д. № 473/2021 г. на Видински окръжен съд, въззивният съд е постановил друго, с което е отхвърлил: 1. предявения от „Нитроинженеринг“ ЕООД срещу „Миджур Манеджмънт Кънстракшан“ ООД иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД за сумата от 130 187. 71 евро, представляваща неизплатена продажна цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между „Нитроинженеринг“ ЕООД (като продавач) и „Миджур Манеджмънт Кънстракшан“ ООД (като купувач), който договор е обективиран в нотариален акт № 193, том I, рег. № 893, дело 134/2017 г. на нотариус Р. К., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба – 23.12.2021 г., до окончателно изплащане на сумата; 2. предявения от „Нитроинженеринг“ ЕООД срещу „Миджур Манеджмънт Кънстракшан“ ООД и „Армс кийпинг“ ООД иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване за относително недействителен по отношение на „Нитроинженеринг“ ЕООД сключения между „Миджур Манеджмънт Кънстракшан“ ЕООД и „Армс Кийпинг“ ООД договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 120 от 18. 12.2019 г., том 7, дело № 923/2019 г. на Служба по вписвания – [населено място], за прехвърляне правото на собственост върху следните имоти, а именно: поземлен имот с идентификатор 16571.1.425 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], общ. Ч., обл. Видин, одобрен със заповед № РД-18-81/11.02.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК; площ 134 856 кв. м.; трайно предназначение на територията – урбанизирана; начин на трайно ползване – за друг вид производствен, ведно с намиращите се в поземления имот: складов обект; предходен идентификатор – няма; номер по предходен план – 001425 и съществуващи сгради с поредни идентификатори 16571.1.4251; 16571.1.425.2; 16571.1.425.3; 16571.1.425.4; 16571.1.425.5 и 16571.1.425.6. С оглед на това, налице са предпоставките за произнасяне по настоящата частна жалба. С определението по чл. 248 ГПК – предвид изхода на делото пред въззивния съд, в полза на въззивника – ответник „Миджур Манеджмънт Кънстракшан“ ООД съставът на Софийския апелативен съд е приел, че следва да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски в производството за платена по подадената въззивна жалба държавна такса в размер на 6 390. 95 лв., както и за платено адвокатско възнаграждение в размер на 7 000 лв., или бщо разноски в размер на сумата от 13 390. 95 лв., доколкото същите са изрично и своевременно поискани с въззивната жалба. Определението е правилно. С оглед изхода от спора във въззивната инстанция „Миджур Манеджмънт Кънстракшан“ ООД има право на разноските, които е сторило във въззивното производство, както за платената държавна такса при подаване на въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, така и за платеното адвокатско възнаграждение за организиране на защитата му пред въззивния съд. Видно е от документите по делото, че с платежно нареждане от 07.03.2024 г. (л. 16 от въззивното производство) и в изпълнение на дадени му с разпореждане № 67 от 26.02.2024 г. указания на администриращия въззивната жалба срещу първоинстанционното решение съдия дружеството – въззивник е внесло по сметката за държавни такси на Софийския апелативен съд сумата от 6 390.95 лв. – дължима държавна такса за производството, на основание чл. 18, ал. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Представен е и сключен на 16.02.2024 г. между „Миджур Манеджмънт Кънстракшан“ ООД и адв. П. Н. П., чрез когото е подадена въззивната жалба, и който е осъществил процесуалното представителство на дружеството във въззивното производство, договор за правна защита и съдействие (л. 44 – 45), съгласно който страните са уговорили правната помощ и процесуално представителство да се предоставят срещу договорено възнаграждение в размер на 7 000 лв., платимо по банков път по посочена в договора банкова сметка, както и платежно нареждане за кредитен превод (л. 46), видно от което по посочената в договора банкова сметка с титуляр адв. П. на 22.03.2024 г. е постъпила сумата от 7 000 лв. с основание за плащането адвокатски хонорар за въззивно обжалване на постановеното първоинстанционно решение. Искането за присъждане на разноските е изрично и своевременно заявено, както с подадената въззивна жалба, така и в проведеното във въззивната инстанция открито съдебно заседание на 22.05.2024 г. При тези данни не могат да бъдат споделени възраженията на частния жалбоподател нито за липса на искане на въззивника за присъждане на сторените в производството пред въззивния съд разноски, нито за недоказаност на тяхната направа съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е направено в хода на производството пред въззивната инстанция, поради което разноските следва да бъдат присъдени така, както са направени и установени. Предвид изложеното, обжалваното определение на Софийския апелативен съд следва да се потвърди. В полза на ответника по частната жалба не се дължат разноски, защото в производството по чл. 248 ГПК не се присъждат такива, като това разрешение намира приложение и в производствата по подадени частни жалби срещу определения по чл. 248, ал. 3 ГПК. Освен това производството по обжалване на определението по чл. 248 ГПК няма самостоятелен характер и същото не е от категорията съдебни актове по чл.81 ГПК. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение